Н а 7 юни Православната църква почита паметта на света мъченица Валерия. На тази дата черпят всички, кръстени с това красиво и благозвучно име. Самото то на латински – Valeruis, означава „силен съм“.
Бягство
Добре е всички именници да се молят на Иисус, Богородица, но да не забравят и своята небесна закрилница и застъпница св. Валерия.
Тя е живяла съвсем близо до времето на Божия син. Родена е през I век в град Кесария, Палестина. Според преданието заедно с две нейни приятелки – Мария и Кириакия, решили да се отрекат от фалшивите идоли, като се опълчат срещу езическите ритуали. Затова един ден избягали от града си. Трите момичета се скрили в малка къща в гората, тъй като не искали да извършват вече ужасните и кървави ритуали и жертвоприношения. Скоро обаче били открити и отведени при управителя на Кесария. Той обещал да пощади живота им, ако се съгласят публично да се отрекат от Христовата вяра. Девойките обаче смело отказали и за наказание били екзекутирани.
Съименничка
Католическата църква също има канонизирана светица с името Валерия, а паметта й се чества на 28 април. Твърде вероятно е тя да била кръстена на своя предтеча, като на свой ред написала собствена история.
Живяла е през III век и е известна като света Валерия Миланска. Мъжът й Виталий – офицер от императорската армия, загива за Христос през 260 година и е канонизиран за светец. Техните синове близнаци – Протасий и Гервасий – също се прославят като мъченици за вярата. Майката е заловена от римските войници, докато помага за поредното християнско погребение. Според нейното житие е обезглавена пред Колизея, същото място, на което в наши дни се тълпят милиони туристи за снимка. Тялото й е открито много години по-късно и e погребано в катедралата „Свети Себастиан“ в Рим.
Рим
Някои изследователи днес считат Валерия Кесарийска, нейната римска съименничка, и приятелките й за наследнички на древните весталки, които са предтечи на първите монахини. Те били жриците, които пазели свещения огън на Веста, богинята на огъня и домашното огнище. Те били избирани от семействата на римските пaтриции и трябвало да останат девици. Нарушилата клетвата била заравяна жива. Жриците започвали да служат на възраст между 6 и 10 години и трябвало да пазят девствеността си в продължение на 30 години. След това обаче напускали храма и можели да се омъжат. Бившите весталки, въпреки възрастта си, са били желани за съпруги от овдовелите или разведени римски аристократи, но малко от тях са встъпвали в брак. Весталките имали специален статут в римското общество. Те били единствените жени в Рим с право на глас. Можели да освобождават роби, да помилват престъпници и дори решавали съдбата на повалените гладиатори в Колизея. Свидетелствата им се считали за свещена и неоспорима истина при съдебни дела. Не е изключено някои от весталките да са последвали пътя на Христос и да са заплатили това с живота си.
Доротей умира в Одесос на 107 г.
На 5 юни Църквата споменава в молитвите си свети Доротей. Той бил епископ на древния палестински град Тир. Когато римският император Диоклетиан повдигнал жестоко гонение срещу християните, Доротей оставил своята катедра и започнал да се крие в отдалечени места. С възцаряването на император Константин Велики, когато Църквата била вече свободна, светителят отново се върнал на своята катедра в Тир и благополучно продължил своето служение, превеждайки от заблудата на идолопоклонството към Бога. Изучил в съвършенство както светските, така и духовните науки, свети Доротей оставил след себе си различни, твърде важни за християните съчинения на гръцки и латински, тъй като добре знаел и единия, и другия език. Между другото той съставил жития на пророците и апостолите, а също и други поучителни съчинения и разкази. На него се приписват разказите за пророците, апостолите и 70-те Христови ученици. Особено известна е неговата „Синтагма“ – сборник от църковни и граждански закони.
Животът на Доротей продължил до времето на император Юлиан Отстъпник. Възкачил се на престола, Юлиан отначало преследвал християните задкулисно. Той заповядвал тайно на началниците на области, които били негови единомишленици, по всякакъв начин да ги притесняват и измъчват. Тогава свети Доротей, виждайки, че срещу вярващите се надига ново гонение, отново оставил катедрата на Тирската епархия, избягвайки по този начин от ръцете на мъчителите, защото Господ е заповядал да не се предаваме на явни беди от страна на гонителите, но да ги избягваме; Той е казал: „А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг“ (Мат. 10:23). И така, напускайки Тир, Доротей дошъл на Балканите, но и тук Бог го призовавал към мъченически венец. Той бил хванат от поддръжниците на императора отстъпник в „Удския град в Долна Мизия“ – Одесос (сегашна Варна). Като претърпял различни мъчения, в страданията той предал блажената си душа в ръцете на Господа на 107-годишна възраст през 361 г., след като управлявал епархията си в продължение на 50 години.
