Е нчо Данаилов – по-известен като Бате Енчо, е актьор, шоумен, преподавател, полиглот и баща. Пред „Телеграф“ той ни разказа за живота си, многото му роли в театъра и киното, обичта му към Япония и с какво се занимава сега.
Мотор
Енчо Кирилов Данаилов е роден на 20 октомври 1957 г. в Русе. Казва, че е имал много хубаво детство, изпълнено с игри и веселие, а за родителите си разказа: „Майка ми и баща ми имаха романтични професии - разказва, смеейки се, Енчо и продължава: - Баща ми беше шофьор на градски автобус, после на такси, на камион, а пък майка ми беше фризьорка“, споделя той, но отбелязва, че били изключително артистични. „Все като се събирахме по празници, майка ми поддържаше настроението на всички, правеше нещо като стендъп пърформанс – много харесваше Чудомир, а баща ми пък свиреше на хармоника.“ За най-ранните си спомени споделя: „Спомням си моторите на баща ми, защото той беше един от първите мотоциклетни състезатели в България. Когато бях на 5 или 6 години, спря да се състезава, но си спомням последния му мотор, за който му помагах да го прави. Дядо ми пък беше производител на захарни петлета и бонбони, което допринесе за още по-сладко детство“, разкрива, смеейки се, Данаилов.
Академия
Признава, че още от детска възраст е бил много артистичен, търсел е изяви и сцената винаги го е привличала.
Малък Енчо
„Баба ми ме научи на есперанто (изкуствен международен език), като първото ми излизане на сцена беше с него, когато бях малък, в моя роден град Русе“. Годините напредват, вече е млад мъж и решава да опита късмета си във ВИТИЗ (сегашен НАТФИЗ): „Моят добър приятел Мариан Савов, който и до ден-днешен се занимава с култура в Русе, тогава ме кандърдисваше да кандидатствам и в крайна сметка проф. Атанас Илков ме хареса и прие в своя клас. Така завърших специалността „Актьорство за куклен театър“ при него, а по-късно му бях и асистент, но това вече след като се бях утвърдил като актьор“, споделя шеговито Енчо за студентските си години. Бил е асистент също и на Мая Петрова за куклена сценография, преподава също пантомима и актьорско майсторство на аниматорите в академията – „Имах много хубави срещи през това време“, споделя с усмивка той.
Мащеха
След завършване на висшето си образование бива разпределен в Държавен куклен театър – Пловдив. „Това за мен са едни много хубави години, изпълнени и с много хубави роли. Имах възможността да работя със страхотни актьори – Петър Пашов, Славчо Маленов, Васил Апостолов. Още в първата си година започнах да печеля награди от Съюза на артистите, включително наградата „Куклар“. Дебютът ми беше в постановката на Петър Пашов – „В лунната стая“ по Валери Петров – където играех диригента. Последваха „Малкият принц“ и „Снежанка и седемте джуджета“, където изиграх ролята на мащехата.
Бате Енчо с Геро, Дивна и Къци.
Беше много интересно“, припомня си, забавлявайки се, Данаилов. Интересен факт е, че по препоръка на режисьорите в театъра Енчо Данаилов се включва в репертоара на оперно-балетното представление на Кузман Попов – „История на войника“ по Игор Стравински. „За да не трябва балетистите да говорят, докато подскачат и танцуват, взех, че успях да имам главна роля и в този спектакъл – балет“. От 1984 г. до 2000 г. остава част от трупата на Държавен куклен театър – Пловдив.
Култура
Енчо постоянно изразява любовта си към Япония, както и към техния език, и разказва как всичко е започнало: „С пловдивския театър бяхме на турне в Япония и трябваше да научим представлението „Лукчо“ на Петър Пашов на японски – това беше първият ми допир. Втория път беше с „Дон Кихот“, отново на Петър Пашов. Там вече бяхме на субтитри, но аз вече бях понаучил езика, бях научил един разговорник наизуст. Много ми хареса Япония като държава, хора, отношение. Самите японци ми казаха: „Защо не вземеш да го научиш езика, виж как ти се удава“. След това се записва на курс, за да усъвършенства уменията си в този далечен език, като вече го владее почти перфектно. Освен това изучава културата им, игри, обичаи и история.
Екран
Енчо Данаилов има и много роли на екрана - „Под игото“ (новия вариант), „След края на света“, „Ягодова луна“, „Пътят на честта“, но може би най-важната, а и най-известна, е тази на водещ в детското предаване „Кой е по-по-най“. „Започна през 1996 г. - декември. Къци Вапцаров ме покани да му помагам, тогава бях с клоунски костюм, но след като ставаше все по-зает и работата се увеличаваше, ми предостави мястото да бъда водещ. Много съм му благодарен, защото заради това станах много известен. Работата с деца я възприемам като изкуство. Изобщо не е доходоносна. Това не е пазарна ниша. Изкуството за деца се намира в духовна, а не в пазарна ниша", споделя той за времето си в предаването, а на въпроса докога продължава, той отговаря, смеейки се: „Докато не фалира КТБ“.
Дворец
„Жена ми също е куклена актриса“, споделя Енчо за жената до себе си – Лилия Мостова. В момента тя играе заедно с Елизабет Радева в представлението „Една история с две мишки“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“, с което също гостуват в Япония. Запознават се още в академията, но нещата стават по-сериозни, когато и двамата попадат в Пловдив. Дъщеря му Ева жъне успехи като режисьор и актриса.
Бате Енчо с дъщеря му Ева.
Другата му щерка Ваяна се занимава с ПР, а пък най-голямата – Дорис – с криейтив дизайн в художествена галерия. Работата му с деца не е приключила и в наши дни Бате Енчо е учител по театър в Националния дворец на децата. Слязъл е от театралната сцена, но продължава да води шоу програми из цялата страна, като го канят на всякакви събития, като карнавалите в Русе и Габрово. Другата седмица предстои именият му ден – Еньовден, и той разказа: „Не съм мислил нещо специално за празника, но със сигурност ще се съберем на домашно със семейството. Моля се само всички да сме здрави, да имаме много поводи за радост и да се радваме на внуците“, сподели той по повод на това, че Дорис вече има две деца.
Александър Пашов
