Н а 24 юли Православната църква отбелязва паметта на светите братя Борис, княз Ростовски и Глеб – първите първите канонизирани светци на Руската църква. Те са синове на киевския княз Владимир Червеното слънце и „от майка българска“, както свидетелства Началната руска летопис.
Хипотези
Оскъдните сведения за личността на майката на Борис и Глеб водят до утвърждаването на две хипотези. Според едната, която се опира на Владимировото житие, майка им идва от Дунавска България, придружена от своя духовен наставник свещеника Михаил, чието име съвпада с името на първия Киевски и Всерусийски митрополит, тоест възможно е да са едно и също лице. Житието на Владимир разказва, че тази българка с благороднически произход има важно значение за разпространението на православието в Киевска Рус. Една от версиите е, че това е дъщеря на цар Борис II и правнучка на свети цар Борис I. Тя ражда на Владимир двамата синове, които стават негови любимци – Борис и Глеб. Името Борис дотогава е неизвестно в Русия. То става популярно именно от ХI век нататък и е свързано както с руския княз мъченик Борис, така и със свети цар Борис I, останал в историята като Покръстител. Според другата хипотеза майката на Борис и Глеб произхожда от Волжка България и нейното име е Милолике, а след покръстването й приема името Анна.
Наследник
През 1015 г. се разболява тежко баща им княз Владимир I и синът му Борис, готвен от него за наследник, е повикан в Киев. Княз Борис получил отлично образование в Ростов. Обичал да чете Светото писание, делата на светите отци и особено техните жития. Под тяхното въздействие в душата на свети Борис се зародило огромно желание да подражава на подвига на Божиите угодници и често се молел Господ да го удостои с такава чест. Наред с духовните интереси младият княз се прославил като храбър и изкусен воин.
Коварство
Същата година се получават сведения, че в страната отново са нахлули печенегите. Тежко болният княз Владимир изпраща Борис с войска насреща им. Сведенията се оказват фалшиви - Борис никъде не среща печенеги. Някои историци предполагат, че нахлуването е измислено от полубрат му Святополк, който, очаквайки смъртта на баща им, отдалечава по този начин Борис от Киев, за може по-лесно да завземе трона. И наистина на връщане към столицата Борис получава известие, че баща му е починал, а Киев е овладян от Святополк. Отрядът, който е под негово командване, му предлага да тръгне незабавно към столицата и да си върне престола, но Борис не иска да пролива братска кръв и възмутено отхвърля това предложение. Тогава отрядът, съставен от бойци на баща му, го напуска и Борис остава само с малочислената си свита. Святополк изпраща отряд свои хора да премахнат Борис.
Убийството на княз Борис.
Чуват от шатрата вечерната молитва на Борис и след това нахлуват вътре и го пронизват с копията си. Още дишащият Борис е завит в покривало и понесен към Киев, но Святополк, получавайки известие, че той е още жив, изпраща двама варяги (викинги) от личната си гвардия да го довършат. След това закопават тялото му край църквата във Вишгород (днес в Украйна). След като се разправил с Борис, Святополк замислил убийството и на другия си по-малък брат – Глеб. Разбирайки, че и той ще стане жертва на междуособиците, Глеб оплакал кончината на брат си и се молил по-добре да загине, отколкото да извърши братоубийство. Войниците на Святополк убили княз Глеб при устието на река Смядин, недалеко от Смоленск.
Възмездие
Благоверните князе Борис и Глеб отказали да предадат своя по-голям брат, но Господ сам наказал властолюбивия узурпатор. През 1019 г. киевският княз Ярослав Мъдри, друг син на равноапостолния княз Владимир, събрал войска и разбил Светополк.
Убийството на Глеб в лодката. Икона от XIV век.,
По Божията воля битката се състояла в полята около река Алта, там, където бил убит свети княз Борис. Светополк, наречен от руския народ Окаяния, избягал в Полша. Подобно на библейския Каин никъде не могъл да намери покой и място, на което да се установи. Според летописите даже и от гроба му се разнасяла огромна смрад.
Мощите им лекуват от XI век
Почитта към князете - великомъченици Борис и Глеб, започнала непосредствено след тяхната кончина, като службата в тяхна памет била съставена от Киевския митрополит Йоан І (1008 – 1035).
През 1019 г. мощите на св. Глеб били открити благодарение на чудесно явление. По заповед на киевския княз Ярослав Мъдри били тържествено пренесени във Вишгород и погребани до мощите на неговия брат Борис. След известно време храмът изгорял, но мощите останали невредими и от тях ставали много чудеса. Един викинг непочтително застанал до могилата с мощите на светите братя и внезапно избухнал пламък, който му изгорил нозете. От светите мощи получил изцеление куцият син на един жител на Вишгород. Светите князе Борис и Глеб му се явили насън и отнесли болния крак. Момчето се събудило и станало съвсем здраво. Затова княз Ярослав Мъдри построил на това място каменна църква, осветена на 24 юли 1026 г. от Киевския митрополит Йоан и цялото духовенство.
