Е лена Иванова завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2017 г. в класа на проф. Пламен Марков . Дебютира на професионална сцена с ПРЗ 2017 с ролята на Аманда в „4000 мили” от Ейми Херцог в Театър 199, режисьор Владимир Люцканов. През 2020 година взема награда „Икар“ в категория „Дебют“ (колективна награда за шестте актриси в спектакъла „ Косвени щети“, режисьор Максима Боева).
- Елена, здравейте, вие сте едно от новите имена в света на театъра, но с безспорен талант. Дълъг ли е пътят да станете наистина добра актриса?
- Може ли да отговоря на този въпрос след 20 години? ( смее се)
- Кои са спектаклите, в които вашите почитатели могат да ви гледат?
- През ноември 2022 имах премиера на движенчески спектакъл на Андреа Гаврилиу. Казва се „Фиеста“ и се играе на сцена „Музите“ на първи балкон в Народен театър. Необикновен, прецизен, съвременен спектакъл и всеки път с нетърпение и голямо вълнение очаквам следващата дата. В Театър 199 - „4000 мили“ от Ейми Херцог, режисьор Владимир Люцканов. Изящен, емоционален, също много любим спектакъл, с много обич и чувство за хумор. А Меглена Караламбова е неузнаваема. „Калигула“ в Народния театър с режисьор Диана Добрева. Представление с голям мащаб, без излишъци, изпипано, смайващо и безпощадно. „Косвени щети“ от Светлана Алексиевич, режисьор Максима Боева. Деликатен текст, деликатни теми и много силно женско присъствие. Точно сега сме на финалната права на „Хоро“ от Антон Страшимиров на камерна сцена в Народния театър. Един ярък и необичаен поглед на Василена Радева. Премиерата е сега, на 31 януари.
- Имате ли си любим от тях, или по-скоро образ, който чувствате близко до сърцето?
- Едно време с моите сестри питахме майка ни коя от трите ни обича повече. Всяка следваща роля ми става любима.
- Разкажете ни малко за мечтата си да станете актриса. Още от дете ли беше, или се зароди в по-късен етап?
- Като дете ме записаха в една школа, не си спомням дали ми е харесвало тогава, или съм го приемала за развлечение. А и тогава се занимавах с още три или четири неща. Истинското, осъзнато влечение към театъра се роди може би в гимназията и така вече 10 години.
- Кое е нещото, което най-много ви харесва в тази професия?
- Съсредоточаването, избавлението.
- Кой е спектакълът, който ви е впечатлил в последните месеци?
- „Нирвана“ на Стилиян Петров в Театър 199 ме срази с мощ, чистота и плътност. А „Орфей“ на Йерней Лоренци в Народния театър ми е фаворит от новия сезон.
- Имате ли амбиции за развитие извън границите на България, или по-скоро ще се отдадете на родната сцена?
- В България има много талантливи и всеотдайни творци, които по нищо не отстъпват пред световните. Като студентка ми е минавало през ума, разбира се, но сега нямам такива амбиции. Предполагам, че български спектакъл или филм, който е селектиран на световни фестивали и има шанса да се види от чуждестранна публика, е по-вълнуващо и удовлетворяващо, отколкото обратното. Може и да не съм права, не знам, но сега така мисля. И слава богу, професията ни позволява да работим с чуждестранни режисьори, с които да обменяме идеи и опит. А и имаме много примери за български такива, които са световно признати. Иначе с удоволствие бих снимала в европейски филм. Интересно е, че завърших с противоречие, но, надявам се, проследихте мисълта ми (смее се).
- Какво не знаят хората за вас?
- Не мога да закъснявам, не обичам излишния шум и празните приказки. Разсейвам се много бързо. Като малка мечтаех да бъда зъболекар и Уитни Хюстън едновременно. Кабинетът ми щеше да е в частен самолет, за да може пациентите ми да са с мен през цялото време.
- Работата ви прави щастлива в професионален план, а в личен?
- Любовта и подкрепата от човека до мен допринасят за щастието и спокойствието в работата ми. Не съм от актьорите, които създават шедьоври чрез самотата и перманентната тъга. Може би защото не съм гений, знам ли... А и екзистенциалната тъга в човека я има така или иначе. Хубавото е, че в театъра можем да боравим с нея.
Елизабет Методиева
