Д а дарува Бог прошка на греховете на онези, които с усърдие са построили храма „Св. Петка Търновска“, както и на онези, които са се потрудили за обновлението му, да утвърди храма до свършека на света непоклатен и прославен. За това се помоли преди броени дни Негово светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил в красивата църква в град Трън. Както външната й част, така и стенописите и иконостасът бяха обновени с европейски средства. Патриархът дойде и извърши чина по обновление на храма. По този повод духовният глава на БПЦ обясни следното:
Печат
„От неодушевените предмети единствено и само православният храм се миропомазва. Светото миро се използва при светото тайнство миропомазание, когато след кръщението кръстеният се помазва със светото миро и свещеникът произнася: „Печат на дара на Светия Дух“. Тогава Дух Светий идва в този човек, за да го освети, за да го обнови, за да живее и обитава в него и да очиства сърцето му от страстите и да дава възможност новокръстеният да живее нов свят живот. Със свето миро се помазва и храмът, а в престола му се поставят свети мощи. Без тях не отслужваме света литургия“, разказа Негово светейшество. Той обясни още, че те са слагат върху антиминс – малко парче плат, на което е изобразено свалянето на Христос от кръста и приготвяне тялото Му за погребението. Антиминсът се използва още при църковното тайнство евхаристия. А комбинацията от светото миро, светите мощи и тялото и кръвта Христови, приемани от вярващите при евхаристията, сякаш отваряли портал към Бога.
Присъствие
„Затова казваме, че храмът е място на особеното Божие присъствие. Бог, който е навсякъде и всичко изпълва, но преимуществено Той е в православните храмове“, категоричен бе патриарх Даниил.
В словото си той осъди атеистичния период след 1944 г., като не пропусна да отбележи, че и днес картинката не е по-розова в обществото ни по отношение на морала и следването на християнските ценности.
„След 1944 г. много храмове запустяваха или сменяха предназначението си и вместо за молитва и богослужение се използваха за складове и за още по-лоши цели. Но Бог поругаван не бива. Сега виждаме онова, което е движило хората тогава, този илюзорен ентусиазъм за построяване на едно ново общество, където реки от блага ще потекат и всички човеци ще благоденстват. Видяхме, че това не се осъществи. Защото човеците сме създадени по Божий образ и подобие. И когато в нас не обитава Божията правда, когато не си даваме сметка, че сме храм Божий, че в нашето сърце трябва да има молитва и единение с Бога, то в душата се настаняват низките страсти.“
Поколения
Светейшият отец обърна взор и към смяната на генерациите и съжали, че последната възпитана в духа на християнските добродетели датира чак от царско време, когато е имало вероучение.
„Виждаме, че вече няма такива българи. А днешното поколение, като не успява да види добрия пример и начин на живот у своите родители, православната вяра прилагана в ежедневието си, е завладяно от духа на нихилизма и отрицанието. Той е опустошителен за човека. Ето защо днес често младите хора живеят, без да имат ясно пред себе си разбиране и идея за смисъла на техния живот, страдат от различни психични заболявания, депресии, зависимости и живеят по стихиите на света“, съжали Софийският митрополит. Отбеляза, че православната вяра също е била принудена да оцелява в доста тежки времена, но от запустение постепенно храмовете и в по-обезлюдени райони като Трънския край са започнали да се въздигат в последните години.
„И кой би предположил, че онзи ентусиазъм за отмирането на религията, наричана опиум за народите, вече почти го няма в обществото ни. Да, материализмът още присъства, но паралелно с това вярата се възвръща у множество човеци. В резултат храмовете се обновяват, макар да не са много тези, които имат възможности да се погрижат за благолепието им“, констатира с надежда духовният лидер на българското православие.
Според неговия прочит случващото се в България през последните години даже е свидетелство за величието на Бога: „Слава на Бога, че не ни е оставил да паднем докрай, а си е спомнил за нас. Малко човеци са останали в населените места, ала се вижда – все повече хора идват, искат да стегнат храм или да построят някое параклисче, защото са си дали сметка, че без вяра не може.“
Братолюбие
Според патриарха сега, след като се връща благолепието в черквите, в тях отново се свети Божието име, оттук насетне ще последва и духовен подем на обществото и държавата ни. И вместо нихилизъм, отрицание, дух на безверие и егоизъм в душата на българина ще се установи вяра в Бога, милосърдие добротворчество, братска търпимост, която ще прерасне в братска любов. За да се случи това обаче, трябвало да има и съзнателен стремеж да надмогваме над дяволските страсти, като омразата и завистта, с молитва и трудолюбие.
„Когато не живеем както си знаем, а според Христовите добродетели, Христовата светлина (за която св. Йоан Богослов казваше, че е просветлявала всеки човек, идващ на света) ще ни показва посоката. Пътят за всички човеци е вярата, стремежът към Бога, трудът, грижата за семейството и рода и спасението на душата. Всъщност това е смисълът както на отделния човек, така и на цялото общество“, заключи патриархът. Той призова вярващите да бързат в неделния ден към храмовете, а това, което получават при службите там от Св. Дух, да го пазят и прилагат в живота си на дело.
В храма патриарх Даниил съслужи с Браницкия епископ Йоан, Стилиян Табаков – архиерейски наместник на Трънска духовна околия, и свещениците Игнатий Игнатов, Иван Генчев, Михаил Станкович, Георги Иванов, Стефан Игнатов и дякон Кръстан Койчев.
Любомир Старидолски
