Н а 19 юни се чества паметта на свети Паисий Хилендарски. Неговата „История славянобългарска“, с която започва Възраждането, е проучена в детайли в десетки книги и стотици статии. Оскъдни и противоречиви обаче са данните за живота му. Оказва се, че ние всъщност знаем твърде малко за хилендарския монах.
Той е роден през 1722 г., но не се знае нито на коя дата, нито какво е било светското му име - Пенко или Петър. Датата на смъртта му също е неизвестна, затова паметта му се тачи на 19 юни. Това всъщност е денят на египетския инок, живял през IV-V век, Паисий Велики (320-417), чието име приемат доста монаси.
Гробът му в двора на храм Свети Никола.
За мястото и годината на кончината на легендарния българин официално е прието, че това е станало през 1773 г. в село Амбелино (днес „Свети Георги“, квартал на Асеновград). Но има и версия, че Паисий приключва земния си път през 1798 г. в Самоков. Основание за това дава едно съобщение от 1798 г. от монах Дяк Марко, който отива в Света Гора и занася съобщение за смъртта на Паисий. Известието за това събитие, записано в хилендарска кондика, е открито от професор Йордан Иванов. Според това съобщение Паисий е погребан в самоковската църква "Свети Николай".
Спорове
Най-ожесточените спорове обаче са около въпроса за родното място на бащата на българското Възраждане.
Засега най-голяма популярност има теорията, че Банско е родното му място. През 1938 г. проф. Йордан Иванов публикува преписка в хилендарската кондика, според която именно планинското градче – съвременен ски курорт, е родното място на отец Паисий. На мястото, където според банскалии се е намирала родната му къща, е изграден Духовно-исторически център.
Камък, бележещ родната къща на Паисий в Самоков.
Едно от първите доказателства е публикация във вестник „Глас“ от 1912 г., където митрополит Теодосий, който бил съученик на Неофит Рилски, споменава, че Паисий Хилендарски е от Банско.
Иречек
За хората от самоковския край обаче няма никакво съмнение, че Паисий е проплакал в близкото село Доспей. Според местно поверие, записано от Константин Иречек и Марин Дринов веднага след Освобождението, именно това е родният кът на Паисий. Освен това някои изследователи изтъкват, че диалектът, на който е написана “История славянобългарска”, е именно от този край на България.
До 1912-а Доспей е смятан за родното място на Паисий, там са го и чествали, твърди краеведът Иван Ненов. Според него за доказателство на това е достатъчно само едно - в "История славянобългарска" е написано - "аз, Паисий йеромонах из епархие Самоковские".
Паметникът в Самоков.
Изтъква се още, че щом Паисий е знаел легендата за последните боеве на цар Иван Шишман в близката местност Рудежо, то значи е бил от този край. Изтъкват се и още някои косвени доказателства - в Самоков е имало метох на Хилендарския манастир, от Доспей е бил вторият преписвач на историята - поп Алексо. И, разбира се, споменатата по-горе хилендарска кондика, според която Паисий е погребан в двора на черква в града.
Калужерец
Третият сериозен претендент за родното място на Паисий е пернишкото село Кралев дол. Всяка година на 19 юни, в местността Калужерец те провеждат Ден на Паисий. Проявата се организира от местното читалище „Свети Паисий Хилендарски - 1927 г.“ с подкрепата на община Перник и кметството на селото. Местните хора се позовават на преданието, че в тукашното селище са живели братята на знаменития българин - Лаврентий и поп Цветан. В селото има Паисиева чешма, за която твърдят, че е построена от хилендарския монах, род Паисиеви. Има още и Паисиева махала и дори училище „Отец Паисий“.
Честване на Паисий в Кралев дол, 1933-1934 г.
Радетелят на тезата, че Паисий е роден тук, бе писателят и краевед Цанко Живков (1926 - 2023).Той е издирил редица забравени факти, които изнесъл в книгите си „Паисий и родният му край” (2012) и „За родното място на Паисий” (2016). Ето какво пише Живков:
Балан
„Езиковедите Александър Теодоров-Балан и професор Стефан Младенов, които са идвали в Кралев дол и са изучавали специално диалекта на тукашните селяни... и над 250 думи откриват, че ги има в историята по кралевски диалект, а не по бански“. Според Живков село Доспей също нямало как да е родното място на вдъхновителя на българското Възраждане. Там местните хора смесвали автора на „История славянобългарска“ с друг монах на име Паисий, починал 25 години по-късно от народния будител, обяснява изследователят.
Мемориалът на Паисий в Банско.
Цанко Живков твърди още, че до 1944 г. на няколко пъти Светият Синод е чествал делото на Паисий именно в Кралев дол. Но след като още през 30-те години се налага тезата, че Паисий е родом от Банско. През 60-те години на миналия век дошло и нареждане от властта селото да забрави за Паисий, защото родното място на светеца вече било ясно.
Иначе Цанко Живков е един от инициаторите за построяването на параклиса „Св. Паисий Хилендарски“ в Кралев дол.
Рельово и Белово също надигат глас
Претенциите на други две села - Рельово и Белово, разположени между планините Витоша и Рила, са лишени от сериозни документи и факти, разяснява изследователят Иван Ненов. В Белово с Паисий отъждествяват родения там йеромонах Давид. Иначе в селото не битува никакво предание за Паисий. Същото се отнася и за Рельово. Легендата, смята Ненов, се ражда вследствие на това, че записаните възрастни информатори от двете села употребявали диалектни думи, използвани и от Паисий Хилендарски.
