В края на 2022 г. се навършиха 2 години от кончината на Ефрем Аризонски. Дивният старец, тръгнал от Атон и по волята на Бога стигнал (след 1979 г.) чак до пустинните райони на Северна Америка. А там в Аризонската пустиня основал чуден манастир - „Св. Антоний Велики”, а после и още около двадесет монашески братства с голямо мисионерско дело. В изградени от него десетки храмове днес се черкуват много от българските емигранти, открили по-добър живот в САЩ и Канада.
Съвършенство
Старецът, живял в нашето време, се сдобил с такова съвършенство, че му било дадено да надзърне в рая. Ето какво разказва веднъж по този повод: „Да мислим за това, което Христос ни е подготвил в Царството Небесно след Второто Му Пришествие. А дотогава хората се намират само в преддверието на рая, в неговия „притвор“. Човешкият ум не може да побере в себе си колко е прекрасен раят. Всичко е изпълнено със светлина! Всичко благоухае! Неизказана радост, блаженство. Вече няма да има старост. Христос иска в Неговите Небесни Чертози всички да са млади. Няма недостатъци и недъзи. Всичко ще е съвършено. Майка ми почина на 95 години, а аз я видях в рая 30-годишна.
В съседство до нас (като малък, преди да отиде на Света гора – б.а.) живееха две бедни дечица с умствена изостаналост. Когато ние вече играехме на разни игри, те с усилия се учеха да ходят, а бяхме на една и съща възраст. Те починаха още като деца, по време на немската окупация. Видях ги в рая и ги попитах: „Какво правите тук, как прекарвате времето си?“. А те ми отговарят: „Ефреме, на нас тук не ни е до приказки. Учим, изучаваме устройството на Божия свят.“ Там на земята те не можеха даже да си напишат имената, а в рая учеха. Това още веднъж ни свидетелства за съвършенството на Небесното Царство“.
Мисия
Приживе Ефрем обяснявал, че Бог го е пратил отвъд океана – него неукия монах, заживял още от 18-годишен като отшелник на Атон, за да помогне не само на янките, а и на милионите православни емигранти в трудните времена, които идат за целия свят. На праведника му било дадено да надзърне в бъдещето на света и картината, която видял, била потресаваща - войни, вируси, екологични катастрофи.
Духовникът се заел да строи манастири, но трябвало да води големи битки със сектанти и тайни братства. Доста се измъчил после и докато се стремял да съхрани чиста атмосферата в обителите от външни дяволски влияния. Отшелникът е разказвал, че тъмните сили се опитвали да го убият и физически, и духовно, но той по чудо все се измъквал невредим с помощта на Богородица, светиите и Иисус Христос. Ефрем веднъж изповядва следното:
„Много пъти сам се чудих: „Добре ли направих, че дойдох в тази земя. И какво мога да направя аз простият, смирен монах на континент с толкова проблеми, с толкова трудности и странности“. Така, докато се молил, един ден Бог го пренесъл на едно страшно място чрез видение, което той по-късно споделил пред митрополит Атанасий Лимасолски.
Джунгла
Последният разказва следното: „В това видение Ефрем се озовал сякаш наистина в една джунгла, а зад него зверове. Хукнал да бяга, за да спаси живота си. В един момент Аризонският отшелник осъзнал, че в ръцете си държи бебе, което зверовете искат да разкъсат. Бягайки, достигнал до една пътека с много тесни ръбове. Можел да се промъкне само през една вдлъбнатина напред, а зверовете и от двете му страни искали да погубят и него, и младенеца. Тръгнал напред и точно тогава пред монаха се изправила една змия, която придобила формата на дракон. Като видял, че скоро ще бъде затрит, старецът възкликнал: „Майко божия!“. В този миг чул гласа на Богородица да казва „Михаиле!“ Тогава се появил Архангел Михаил. Той започнал да се бори с дракона, победил го и скоро всичко наоколо се умиротворило.
Когато Ефрем Аризонски се опомнил, започнал горещо да се моли на Господ да му открие смисъла на това видение. Духовникът споделя, че скоро Бог наистина му разкрил смисъла. Казано му било Свише, че видението ще бъде неговия живот, който занапред ще бъде пълен с опасности - телесни и духовни. „А бебето?“ - попитал атонският монах.
„Бебето е твоята душа. Трябва да я спасиш, независимо колкото и каквито препятствия те сполетят тука“, му отговорил Бог.
Така Ефрем Аризонски разбрал, че да благовестява в Америка в царството на изкушенията и Мамона ще бъде мисията на живота му.
Ягуари
Праведникът разказва и как е заживял в Аризонската пустиня насред гърмящи змии и ягуари, където учени и изследователи са потвърдили, че не е живял никой от сътворението на света. Когато летял със самолет към Финикс (столицата на щата Аризона), където миряни го извикали да ги изповяда, Ефрем видял тази пустош от прозореца на самолета. Тогава отново чул гласа на Бога, който за негова изненада му казал: „Тука искам да построиш манастир. Самият св. Антоний Велики скоро също му се явил със същата заръка.
Какво да прави старецът – трябвало да се подчини. Спомня си как тръгнали с 3-4 коли християни през пустинята. Карали, без да знаят накъде и защо. Изведнъж всички чули камбанен звън. Тогава Ефрем разбрал - това е знамение, че тук насред лунния пейзаж трябва да се вдигне манастир в чест на св. Антоний. До края на земния си път той изградил 20 обители все с дивни чудеса и знамения - 17 са в САЩ и две в Канада (мъжки и женски).
Венците
Веднъж епископи го попитали иронично:
Отче Ефреме, какво правиш в тези манастири с монахините и монасите?
А той ги смразил със следното пророчество:
– Тези манастири, които виждате, ще бъдат прибежище за следващото поколение американци, когато дойдат трудните години на упадъка. И тогава мнозина ще прибягват в манастирите, за да спасят душата си, и ще се спасят. От тези манастири след това ще излязат новомъченици на американското православие.
Малко преди кочината на праведника едно детенце го видяло с 3 венци от светлина на главата. Попитало го какво значи, а Ефрем му отговорил: „Единият е на аскезата (аскетизъм с молитва, въздържание и труд), другият е, че издържах обвиненията и клеветите и прощавах на моите обвинители, третият е мисията, която извърших в родината ти, за да се осветите вие и младото поколение на Америка.
Малко преди кончината си духовникът често предупреждавал, че идват трудни дни за целия свят: „Бог има свой план за всеки човек и според този план ние също сме длъжни да предприемем определени действия, за да се спасим. Само да знаехте!.. Какво ни предстои да преживеем! Големи трудности...“
Отиде си от този свят със знамение
В 7 часа сутринта на 8 декември 2019 г., когато старецът Ефрем починал, отец Илия видял в съня си монаха облян в ярка светлина. А Ефрем му казал: “Не се безпокой, скоро ще бъдеш с нас”. Шест дни по-късно въпросният свещеник наистина се преселил в небесните селения.
Река Йордан е във всеки от нас
Приживе старецът говорил просто, но думите му стигали до душата на мнозина, защото били с пророческо осенение. Ето малка част от неговите поучения:
Много християни искат да отидат на река Йордан и да се потопят в нея. Но колкото и пъти да се къпем в Йордан, колкото и бутилки със светена вода да изпием, ако не се покаем, няма да се спасим. Йордан е точно до нас. Това е покаянието!
***
Голямо зло е клеветата. Както малкият рул на кораба го насочва натам, накъдето иска, така и езикът води човека към добро или към зло. Светите отци много са порицавали осъждането на чуждите грехове, немощи и лоши привички.
Когато осъждаме своя брат, ние падаме в голям грях, а когато го оправдаваме и му прощаваме, Бог ще оправдае и нас и ще прости греховете ни.
***
Ако сме болни от рак и разберем, че на Северния полюс има доктор, който може да ни излекува, ще оставим всичко, ще преодолеем всякакви препятствия само и само да се доберем до целителя и да се избавим от болестта. А когато ракът на греха заплашва със смърт душата ни – колко повече трябва да оставим всичко и да тичаме, без да обръщаме внимание на препятствията. Да дойдем, да застанем на колене, да признаем греха си, да получим лекарство и да се изцелим.
***
Дете мое, винаги бъди внимателен – и когато си щастлив, и когато си тъжен. Когато си щастлив, не трябва да губиш контрол чрез прекалена емоционалност и смях, нито като си тъжен трябва да показваш мъката си. Причината е, че сатаната ни праща мисли като стрели, но не знае дали нашето сърце ще ги приеме. Но тъй като той е експерт, след като прати стрела - имам предвид, когато ни нападне със зли помисли – той наблюдава нашето лице и всички движения на нашето тяло и въз основа на тях преценява доколко успешно стрелата се е забила в нашето сърце. Ако забележи, че душата е поразена, изпраща още стрели, за да я довърши.
***
Всяко зло, извършено от когото и да било – съсед, брат, роднина, колега в работата – не е толкова голямо, колкото ни се струва. То е преходно. Това значи, че колкото и да продължава – дори и цял живот – все някога ще свърши. Не може да продължава и да действа вечно. Но злото, което си причиняваме сами, непрощавайки на ближните – няма край!
Любомир Старидолски
