А ко сте чували за най-магичната и отдалечена испанска област - Галисия, то знаете две неща – за Пътя на апостол Сантяго (Каминото) и каменните кръстове, осеяли цялата келтска земя.
Подобно на България, древната Галисия има култура, в която са преплетени много силно хилядолетни езически вярвания, местни легенди и християнския религиозен символизъм. Областта се намира в най-северозападната част на Испания и на европейския континент, а населението, подобно на нашето, е преминало през епохи, когато земята е била част от Римската империя.
Първата значителна и ясно идентифицирана култура по тези земи е много преди това - от 9-и век преди новата ера. Тя се характеризира със строителния си и архитектурен капацитет, както и със силната си религиозност, основана на култа към мъртвите като посредници между хората и бога. Това религиозно чувство е запазило важността си и до наши дни, като е вплетено в християнската религия. За тази епоха дават информация хилядите могили, разпръснати по цялата територия на Галисия. Във вътрешността си могилите, познати като долмени, представляват погребални камери, изградени от каменни плочи.
Закрила
Галисийците са келти, което ги родее по кръв, а и по външен вид с ирландците и шотландците. Местен виц разказва, че най-красивите мъже в Испания са там, защото не са испанци. И наистина там живеят русокоси и синеоки исполини, които мигом завладяват женските сърца. Галисийците, за разлика от останалите испанци, са мълчаливи рибари, доста затворени хора, чиято основна дума в речника е „Зависи“.
И така, в тази култура на една земя до океана, където слънчевите дни са преброени, древните вярвания са на почит и до наши дни. За да се пазят от магии, от всевъзможни езически божества, вплетени по-късно в християнската традиция, галисийците имат своя запазена марка – каменните кръстове „крусейрос“ (галисийската дума за кръстове). Те изскачат навсякъде – малки, средни, до огромни монументи, които се слагат на места, предназначени да измолят закрила от небето. Тя е за най-разнообразни неща - стадата в кошарите, милост за душата на починал близък, закрила за разделянето на територии, полетата за добра реколта, рибарските лодки за обилен улов. На кръстопътищата по пътеките, по които минават пилигримите по Пътя на Сантяго – Камино - както вече е популярен и на български с испанското си название - винаги има по един каменен кръст – да ги закриля. Със сакралния маршрут е свързан и един от най-живописните крусейрос, издигнат във Финистерре – Края на света. Това е най-западната точка на Испания и една от най-западните изобщо в Европа, където скалите се сливат с безбрежния Атлантик. Гледайки как слънцето потъва зад хоризонта, древните келти са вярвали, че това е краят на света. И за техния тогавашен свят това е било истината.
Салът
По-късно християните пилигрими издигат на това място красив каменен кръст, който да пази земята от морските чудовища. А също така да отбележат мястото, където преди две хилядолетия се появява на сал тялото на свети Яков (апостол Сантяго). Оттам то е пренесено до малък град в сърцето на провинцията, където издигат катедрала за мощите на апостола, ученик на Христос, и около нея се оформя град Сантяго де Компостела.
Днес в най-западната испанска област има над 10 000 крусейрос. Най-старите са от 14-и век в Ла Коруня и имитират готическите кръстове на Британските острови и Ирландия, също изникнали от местната келтска традиция. Те са гравирани с библейски сцени и служели и за обучение на населението. Най-честите изображения са за изгонването от Рая, страстите на Христос, как душите се молят за греховете си в Чистилището, както и на Божията майка с разпънатия Исус.
С хода на вековете украсите по кръстовете се множат и разкрасяват, като някои от тях днес са с размери на големи паметници, като няма населено място без подобен символ. За най-красив се смята кръстът О Ио в селцето Кангас де Морасо – бижу на бароковото изкуство. Върху монумента са изсечени над 30 отделни персонажи.
Където има крусейрос, винаги е имало грях и всеки кръст е молитва, направена от камък, която е донесла прошката на Господа. Той поправи нашите кръстове и откри много съкровища“,казва известният писател Кастело за тези религиозни символи.
Оттук започва Реконкистата
Поради отдалечеността си Галисия не става част от Арабския халифат на Иберийския полуостров. Така там по лесно се запазва и се развива християнството, наложено още германското племе вестготи, които основават там свое царство, просъществувало от 418 до 721 г. От Галисия тръгва Реконкистата - отвоюването на Пиренейския полуостров от арабите. На освободените от тях в западната част на полуострова и южно от Галиция земи се обособява днешната държава Португалия. Затова и галисийският език е силно свързан с португалския.
Михайлина Димитрова
