Н а 2 февруари всички Христови църкви, следващи Новоюлианския и Грегорианския календар, отбелязват Сретение Господне – един от 12-те велики празника за годината. Той е установен още в ранните векове на християнството и започва да се чества тържествено от времето на император Юстиниан Велики (527-565).
Моисей
Според светото предание на 40-я ден след раждането на Господ Исус Христос света Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм. Мойсеевият закон заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде представяно на Бога (Изх. 34:19 – 20, Числа, 18:15 – 16). Тази традиция била установена за спомен от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни - от човек до добитък (Изх. 12:29). Затова всеки първороден като собственост на Господ бил длъжен да бъде откупен на символичната цена от два гълъба.
Преводачи
По това време в храма служил свети Симеон. Според преданието той бил един от 72-мата преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, на които египетският цар Птоломей II (285-246 г. пр. Хр.) възложил тази задача. При превода на книгата на пророк Исая Симеон стигнал до глава 7, стих 14, в който се казва: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Той се смутил и посегнал да поправи думата Девица, но Ангел Господен го спрял: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи". Животът му чудотворно се удължил и Симеон според преданието починал на около 300 години.
Посрещане
Малко преди това бил денят на представянето на Исус в Йерусалимския храм. Точно Симеон го посрещнал и взел в ръце, и в пророческо вдъхновение извикал думите, които и до днес са част от богослужението и се четат по време на Великия пост - "Сега отпускаш своя раб, Владико, според думите си - смиром, защото очите ми видяха спасението, което си приготвил пред лицето на всички народи и славата на твоя народ, Израиля". Затова и празникът се нарича Сретение (посрещане) на Господа, а самият Симеон е назоваван Богоприемник. На този ден той предрича още и гибелта на Христос, обръщайки се към Дева Мария: "Ето, Той лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч да прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:25 – 35).
Вълци
В българските вярвания този ден се нарича също Зимна Богородица, Вълча Богородица заради останали от езичеството вярвания, които олицетворявали Богородицата с властта над вълците. Традицията повелява - на този ден не се работи никаква домашна или полска работа, защото децата ще се раждат белязани. Домакините месят питки и ги раздават в две къщи. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Ножиците се връзват, за да са вързани устата на вълка. Народните поверия гласели още, че ако на този ден вали дъжд, ще вали през цялото лято, а ако има сняг, ще има и жито. Ако вземе човек пари назаем, цялата година ще взема, а ако даде, все ще дава. По пола на първия външен човек, дошъл в къщата, се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско. Момите вярвали, че какъвто мъж първи срещнат на този ден, такъв ще бъде и техният бъдещ съпруг. Затова празникът се нарича още Сретен или Обретен.
Странджанска майка надхитри еничарите
На 2 февруари в отделни райони на страната се празнува Петльовден. Той се свързва с „кръвния данък“ - вземането на деца за еничари. Според легендата жена от село Еркеч (днес Козичино, Бургаско) отказва да даде сина си на турците и заявява, че по-скоро сама ще заколи детето си, отколкото то да стане еничарин. През нощта майката скрива детенцето си извън селото, а после заколва петел на прага на къщата и навсякъде опръсква с кръвта му. На заранта от гледката турците били стъписани и оттогава не стъпвали в селото за събиране на кръвен данък. Затова център на обредите през този ден е жертвоприношението на петел. В Странджанския край, откъдето тръгва легендата, именно жените колят птицата. В другите краища на страната петелът се коли на къщния праг от юноша, наричан „петелар”. Той прави кръстен знак за здраве с кръвта на птицата по челата на момченцата в къщата. Рисуват се кръстове и по външните страни на вратите. Жените месят и кравайчета, правят баница или зелник, като части от сварения петел и от кравайчетата се раздават за здраве. В домовете с женска челяд за здравето на момиченцата се колят ярки.
