А тлантида е била в Индийския океан и е дала старт на човешката цивилизация – със или без помощ от извънземни, твърди теория, която този път има и някои научни потвърждения.
А тези потвърждения идват изненадващо от спътници на НАСА, които правят цялостна гравитационна на нашата планета.
Че люлката на човечеството е в Индийския океан е доста стара теория, която е била отхвърлена и сега изненадващо е реанимирана.
НАСА
Въпросните специализирани спътници на НАСА правят гравитационна карта на цялата Земя.
Резултатите в Индийския океан обаче са най-изненадващите и доста противоречат на водещите в момента теории.
Между Мадагаскар и остров Цейлон (където се помещава държавата Шри Ланка) се вижда масивен материк, който не би трябвало да е там.
Но все още се разработват теории защо гравитационно се вижда това, което не се забелязва със сонари или с оптични средства.
Ясно е, че там е бил материк, който е потънал вследствие на голям геоложки катаклизъм или на драстичното покачване на световния океан.
Но точно това е повод да се извадят от раклата старите теории за Атлантида в Индийския океан.
Още през XIX век учени издигат теории, че между Мадагаскар и Индия е съществувала голяма сухопътна връзка – направо цял континент.
Различни зоолози забелязват, че в Индия и Цейлон се намират вкаменелости от лемури, но такива няма в Близкия изток и в Африка, които в наши дни са връзките между двете земи.
Днес лемури има само в Мадагаскар, но допреди около 10 хиляди години, или дори по-малко, такива са щъкали и из Индия.
Рисунка на митичната страна Кумари Кандам, част от Лемурия
Така континентът е наречен Лемурия - на тези примитивни примати.
Теориите отиват още по-далеч.
Смятало се е, че точно Лемурия е мястото, където е възникнал човекът и след това е тръгнал по останалия свят.
Докато в момента водещата теория е, че човекът е възникнал в Рифтовата долина в Източна Африка и след това е тръгнал по останалия свят.
Но пък все още не могат да се намерят липсващите звена между приматите отпреди милион години в Африка и съвременния човек. А теорията за Лемурия е много удобна именно в това отношение.
Съвременните теории обаче казват, че лемурите са възникнали в древния суперконтинент Гондвана и след разпадането му са останали само в Мадагаскар и в Индия.
Но Африка също е била част от Гондвана и тази теория изглежда доста нелогична.
Текстове
Според стари индийски текстове в океана е имало древна цивилизация, наречена Кумари Кандам.
Тя е била развита, но много жестока цивилизация. Загинала е след голям катаклизъм.
От нея останали само отделни общности, които с хилядолетията загубили от напредъка си, както и старите си знания, че някога са били империя.
Тамилите в Шри Ланка (а и в Южна Индия) и днес се смятат за наследници на Кумари Кандам. Дори развиват теории, които повечето учени наричат расистки и сравняват с теориите за арийците на нацистите.
Други теории пък твърдят, че точно Кумари Кандам е загубената Атлантида, за която пише Платон в диалозите си.
Но тя се намира не на запад от Египет, а на изток, и не в Атлантическия, а в Индийския океан.
Описанията и на Платон, и в старите санскритски текстове направо съвпадат.
Според изчисленията преди 14 хилядолетия нивото на океана е било по-ниско с близо 100 метра и с около 60 метра преди 12 000 г., когато свършва ледниковият период и започва голямото топене.
Това е периодът, за който се твърди, че Кумари Кандам е съществувала. Иначе това е времето на късния палеолит и на заострените камъни и прътове като най-висока технология, поне в големи части от Европа.
Това е и времето, когато се смята, че се заселват първите хора в Америка, а у нас има поне още 10 хилядолетия преди първото злато на света във Варненския некропол.
Твърди се, че митичният континент Лемурия е съществувал на юг от съвременна Индия.
Както в случая с Атлантида, континентът Кумари Кандам се потопил в морските дълбини и оцелели само няколко жители, които се заселили на други континенти.
В древните санскритски текстове има няколко имена за потъналия континент - Кумари Кандам, Кумариккантам и Кумари Наду.
Името Кумари Кандам се споменава за първи път едва във версията, направена през XV век, на Сканда Пурана – един от 18 свещени индийски текста, написани от Качиапа Сивачаряра (1350-1420 г.).
Там Кумари Кандам е описано като най-бляскавото царство на Земята, като истинската люлка на цивилизацията, където започва всичко.
Сега гравитационната карта показва, че потъналата суша в Индийския океан прилича повече на обърнат полумесец или на банан, а не на рисуваните по старите карти триъгълник или трапец.
Свързват го с потопа
Любопитно е, че в последно време бяха извадени шумерски таблички, в които също се пише за обширни древни земи в океана, където е съществувала развита древна цивилизация.
По-скоро се преразглеждат известни отдавна текстове от древното Междуречие.
Допреди време тези текстове бяха свързвани с епоса за Гилгамеш и потопа.
Но в последните години някои изследователи са склонни да разграничат двете легенди – едната е за Гилгамеш, който е праобразът на Ной, а другата отива към древните индийски легенди за Кумари Кандам.
Втората теория е по-удобна за търсачите на извънземни, убедени как нашата планета е била не просто посещавана, ами активно заселвана от древните космически пришълци.
Георги П. Димитров
