- Г-н Янкулов, кога и как се отпуска охрана от барети на депутати, министри и висши държавни чиновници?
- Това е стара практика и съществува от много отдавна. По наше време ставаше със заповед на министъра на МВР или на главния секретар. Охранявали сме особено застрашени личности, за които е имало информация по службите, че предстои евентуално покушения срещу тях. Сега е по-сложно да се отпусне такава охрана. Има комисия, в която участват шефът на НСО, началникът на ДАНС и главният секретар на МВР. Те решават на база информацията, с която разполагат, на кой човек как и защо, докога да бъде и колко охрана да му бъде отпусната.
- Колко души обикновено се отпускат за един политик, ако степента на застрашеност е средна и висока?
- Охраната на политици и държавници е два вида. Едната е мека, или такава, която не трябва да се набива на очи, просто сътрудниците са наоколо, вписват се по някакъв начин в ситуацията, не привличат внимание. Другата е по-твърда. Сещам се за президента на Буркина Фасо – него го пазят така, демонстративно, едни големи момчета с оръжия да се виждат. Това е с цел респект, но пък така са полезни мишени. Освен това зависи дали ще бъде съвместно от НСО и от СОБТ. Тогава по-малко хора участват. Имали сме случаи сам човек да го изпратят да охранява някой и аз съм казвал, че този човек не е охрана, а придружител. Сам човек какво може да спаси? И Джеки Чан да е, пак не може да го опази на 360 градуса.
- 20 години сте служили в СОБТ и сте работили пряко с агенти на МОСАД. Пазили сте двама израелски посланици. Може ли да разкажете кои са те и имали ли сте критични ситуации с тях?
- Това беше от 1997 г. до 2001 г. Имаше договор между МВР и Отряда за борба с тероризма в частност. Избираха се подготвени момчета, практиката беше да няма голямо текучество. Да се знае кои хора са. Държаха на това, особено от посолството. Поръчваха ни по някаква форма. Обучавахме се в нашата база, на други места, по града. Показваха ни какво да гледаме, къде да внимаваме. Постоянно ни правеха проверки дали внимаваме. Примерно, отиваш сутринта, недоспал, и на входа на посолството сложен кашон. Случвало се някой да го ритне. “Стоп, вие се провалихте, там има бомба”, веднага ни казваха. Накрая бяхме станали толкова мнителни, че ходехме и проверявахме саксиите с цветята. И те много ни се радваха, защото се научихме да не гледаме само хората, а и обстановката.
- Кой беше първия посланик, когото охранявахте?
- Давид Коен, пряко отговарях за охраната му. Тогава се е случвало да ходим и с по два пистолета. Вторият беше Емануел Зисман, български евреин от Пловдив. Много е ерудиран и културен човек, с него не сме имали проблеми, докато с Давид Коен – той беше един хулиган (смее се).
- Защо?
- Много весел човек, жизнен, контактен. Постоянно се създаваха с него някакви случки. Книга мога да напиша някой ден. При една от тях г-н Коен беше освободил шофьора и отидохме на някаква среща. Той ме пита по-късно дали знам по-интересен път, за да не се връщаме пак по същия. Викам – да, ще минем през Велинград. В с. Света Петка, което е българомохамеданско, спираме на площада. Насядали хората, говорят си нещо, пушат мъжете. И той се засили да влиза в джамията така, както си беше. Спрях го, обясних му обичаите, че трябва да се събуе. Наскачаха хората, викам им: „Стойте, това е изрелският посланик.“ После минаваме надолу по дефилето и на гара Костандово спряла теснолинейката. Той се качи да я види, изведнъж свирна със свирката и влакът потегли. Карах успоредно с локомотива, той ми махаше, а след тунелите просто му казах „Слизайте, г-н посланик.“ С нас винаги имаше агенти на МОСАД, които някой път не се показваха, но знаехме, че са около нас. Имаше знаци на пистолетите им, така че ако стане нещо, да можем да се ориентираме, че това е приятел, а не е враг, бяхме оттренирали и такива действия.
- Освен двамата посланици, кои други политици и държавни чиновници сте пазили?
- Пазихме шефа на “Булгаргаз“ Васил Филипов, шефа и главния счетоводител на „Кремиковци“ също. Пазили сме и вътрешния министър Николай Добрев, бог да го прости. С него бяхме и на януарските събития от 1997 г., когато запалиха парламента. Ние бяхме вътре с него, имаше два екипа, пазехме вратите. Пазили сме при визитите на папа Йоан Павел II, Кондолиза Райс, Колин Пауъл. Тогава работехме със Сикрет Сървис.
- Каква е разликата между агентите на МОСАД и на Сикрет Сървис?
- Основната е, че агентите на МОСАД ходят кежуал – с удобни дрехи, обувки. Малко развлечени, да не се разпознават. Докато Сикрет Сървис бяха като по филмите. Белите ризи, безупречни. Саката, панталоните, обувките лъснати.
- Правили ли са ви на вас някакви забележки или някакви съвети да дават?
- Не, ние ги научихме да ядат семки (смее се) – в кръга на шегата. МОСАД винаги са напрегнати, очакват нещо да стане, докато при американците не е така. Когато ръководителят им каже „Релакс“, всички почиват. Но като се каже „Работим“, всички скачат и действат. Имаше по време на посещението на Колин Пауъл случай с един дядо.
- Какво е направил?
- Вряза се в кортежа с един москвич. Просто човекът се обърка. Тогава работехме съвместно с НСО. Добре, че човек от НСО подаде по станцията “Задръжте, задръжте, задръжте”, а имаше хора, готови за стрелба, със свалени стъкла.
- Кой друг чужденец сте пазили от СОБТ?
- Пазихме най-известния съдия на Испания Хавиер Бермудес, който е осъдил атентаторите от гара Аточа. Тогава го бяха скрили у нас. Бяхме един екип. За 3 денонощия сме спали по около 2-3 часа макс. Спомням си хилядите лицеви опори, които правехме пред вратата му, за да стоим будни. Имаше и хора, разположени по терасите. Не си спомням точно, но бяха обявени милиони за главата му. Успяхме да го опазим. И с него имаше една интересна случка.
- Каква?
- Минаваме на Беклемето прохода на зазоряване. Спирам аз, защото ръководех тогава екипа, и казвам да погледаме малко природа, да се отпуснем за минути. Тогава един от колегите вика: „От тия дървета не мога да видя природата“ (смее се). Много се смяхме, после го разказахме на няколко души и се появи след време като виц в шоуто на Слави.
- Кой беше човекът, който ви прие в СОБТ?
- Това беше бате Стоян Саладинов. Той е един истински патриот. Голям българин. Сърцето му е огромно. Мен ме е отгледал, хранил ме е. Беше ни инструктор по бойни приложни техники.
- От Враня са тръгнали доста оперативно интересни лица като братя Галеви, Златко Баретата. Познавате ли ги?
- С братя Галеви се разминахме. Златко го познавам. Имаше случай с него, докато е с колеги на Петте кьошета, един издирван решава, че идват за него да го арестуват. Опитва да открие стрелба, но не успява. Сега някои казват, че той е бандит. Аз го познавам като мъжкар.
- Едното не отхвърля другото, той може да си е мъжкар, но да е и бандит?
- Да, така е. Ако е бандит, да го заключат. Да докажат. Но аз го познавам като човек, който е много обран. Той е скромен, не парадира, маниак на стрелба.
- В престрелки участвали ли сте?
- Случвало се.
- Коя беше най-тежката?
- Тази, която остави психически следи в мен, е, когато загубих приятел и колега – Емо Шарков. Бяхме с него в Лясковец. Тогава побелях за една нощ от притеснение. Не от страх, а от притеснение как ще кажем на жена му, на дъщеричката му. Не съм се притеснявал за мен, за живота ми. Емо имаше рожден ден предишния ден, стана на 40 години. Искаше да го празнуваме и аз му казах: “Емо, дай като се върнем, ще се почерпим в някоя пицария.” И така.
- Тогава каква беше грешката?
- Не искам да коментирам. Просто човекът там ни е чакал, изтекла е информация по някакъв начин.-
- Знам, че вие сте участвали в операция „Октопод“? Познавахте ли Алексей Петров и Антон Петров – Хамстера?
- Да, познавах ги лично. Алексей Петров работеше много с израелските служби и тогава организира едно хубаво и много полезно нещо. Уреди бивши израелски инструктори, генерали, хора, които са наистина много сериозни, да дойдат и да ни направят 10-дневен курс на басейна „Спартак“. Участвахме няколко души от СОБТ, от НСО, от Военна полиция. Целта беше да ни покажат тактика, методика на обучение, стрелба. Тогава се запознах с Антон Петров. Той беше каратист. Тренирали сме заедно. Даже направиха ни тогава израелците състезание по стрелба. И аз го бих на стрелбата. Той ми стисна ръката и ми подарил едно ножче. След време, когато разбрах, че е бандит, много се изненадах.
- Какво стана, когато го задържахте?
- Всичко беше нормално. Бате Стоян Саладинов беше казал: “Ей, сега съм с теб, обаче, ако ме пратят да те задържа, милост няма.” Хамстера беше изненадан, жена му беше бременна тогава, си спомням.
- Вие в дома му ли го арестувахте?
- Да, на вратата. Нормално е, пращат те и изпълняваш задачата.
- Имало ли е някой от тези по-едрите мутри, които сте задържали, които са оказвали съпротива?
- Пробвали са се такива разни дебелаци. Да покажат колко са здрави. Оръжие не са вадили. Интересни години бяха. Случвало се е да залавяме истински терористи.
- Кога?
- Тогава. Работили сме с ДАНС и други служби. Не може да се говори за това.
Цялото интервю с Иван Янкулов може да гледате в YouTube канала Телеграфно подкастът:
Виктория Пенкова
