Д нес стартира изборът на новия папа във Ватикана. Във вековната история на Католическата църква обаче има и един понтифекс, наричан Българският папа - Йоан XXIII. Само преди дни (на 25 април) католическата общност в България отбеляза 100-годишнината от пристигането му в София.
С папа Йоан XXIII започнаха промените във Ватикана.
По този повод имаше юбилейна научна конференция в Големия салон на БАН и празничен концерт под диригентството на маестро Йордан Камджалов в балната зала на Княжеския дворец (Националната художествена галерия).
Житие
Светското име на Българския папа е Анджело Джузепе Ронкали. Роден е на 25 ноември 1881 г. в Сото ил Монте, Ломбардия, Италия. От 1892 до 1900 г. учи в семинарията в Бергамо. През 1904 г. завършва теология и е ръкоположен за свещеник.
Поручик Ронкали като военен свещеник.
Участва в Първата световна война - отначало като сержант санитар, а после като военен свещеник с чин поручик (старши лейтенант). Точно преди век, на 3 март 1925 г., е назначен за Апостолически нунций в България, като е ръкоположен за епископ от кардинал Джузепе Джовани Пачели (бъдещия папа Пий XII).
Атентат
Историческият момент е доста драматичен. Монсеньор Ронкали пристига в българската столица само девет дни след кървавия атентат в църквата „Св. Неделя”. Без да губи време, той веднага се намесва, отваря широко вратите на католическата болница и ходи почти всеки ден при ранените да им дава утеха.
Младият свещник Анджело Ронкали.
Така започва неговата мисия в България, която се превръща в любовта на живота му. Ронкали остава в страната ни почти 10 години и я опознава нашир и длъж. При това, без да подбира транспорт - с влак, каруца, файтон и дори като героите на Стайнбек - в каросерията на камионетка „Форд-Т“.
Ронкали обикаля България и с каруца.
Това няма как да не направи впечатление на българите, свикнали с малко по-друго поведение от своите владици. Монсеньор Ронкали развива благотворителност в полза на бежанците от Егейска Македония и Тракия. Първата трапезария с негова помощ е открита в Несебър.
Бедствие
Но особено голяма дейност развива след катастрофалното Чирпанско земетресение през 1928 г., когато организира широка хуманитарна помощ.
Монсеньор Ронкали с цар Борис III в село Белозем след земетресението от 1928 г.
Знаменателно е, че един от трусовете се случва точно когато папският пратеник влиза в преддверието на църквата „Свети Лудвиг“ в Пловдив. Тогава рухват главната фасада на храма и двете малки кули от двете страни, но Ронкали по чудо остава незасегнат. В онези дни бъдещият папа посещава и селища, населени с православни християни. По негово настояване Ватиканът изпраща финансова помощ на стойност 1 млн. лева за пострадалите от природното бедствие.
„Единственото, което му остава и той го прави, е да спи в палатките при тях”, свидетелстват очевидци как епископът в знак на съпричастност е спял редом до останалите без покрив българи. Оттогава са и прословутите му думи: „България е моят кръст”.
Ходатай
Бъдещият папа изгражда близки връзки с цар Борис III, с политици, общественици и интелектуалци. И, разбира се, с православните архиереи. Но най-известен е Ронкали с подкрепата, която оказва, за да се състои бракът между цар Борис III и Джована Савойска – дъщерята на италианския крал Виктор Емануил. Светият престол няма никакво намерение да отстъпи от принципа децата от такъв смесен брак да се кръщават и възпитават в католическо вероизповедание.
Паметникът на Ронкали в София.
Това обаче противоречи на Търновската конституция, поне що се отнася до престолонаследника. През 1933 г. Ронкали защитава пред тогавашния папа Пий ХII и православното кръщение на Мария-Луиза, въпреки че тя, съгласно споразумението при брака на цар Борис III с Йоанна, е трябвало да бъде възпитана като католичка.
Съдейства за брака на цар Борис III с Йоанна Савойска.
Според биографи признателната българска царица Йоанна предрича на Анджело Ронкали, че един ден ще стане папа и обещава, че ще го посети със семейството си във Ватикана. Пророчество наистина се сбъдва.
Заслуги
Заслугите на духовника към българския народ и държава обаче не спират да изненадват. Изследователят д-р Кирил Карталов, преподавател в Католическия университет в Милано, е открил в архива на Ватикана апели на Анджело Ронкали до папа Пий XI да съдейства за намаляване на репарациите, които България е трябвало да плаща след Първата световна война.
Сватбата на Симеон II с доня Маргарита.
През 1962 г. епископът отново се намесва в българските царски бракове - този път за сватбата на Симеон II с Маргарита д'Асебо и Гомес. Но той самият тогава вече е папа и едва ли му е било трудно да убеди чичото на Маргарита - йезуитски свещеник, да не се противопоставя на този брак.
Месемврийски
Заради българите и България Ронкали сменя своята архиепископска титла и издейства от папа Пий XI вместо Ареополски да се нарича Месемврийски (Несебърски). За да бъде споменът му за България вечен... "И знайте, че като се прибера във Ватикана, на моя прозорец винаги нощем ще гори една свещ, която да посочи на всеки изпаднал в нужда българин във Вечния град, че има врата, на която може да почука", казва Ронкали, напускайки България. Заради всичките му добрини той остава в спомена на поколенията като Българския папа.
Мисии
На 30 ноември 1934 г. Ронкали е назначен за Апостолически делегат за Турция и Гърция със седалище в Истанбул и титулярен архиепископ за Месембрия.
Преди и по време на Втората световна война духовникът е отново в България. През 1940 г. той пътува много пъти между София, Анкара и Атина. През това време той е спасил хиляди евреи, снабдявайки ги с кръщелни свидетелства от католическата църква. През декември 1944 г. напуска Турция и пътува през Бейрут и Египет до Рим. Оттам заминава на новия си пост – Апостолически нунций във Франция. Там архиепископ Ронкали оказва подкрепа на българската делегация по време на преговорите на Парижката мирна конференция. През есента на 1946 г. Кимон Георгиев, Васил Коларов го посещават в Апостолическата нунциатура в Париж и молят за неговото съдействие за смекчаване на условията на мирния договор с България. Той използва връзките си и своето влияние сред френските политици да неутрализира антибългарската пропаганда и териториалните претенции на Гърция, обхващащи днешните Кърджалийска, Смолянска и Благоевградска области.
Кардинал
През ноември 1952 г. папа Пий XII го въздига в кардинал, а на 12 януари 1953 г. Ронкали е назначен за патриарх на Венеция. Напускайки Франция за новата си длъжност, президентът Венсан Ориол го награждава с ордена „Командир на Почетния легион“. На 9 октомври 1958 г. умира папа Пий XII. И на 28 октомври 1958 г. кардинал Ронкали е избран за негов наследник, като е интронизиран с името Йоан XXIII.
Във Ватикана
След избора му за глава на Римокатолическата църква той бързо печели популярност както сред католиците, така и сред протестантите. Папа Ронкали организира Втория ватикански събор, провел се на 11 октомври 1962 г. Там въвежда важни промени за католицизма: нова литургия, нов икуменизъм и нов подход към света.
Накара Хрушчов и Кенеди да си стиснат ръцете.
Неуморният духовник продължава да работи на високи обороти, въпреки че само месец по-рано е диагностициран с рак на стомаха. Въпреки болестта си същата есен той предлага на лидерите на САЩ и СССР Джон Кенеди и Никита Хрушчов да бъде техен посредник в разрешаване на Карибската криза, изправила света на ръба на ядрена война. След това и двамата политици му благодарят лично, а списание „Тайм“ го обявява за „Човек на годината“. Българският папа умира на 3 юни 1963 г. През 2014 г. папа Франциск го канонизира за светец заедно с папа Йоан-Павел II. Частица от мощите на Йоан XXIII се намират в католическия храм „Свети Йосиф“ в центъра на София. Тя бяха донесени от папа Йоан Павел II по време на неговото посещение в България през 2002 г.
Пие вино с работниците във Ватикана
Когато архиепископ Ронкали става кардинал и патриарх на Венеция, той отваря вратите на двореца си всеки ден от 10 до 13 ч. за обикновените хора, които имат проблеми или искат да споделят нещо. Негови съвременници разказват още, че духовникът не се големеел, а обичал да беседва с хората по площади и улици. Когато през 1958 г. е избран за 261 пореден наследник на свети Петър, е вече на 77 години. И мнозина смятат, че ще бъде "преходен папа", който просто ще продължи политиката на предшественика си. Но той изненадва всички не само като свиква Втория ватикански събор, но и като внася нов модел, както в управлението на Църквата, така и като лично поведение на върховните понтифекси. В Рим още се помни как разхождайки се из двореца, се спира при работници, извършващи някакъв ремонт, и ги кани в кабинета си на чаша вино. В резултат на тази среща Йоан ХХIII решава въпроса със социалните осигуровки на цивилния персонал на Светия престол. Той е и първият папа, който след 1870 г. излиза от Рим и пътува на поклонение с влак до Лорето и Асизи.
Заличи понтификата на пирата Балтазар
За историята на Ватикана периодът 1410-1415 г. не съществува. А причината е, че тези 5 години са свързани с едни от най-нелицеприятните страници в миналото на Светия престол - управлението на пирата папа Балтазар Коса. Когато на 25 май 1410 г. папа Александър V издъхва, в престола му под името Йоан XXIII се разполага Балтазар Коса. За пет години той прави всичко, за да бъде запомнен от историята като папата пират, какъвто всъщност е бил на младини.
В резултат е обявен за антипапа, а престоят му на Светия престол е заличен от архивите на Ватикана. Затова на 9 октомври 1958 г. кардиналите в Сикстинската капела изтръпват, чувайки, че Ронкали си е избрал папското име на Йоан XXIII. Каквито и да са били мотивите му, делата му като папа Йоан XXIII окончателно заличават "пиратската" страница от историята на Рим. В крайна сметка името започва да се свързва с добри дела.
Константин Събчев
