Н а 1 октомври се отбелязва големия християнски празник Покров Богородичен.
Малцина подозират, че дякон Левски случайно или не основава първия женски революционен комитет в метох с това име. Това се случва през 1871 г. в девическия манастир "Покров Богородичен" в Самоков. Начело на комитета там застава сестра Евдокия.
Възраждане
Днес той е единственият запазен в града автентичен комплекс от епохата на Възраждането. Пази се и скривалището, в което се укривал Апостола.
Началото на святото място е поставено през 1772 г., когато в града пристигнала баба Фота, която била приела монашество в Русия. След завръщането си тя подарила имотите си на Рилския манастир и до смъртта ѝ през 1844 г. била игуменка.
От създаването си женският метох станал средище на духовност и просвета. В средата на ХІХ в. там вече живеели около 100 монахини и послушнички. В манастира често постъпвали богати овдовели чорбаджийки от Самоков, които със собствени средства си построявали килии и вземали под покрова на Богородица дъщери, внучки или бедни роднински момичета. Монахините по онова време се издържали с предене и тъкане. Те не се занимавали с показна благотворителност, но и от никого не искали помощ.
Градежи
През 1837-1839 г. в манастира била издигната внушителна каменна църква, а самата света обител била обградена с висок зид. Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански сгради. Съборната църква била осветена през 1839 г. Предполага се, че е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Дело на самоковски майстори са позлатените резби на иконостаса и балдахина над светия престол. Икони за църквата е рисувал Димитър Зограф, виден представител на Дебърската художествена школа. В нартекса може да се види стенопис на Пресвета Богородица, дело на Захарий Зограф. Има и икони от Христо Димитров, бащата на Захарий Зограф. По свода на църквата са запазени следи от възрожденски стенописи, също дело на самоковски майстори.
Образование
Девическият манастир (метох) в Самоков бил едно от огнищата на образование в района. Още в средата на XIX в. монахините открили към манастира килийно училище за девойки, в което се обучавали на четмо, писмо, смятане, гръцки, вероучение и пеене, а също и на тъкане, шиене и везане. Особено тържествен е бил октомври, когато се е чествал храмовият празник – Покров на Пресвета Богородица.
Чудо
Той влязъл в църковния календар подир едно чудо събитие от X век. През 910 г. арабите нахлули във Византия и обсадили Константинопол. В храма във Влахерна, където се пазела безценна християнска светиня – покровът (наметалото) на Пресветата Богородица, се събрали много вярващи, за да молят Господ за защита. Сред тях били свети Андрей Юродиви и неговият ученик Епифаний.
Божията майка закриля с наметалото си Цариград.
Около 22 часа свети Андрей Юродиви вдигнал глава към купола на църквата и останал изумен от гледката. Във въздуха била Пресвета Богородица, заобиколена от ангели, апостоли и пророци. Божията майка коленичила и се помолила на Исус Христос, след което станала права. Свалила връхната си дреха – омофор, и с нея покрила вярващите. Свети Андрей Юродиви запитал своя ученик дали вижда Божията майка, а той потвърдил. След молитвите към Богородица, арабите били отблъснати от града и всички сметнали, че именно Пресвета Богородица ги е спасила.
Защита
В знак на благодарност към защитата на Божията майка църквата определила този ден като важен християнски празник, наречен покров – покровителство, и заради начина, по който Дева Мария спасила молещите се. Този ден е едно от реалните доказателства, че и след своето Успение, Божията майка продължава да се застъпва и да се моли за хората.
Централната част от стенописа "Покров Богородичен".
Предполага се, че празникът е честван от православни църкви през ранното Средновековие, но по-късно е забравен или забранен. В Киевска Рус той е въведен от киевския княз свети Андрей Боголюбски през 1164 г., който построява една от най-красивите руски църкви във Владимир и я нарича на Покров Богородичен. Денят е заимстван и в Българската църква през XIX век и на него са посветени много храмове и свети обители, повечето девически манастири. Интересното е, че те са покровителствали българските революционери. Например в свищовския манастир „Покров Богородичен“ освен Левски се е крил и Георги Раковски.
Стогодишен монах дари мощите на свети Сава
Монахините от Самоковската обител разказват, че на 12 януари 1906 г. там починал хилендарският йеромонах Серафим, който бил на възраст над 100 години. Преди смъртта си той продиктувал духовното си завещание. В него старецът оставял на монахиня Теоктиста своята лична библиотека и донесената през 1839 г. от Хилендар мощехранителница, съдържаща частици от мощите на свети Пантелеймон и свети Сава Сръбски. Попадането на тази реликва в града не било случайно. Самоковската епархия дълго време се намирала в диоцеза на сръбската Печка (Ипекска) патриаршия. Това обяснява и защо Самоковската обител „Покров Богородичен” била метох именно на Хилендарския манастир.
