Е два ли има българин, който да не знае още от ученическите си години името на поета Никола Вапцаров, разстрелян заради участието си в комунистическото движение у нас. Вероятно не са много обаче онези, които знаят повече за неговия баща Йонко. А това е голям пропуск, тъй като с живота и делото си бащата по нищо не отстъпва на сина и несправедливо името му е оставено в килера на историята. Ще опитаме да поправим това, като разкажем за бурния и драматичен живот на този българин.
Истинските имена на Йонко Вапцаров всъщност са Иван Николов Продничин. Роден е през 1880 г. в Банско, което тогава е в границите на Османската империя. Баща му е убит от турците през 1905 г. Едва 16-годишен Йонко влиза в редовете на ВМОРО и му е гласувано изключително голямо доверие, като е избран за секретар на революционния комитет в Банско.
Ученици от Банско членове на ВМРО. Иван (Йонко) Вапцаров е на първия ред третият от ляво надясно
През 1901 г. заедно с Яне Сандански участва в наказателната акция срещу върховиста поп Найден от село Сърбиново. Сандански очевидно още тогава ще е харесал смелия младеж с едва що поникнали мустаци и няколко месеца по-късно го взема отново със себе си в акцията по похищението на американската мисионерка Елън Стоун и спътничката й Катерина Цилка. След приключването на акцията младият Иван (Йонко) става войвода на малка чета в родния си край, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание. След разгрома на въстанието той е арестуван от турците и прекарва известно време в Солунския затвор. Освободен е в резултат на амнистията, обявена след победата на Младотурската революция в Османската империя.
Войвода
По време на Балканската война Йонко Вапцаров е войвода на чета, влизаща в състава на Македоно-одринското опълчение. В четата влизат още поетът Пейо Тотев Крачолов останал известен с псевдонима Яворов, Христо Чернопеев и Лазар Колчагов. Сборната им чета участва в освобождаването на Банско, Мехомия и Кавала. По-късно, след като четата е разформирована, Вапцаров участва и се бие в състава на 13-а кукушка дружина. След края на войната Йонко Вапцаров е назначен за околийски началник на Разложка околия и едновременно с това е и областен ръководител на ВМРО в родния си край. Някъде по това време той има шанса да се запознае лично с цар Фердинанд, с когото дори стават близки приятели. Величеството няколко пъти гостува в дома му. А през 1916 г. царят дори изпраща Вапцаров в Цариград да му уреди имотни сделки. Както ще стане ясно малко по-късно обаче: няма вечни приятели, има само вечни интереси и четвърт век по-късно династията на Кобургите ще докаже това правило.
Приятелство
Към онзи момент, средата на второто десетилетие на ХХ век, обаче българският цар и областният лидер на ВМРО демонстрират близко приятелство. То е толкова близко, че когато през България на път за Сoлунския фронт минава германският кайзер Вилхелм,
цар Фердинанд пренощува с висoкия си гост именно в дома на Йонко Вапцаров.
Запознанството на Йонко Вапцаров и българския цар е доста интересно. Царят, който имал сериозни увлечения по ботаниката, е поканен на гости в Банско от изследователя Константин Байкушев. А за туристически гид на царя е назначен Йонко Вапцаров. Той усърдно изпълнява задълженията си, развежда величеството из Пирин планина и му показва нейните красоти. По време на тези разходки двамата стават добри приятели.
Наред с Фердинанд македонистът поддържа добри отношения и с княз Борис, бъдещ престолонаследник на българския трон и корона. Причината за това приятелство е, че всъщност Вапцаров спасява живота на царския син. Това се случва на фронта, по време на Междусъюзническата война. Революционерът и князът се озоват един до друг в момент, когато до тях избухва бомба. С риск за собствения си живот Вапцаров успява да изнесе на гръб младия Борис на безопасно място, жив и невредим. В знак на огромна благодарност цар Фердинанд нарежда да бъде прокаран първият домашен телефон в Банско в дома на Вапцарови, за да може двамата да си говорят, когато си искат. Освен това му подарява и един скъп часовник, който на свой ред години по-късно спасява живота на Вапцаров. Това се случва по време на организирания срещу него опит за покушение от страна на македонистите михайловисти. Куршумът, предназначен да убие Йонко, се удря в капака на часовника и рикошира, без да го нарани.
Ванче Михайлов (вторият отдясно) изпраща убийци на бившия си другар Йонко (вляво от него)
След края на Първата световна война Йонко Вапцаров е избран за помощник-кмет на родното Банско. Едновременно с това участва и във възстановяването на Вътрешната македонска революционна организация, като се опитва да сплоти около своята личност другарите и съратниците си, да изглади противоречията и да потуши напреженията и скандалите между тях. През 1926 г. е избран за пълномощник на ЦК на ВМРО. При разцеплението на Македонската организация застава на страната на десницата, но след убийството на ген. Александър Протогеров Вапцаров открито не харесва новия лидер Ванче Михайлов.
Атентат
През 1928 г. той влиза в открит конфликт с него. Без да се замисли, Ванчето му издава смъртна присъда. На следващата година е направен опит за атентат срещу Йонко Вапцаров, който за негово щастие се оказва неуспешен. Изплашен за живота си обаче, Вапцаров забягва чак в далечна Америка. Там живее при роднини в Ню Йорк. Битието на емигрант обаче очевидно не харесва на революционера с буен и огнен темперамент и през 1930 г. той хваща кораба обратно на път за Европа. След завръщането си в България не афишира открито дейността си за македонската кауза, за да не привлича вниманието на михайловистите. Въпреки това през 1933 г. е отвлечен от тях и прекарва в плен до преврата на 9 юни 1934 г., когато е освободен от новата власт. Шест години по-късно, на 17 януари 1939 г., Йонко Вапцаров умира на 59-годишна възраст в София.
Съпругата на Йонко Елена, става протестантска мисионерка и учителка.
Йонко Вапцаров има семейство и три деца. Съпругата му Елена Везюва след аферата „Мис Стоун”, със съдействието на същата тази похитена от съпруга й мисионерка, е изпратена да учи в американския колеж в Самоков. След завършване на образованието си става протестантска мисионерка и учителка. Вапцарови имат двама синове – Никола и Борис, и една дъщеря Райна. И двамата синове застават зад левите идеи. По-малкият Борис е член на РМС, след това на БКП и Военната организация към ЦК на БРП. По-големият Никола се занимава с просъветска дейност и застава на страната на болшевиките още в началото на Втората световна война. През март 1942 г. двамата братя са арестувани. Борис е изпратен в лагера Еникьой. Там той доживява до преврата на 9 септември 1944 г. През комунистическото управление заема ръководни партийни постове и е изпращан за посланик в Алжир и в Испания.
Присъда
По-големият брат Никола е осъден на смърт. Тук е моментът да се върнем отново на часовника на баща му, подарък от цар Фердинанд, за който вече стана дума. След смъртта на Вапцаров-старши джобният часовник остава у сина му Никола. Когато смъртната му присъда е произнесена, поетът революционер предава часовника на близките си с думите: „Този часовник спаси баща ми, но мен едва ли ще ме спаси.” И има пълно право. Цар Борис Сакскобургготски отказва да помилва сина на човека, комуто дължи живота си.
Къщата музей на семейство Вапцарови
Тази царска постъпка и днес се тълкува по различен начин. Докато едни осъждат величеството като черен неблагодарник, други са склонни да го оправдаят, като твърдят, тъй като по този начин Борис показва, че поставя интересите на държавата над личните си чувства и емоции и отказва да помилва един член на забранената комунистическа партия. Всеки, разбира се, има право на собствено мнение и тълкуване на поведението на владетеля към онзи момент. И въпреки че в историята думата „ако” не съществува, все пак доста интересно би било ако в оня момент, след като смъртната присъда на Никола Вапцаров вече е произнесена, баща му беше жив и лично би отишъл и би поискал аудиенция с Борис III, каква би била реакцията и поведението на младия български владетел? Би ли отказал той, гледайки в очите своя спасител?
Иван Първанов
