В последните години около март християни от цял свят, в това число и от България, се отправят към Солун, където се пазят мощите на св. Григорий Палама. Поклонническите пътувания варират между 120 и 200 лева в зависимост от програмата им. А в храмовете втората неделя на Великия пост, която тази година се пада на 16 март, е посетена на средновековния богослов. Тялото му се пази в сребърен саркофаг в наречен на него храм в Гърция.
Палама се счита за един от най-великите догматици в цялата история на Православната църква. Светото предание говори, че приживе му се явявали света Богородица, св. Йоан Богослов, св. Димитър, св. Антоний Велики, св. Йоан Златоуст и Божиите ангели.
Служение
Палама е роден в Константинопол през 1296 г. Баща му е високопоставен сановник в двореца, но умира малко след раждането на Григорий. Така за възпитанието и образованието на детето се ангажира лично император Михаил IX Палеолог (1295-1320). Ала вместо да постъпи на служба в двореца, през 1316 г. 20-годишният Григорий заминава за Света гора и постъпва като послушник във Ватопедския манастир. Скоро след това приема монашеска схима, а по-късно се премества в обителта „Глосия“, в която се запознава с исихазма. През 1326 г. монасите от „Глосия“ се прибират в Солун. Там Григорий е ръкоположен в свещенически сан.
Сблъсък
Прочул се с богословските си умения, той е поканен от атонските монаси да обори еретичното учение на Варлаам (Бернардо Масари) Калабрийски. Варлаам е инициатор и активен участник в богословско-философско движение във Византия от XIV век, известно като варлаамитство, което се противопоставя на друго такова движение в Православната църква – исихазъм.
Изглед от пещерата под олтара на манастира в Странджа.
Знае се, че около 1335 г. с помощта на българския цар Иван Александър в планината Странджа, в областта Парория, най-ревностните атонски исихасти основават свой манастир, начело с Григорий Синаит. Обителта бързо се превръща в централно средище, към което се насочват поклонници и монаси исихасти от целия Балкански полуостров. Твърдо вероятно и самият Палама да е идвал да посети своите братя. Защото, ако Синаит е известен най-вече като практик на исихазма, то теоретическото изясняване на това учение и окончателното му признаване от църквата до голяма степен е заслуга на неговия съидейник – Григорий Палама. Днешното местоположение на Парорийския манастир обаче е неясно. Някои предполагат, че той се е намирал край село Воден. Там бяха открити останки на манастир, а под един от олтарите бе открита пещера и подземно стълбище.
Молитва
Според исихастите най-важното средство за непосредственото богопознание и истинско богословие е методът на постоянната молитва. Първото условие за истинската молитва се състои в постигането на „внимание“, като умът се концентрира „в сърцето“, за да бъде възстановена връзката с Бог, и човек да успее да види божествената светлина със сърдечните си очи. Това се постига чрез особена мистична практика, която включва поставянето на тялото в специално положение, задържане на дишането и непрекъснато повтаряне на Исусовата молитва („Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“). По този начин човек постепенно достига до състояние на блаженство и в края на краищата съзира божествената светлина, която била в състояние да видят само учениците на Исус Христос. Варлаам обаче твърдял, че Бог е непостижим. В разразилата се полемика между двамата Григорий успява да осъди учението на Варлаам.
През XIV век исихазмът се превръща в широкоразпространена монашеска практика, а бързо след това и в учение, което си поставя за цел да възстанови прекъснатата връзка между човека и Бога.
В немилост
Със смъртта на император Андроник III през 1341 г. настанали политически трусове в империята. Григорий изпаднал в немилост. Той е отлъчен от църквата и е хвърлен в тъмница по заповед на патриарх Йоан XIV, привърженик на учението на Варлаам. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, на патриаршеския престол застанал исихастът Исидор. Григорий бил освободен, реабилитиран и въздигнат за архиепископ на Солун.
Превратностите в живота му обаче не свършили. При едно пътуване корабът му е пленен от турците и всички на него са продадени като роби. След година светителят бил откупен от сръбски търговци и се завърнал в Солун. Там почива на 14 ноември 1359 г. През 1368 г. е канонизиран за светец, а мощите му се пазят и до днес.
Търсят сходства с дзен будизма
Интересно е, че някои учени като руския богослов Сергей Хоружий намират сходства между исихазма и дзен будизма заради това повтаряне на молитвата, досущ източните мантри. Има обаче и една съществена разлика. Докато вярващите в Азия търсят постигането на нирвана (състояние на космическа пустота) чрез разтваряне на личността, то в православието човек запазва идентичност, като се стреми към съвършенство и извисяване.
Свети Теофан: Българите са могъщ народ
На 12 март и Православната, и Римокатолическата църква почитат паметта на свети Теофан изповедник.
Произведението „Хронографията“, писано през 810-814 г., е един от най-важните извори за историята на Първото българско царство.
Ето какво пише той: „В тази година (501-502) така наречените българи, за които дотогава никой нищо не бил чувал, нахлули в Илирия и Тракия...“ В тази година (513-514) Виталиан (римски военачалник, вдигнал бунт срещу император Анастасий), завладявайки цяла Тракия, Скития и Мизия с помощта на множество хуни и българи, покорил Анхиало и Одесос... и опустошавайки всичко, дошъл до самия Константинопол. „Българите са огромен, могъщ и войнствен народ, който е подчинявал всички народи. Един техен конник е равен на 100. Когато тръгват на война, те се нареждат в редици: отпред - стрелците с лъкове, отзад - жените и децата”.
