И дния понеделник се чества християнският празник Рождество Богородично. Семейството на Дева Мария – Йоаким и Анна, са станали родители на преклонна възраст (виж стр. 27). По този повод издирихме някои от най-старите храмове у нас в чест на знаменателното събитие. Тези свети места са и една подходяща дестинация за поклонническо пътуване за Малка Богородица, който в календара на Българската православна църква се отбелязва всяка година на 8 септември. Денят е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цяла България.
Връх Измерец
Идната седмица патронен празник има Осеновлашкият манастир, известен повече като Седемте престола. Той се намира в живописна част на северна Стара Планина, в полите на връх Измерец, в красивата долина на малката река Габровница. За да се стигне до манастира, се минава през Искърското дефиле. На село Елисейна трябва да се завие през жп прелеза и да се поеме по 12-километровия асфалтов път за село Осеновлак, който води и до портите на манастира.
Според легендата възникването му е свързано с българския болярин Петър Делян, водач на въстанието през 1040 г. срещу Византия. По-късно не е известно каква е била съдбата на обителта в годините около завладяването на България от Османската империя. Запазени са писмени сведения за съществуването на манастира в началото на XVI и през XVII век, когато възкръсва духовна и книжовна дейност. Той е бил многократно разрушаван и опустошаван, особено тежко било разорението му през 1737 г., след което е възобновен от българското население през 1770. Последвало обаче друго опустошение и последното му възобновяване било през 1815 г., когато била построена и днешната манастирска черква.
През 1849 г. е открито килийното училище от йеромонах Христофор. В него се обучавали на четмо и писмо много деца от околните села. С тези дейности манастирът поддържал будно народностно самосъзнание на поробеното българско население в района.
В епохата на Национално-освободителното движение обителта неведнъж е била убежище на революционери, включително и на Апостола на свободата Васил Левски.
Тук са намирали закрила и Вълчан войвода, поп Мартин войвода, възрожденецът Софроний Врачански и много др. Народният поет Иван Вазов пише тук баладата "Клепалото бие" - юли 1899 г.
Освен историческите данни има и отделна легенда за създаването на манастира. Според нея Седемте престола е основан от 7 боляри (или 7 братя според алтернативна версия на легендата), откъдето идва и името. Смята се, че 7-те боляри идват от Бесарабия през XI век и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на седемте села в близост – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник.
Предание
Друго предание гласи, че след като османските нашественици разрушили и опожарили манастира, легендарният Вълчан войвода събрал други хайдушки водачи, с които решили да вдигнат отново манастира. За целта използвали злато от хайдушкото имане, което се търси и до днес. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем олтара (престола). Вълчан намислил всичко това, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище, което иманярите продължават да търсят и днес.
Римска крепост
Между легендите и действителността манастирът „Седемте престола“ и днес съхранява артистичния дух на старите майстори в едно невероятно съчетание на архаизъм с творческите постижения на Българското Възраждане.
Както повечето български манастири „Рождество Богородично“ е ограден от висок каменен зид, а църквата е разположена в средата на вътрешния двор. Освен това комплексът също включва и камбанария, и две перпендикулярни жилищни сгради. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799 г. и 1940 г.) с дървено и метално клепала – последното е взето през 1799 г. от останките на Римската крепост.
Миряни разказват, че тук свършва земният път при неизяснени обстоятелства на Змей Горянин (Светлозар Димитров) - писател, публицист, творец с всестранни интереси.
В южната Неврокопска епархия много хора от района и съседна Гърция прииждат за поклонение в Роженския манастир. Там се пази чудотворно копие на Иверската Богородица – Вратарница (Портаитиса). Всяка година на 7 септември богомолци принасят своите дарове пред Чудотворната икона и молят Пресветата Майка да им прости за сторените "знайни и незнайни" грехове. Пренощуват в Роженската света обител за здраве и Богородична закрила.
Отслужва се всенощно бдение по светогорски устав, а на сутринта - божествена св. Литургия и водосвет. На храмовия празник 8 септември се вади чудотворната икона, с която се извършва литийно шествие в двора. Хората се молят пред нея за здраве и застъпничество пред Божия престол. Иконата помага и срещу бича на нашето време - безплодието.
Зограф
Реликвата е създадена през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по заръка на тогавашния игумен на Иверския манастир – Игнатий Родестим. За разлика от останалите копия на иконата, дареното на Роженския манастир се получава наистина уникално. То е направено от светено желязо, а образът на Иверската Богородица е обкръжен от десет малки композиции, изобразяващи чудесата на иконата.
Иначе сведения за съществуването на манастира има още от XIII в. Те се съдържат в една преписка към гръцки ръкопис, богато украсен с миниатюри, в която се казва, че книгата е принадлежала на манастира, намиращ се над Мелник. Това се потвърждава и от направените разкопки в двора, където са намерени накити и монети от времето на византийския император Михаил VIII Палеолог (1259-1282).
По всяка вероятност Роженският манастир е бил действащ още в началото на XIII в., когато Мелнишката покрайнина, заедно с цялата днешна Югозападна България, е била управлявана от племенника на българския цар Калоян - деспот Алексий Слав.
За разрастването на манастира и за провежданата в него активна книжовна дейност през Средновековието свидетелстват три оцелели ръкописа от манастирската библиотека, които днес се съхраняват в Йерусалим. Това са книгите „Тълкованията на Йов“ от XIII в. и един ръкопис от XV в. с добавени няколко листа от XVI в. Те били занесен в църквата на Гроба Господен от Йерусалимския патриарх Доситей в 1674 г.
По време на турското робство Роженският манастир е под гръцко влияние и е превърнат в метох на Иверския светогорски манастир. Именно тогава пристига и чудотворното копие на Иверската Богородица.
Големият иконостас на Роженската църква (10,50x4,40) датира от голямото преустройство от 1732 година. Той е един от най-представителните сред запазените от XVIII в. иконостаси по българските земи, наред с този от църквата "Св. Богородица" в Бачковския манастир, от църквата "Св. Георги" в Арбанаси и др.
Интерес представлява и манастирската трапезария, вградена в югоизточното крило на жилищните сгради. Реставрациите показват, че днешното правоъгълно по план помещение (7,20х16 м) с апсида е изградено върху дебели средновековни каменни стени. Открити са стенописни композиции и фрагменти на "Тайната вечеря" в апсидата, сцената "Св. Пахомий и ангелът", цикълът на Богородичния акатист и др. Иконографската програма е подобна на тази в светогорските манастирски трапезарии от XVI и XVII век.
Комбинат
Днес Челопеченският манастир "Рождество Богородично" е далеч по-скромен от Роженския, но не и като славно минало. Намира се недалеч от угасналия кремиковски комбинат, в северната част на Челопечене, като пази следи още от 1192 година. Тогава цар Асен в специален хрисовул казва: "Христолюбивият Йоан Калиман, цар на българи и гърци, надарява манастира с тази повеля царска златопечатная". Оригиналът на документа е открит и се намира в Амстердам, а копие се пази в Зографския манастир в Атон. С хрисовула реално се дават привилегии на Челопеченската обител като метох на Зографския манастир "Св. Георги". Той и сега е негов метох, в който често гостуват монаси от Атон.
По време на турското робство, като повечето наши манастири, и този е разрушаван многократно и после с вярата и подкрепата на хората възкресяван за нов живот.
Сегашният малък храм "Рождество Богородично" е строен през 1980 г. на основите на църкви от незнайни времена. Фрески в него няма, а стените са покрити с безброй икони. Привличат погледа богато резбован иконостас, подарък от Княжевския манастир, и голяма икона на северната стена до олтара, на която Божията майка е изобразена с тъмно лице и напомня с нещо известната Черна мадона. Тя е подарък от Зографския манастир.
Вкопан в земята, вдясно от черквата се е стаил малък параклис, посветен на закрилника на България св. Иван Рилски. Тук стъпалата надолу водят в римска гробница с типичен засводен таван, мястото е било свещено още от раннохристиянско време. През Първото българско царство тя е превърната в постница, а сега в нея се пазят кости на починали монаси.
В другия край на манастирския двор, между две тракийски могили, се е сгушил параклисът "Света Троица", постница за уединение на монаси. Тук са и гробовете на починали монахини.
При разкопки в могилата е намерена чудотворна икона на Света Богородица. Интересно е, че тя също е много старо копие на Иверската Света Богородица, оригиналът на която се пази в Атон.
На това свято място са станали много чудеса: някога отец Цвятко от село Ботунец е разказвал как като дете на 9 години на Богородичен празник е видял на прозореца Божията майка в цял ръст, благославяйки молещите се в храма. Явлението на Пресветата Дева е било видяно и от миряните. Стари хора още разказват и за друго чудо - как се е появил конник, слязъл, поклонил се пред гробницата и незнайно изчезнал.
Друга поклонническа спирка може да бъде Зелинският или Ботевградският манастир „Рождество на Пресвета Богородица“. Той се намира в курортната местност Зелин край Ботевград, на около 2,5 км югоизточно от града. Счита се, че Зелинският манастир е основан през XIV в., но е възстановен в сегашния си вид през 1926 г.
Откриха реликва след сън
Калоферският манастир се е сгушил в живописната долина на брега на Бяла река, заобиколен от хълмовете на Стара планина. Има данни, че той е основан още през XVII век до средновековното селище Звъниград. Той е бил наречен така заради звъна на камбаните от многото църкви и манастири, намирали се във и около него. Но големият културен и духовен подем на селището бил спрян от османските нашественици, които в края на XIV в. го изравнили със земята заедно с храмовете.
Тогава един монах от района взел със себе си иконата „Рождество Богородично“ и дълго време се крил в скалите на местността Бели брегове. Според легендата той служил в опожарения от турците Голямоселски манастир при днешното с. Тъжа, Казанлъшко. След много години иконата била зарита в земята. Не след дълго време пристигнал друг инок. Той видял в съня си къде е скрита и я извадил. Монахът решил, че това е Божие знамение да се направи нов манастир и там да се прибере старата чудотворна икона.
Обреди и ритуали за празника
Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица е много почитан празник от жените, които отправят молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят й се да раждат леко и да са живи и здрави децата им. По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани, като жертва се принася най-често женско животно. От курбана се раздава на бедните, защото се приема, че Светата Майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен хляб. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември). На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя.
Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се благослови, след това се раздава за здраве. В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана – жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб. На Малка Богородица покрай манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се правят общоселски събори. Този празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.
