У спение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници , почитан от всички деноминации. В Латинска Америка и в почти всички европейски страни с традиционно православно или католическо население денят е официален празник. Предложение да бъде такъв и у нас бе правено на няколко пъти от различни родолюбиви организации, но засега не среща отклик сред политиците.
Легенда
Празникът идва от края на земния път на Дева Мария и началото на Небесната й слава.
Пресветата Дева се явява на апостолите, обкръжена от ангелски хор.
Според светото предание вече остаряла и напусната от апостолите, които са тръгнали да разнасят по света словата на сина ѝ Исус Христос, Богородица е посетена от архангел Гавраил. Той ѝ съобщава, че след 3 дни ще умре и след това ще заживее в небесата, удостоена с голяма власт над света и вечно щастие. Божията майка пожелава преди смъртта си да види Светите апостоли заедно. По чуден начин – летящи върху облаци – всички те се пренасят навреме пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Само апостол Тома, който е в Индия, закъснява и се появява едва след погребението ѝ. Много натъжен, той поискал поне да зърне Девата за последно в гробницата. Но когато отместват закриващия входа камък, за да се поклони и Тома пред тленните ѝ останки, там намират само плащаницата, в която е била увита. Така апостолите се уверили, че и тялото ѝ е вече на небето – т.е. тя не е умирала, а само е „заспала“ и се е възнесла при Бога. Затова и празникът днес се нарича Успение Богородично. Скоро Христовите следовници получават потвърждение за това и от самата нея, защото чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата Дева, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
Литургии
На библейското събитие в България са посветени десетки църкви и обители, както и два от трите ставропигиални манастира – Троянският и Бачковският.
Затова и празникът Успение Богородично е един от най-популярните църковни празници. И както винаги, ще бъде отбелязан тържествено в много селища и съпътстван от традиционния курбан. Тази година обаче той ще бъде от риба, тъй като празникът се пада в петък.
Троянската Богородица Троеручица събира хиляди на празника.
На 15 август Негово Светейшество Даниил ще отслужи Патриаршеска света литургия в старинния кюстендилски храм „Успение Богородично“, построен през 1816 г. Ден по-рано, на 14 август, пък ще започнат честванията в Троянската света обител „Успение Богородично“ с празнично вечерно богослужение с чина на Опелото на Пресвета Богородица. Службите на 15 август ще започнат в 7 ч. с Празнична полунощница с чина на Игуменската лития, последвана от Празнична утреня и Празнична архиерейска света литургия, отслужена от игумена на манастира епископ Василий Драговитийски. За „Телеграф“ той обясни също, че на Успение Богородично в манастира не се прави курбан. Тържеството ще завършат на следващия ден с Ктиторска панихида за всички преставили се в Христа игумени, монаси и дарители на манастира.
Ловчанският митрополит Гавриил пък ще служи Богородичната литургия в едноименния храм в Ботевград, съобщи още игуменът на Троянската света обител.
Дарения
В Бачковския манастир също няма да правят курбан за Голяма Богородица, стана ясно от думите на неговия игумен, Велички епископ Сионий. Той разясни, че по принцип в ставропигиалните манастири не се правят курбани. „Каквото донесат вярващите като храна, го раздаваме на социално слабите“, подчерта той. „Нашето почитане на Чудотворната икона на Богородица е на Великден. Тогава, след литийното шествие до местността Клувията, по традиция раздаваме червени яйца на поклонниците“, припомни епископът.
Освещаване
Още един манастир, посветен на Успението Богородично – Искрецкият, ще посрещне на 15 август стотиците миряни, дошли да измолят застъпничеството на Божията майка. Според местната традиция много от тях носят различни дарове или празнична храна, които ще бъдат осветени, след което ще бъде раздаден традиционният курбан.
Оркестър
В Перник също има храм, посветен на християнския празник. Там ще се проведе традиционният събор, който ще започне с Утринна света литургия, след което ще се извърши водосвет и ще бъде раздаден курбан за здраве и благоденствие. А от 11 часа пред черквата „Успение Богородично“ ще започне празнична програма с участието на Мартин Борисов Бенд и с певиците Анета Асенова и Силвия Симеонова.
Фиеста
Но най-мащабно 15 август ще бъде отбелязан във Варна, тъй като денят на Успението на Божията майка е и празник на морската ни столица. И тази година с решение на Общинския съвет той е обявен за почивен ден за варненци, затова честванията там ще продължат три дни – от 15 до 17 август.
Празникът във Варна започва с литийно шествие.
Всички прояви от афиша са напълно безплатни за жителите и гостите на морската ни столица, а съорганизатори са Военноморските сили и Варненската и Великопреславска света митрополия.
Ритуали
Голяма Богородица ще започне в 8.30 часа с тържествена Света литургия в катедралния храм „Успение Богородично“, водена от Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение с духовници от града. След това на площад „Св. св. Кирил и Методий“ ще бъде издигнат флагът на Варна, след което ще се извърши литийното шествие с чудотворната икона на Света Богородица. Вечерта в Летния театър ще се състои церемония по награждаване с почетни звания и отличия, последван от тържествен концерт на варненски хорове.
Литийно шествие на Успение Богородично в Орвието, Италия.
Голямата музикална звезда в празничното шоу ще бъде световноизвестният изпълнител DJ BoBo (Петер Рене Бауман). Появиха се данни, че той ще получи и немалък хонорар от 300 хиляди лева. Лазерно мултимедийно шоу и празнична заря в 23 ч. ще бъдат кулминацията на вечерта на 15 август.
Събор
Доста по-традиционни ще бъдат веселбите в Копривщица. Там празненствата за големия християнски празник реално ще са продължение на 13-ия фолклорен събор на народното творчество. Той се провежда от 1965 година на всеки пет години в първата десетдневка на август. Сега обаче в центъра ще са не кръшните хора и занаятчийски шедьоври, а Синята църква. Тя е вдигната в чест на Успението на Богородица в началото на XIX век. Стените й пазят икони на Захарий Зограф. През 1838 година тук той изобразява доста живописно момента, в който Божията майка приключва земния си път и с нея идват да се простят всички 12 апостоли.
Гробът на Тодор Каблешков в двора на църквата Успение Богородично в Копривщица.
Местните казват, че Богородица бди над революционера Тодор Каблешков и поета Димчо Дебелянов, тъй като техните гробове са именно в двора на черквата.
Измолват с дарения ходатайство от Девата
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица – честването на Рождението на Дева Мария на 8 септември. След тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за помен на починалите близки. На този ден правят и родови срещи, на които се приготвя курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал (голяма кърпа) и пари, за да измолят покровителството на Света Богородица в житейските си проблеми.
Два града спорят за гроба й
Въпреки че Богородица се е възнесла на небето в тяло, в пълно противоречие с канона два града продължават да претендират за място на нейния гроб.
Рим
Според Рим гробът на Дева Мария е в планината Бюлбюлдаг (Планината на славеите) над град Ефес, където тя е живяла до края на дните си в къщата, построена за нея от апостол Йоан Богослов, който сам я е отвел в града. Историята на тази къща обаче е доста загадъчна. Тя е „открита“ още през 1812 г. от германската монахиня Ана Катерина Емерих, която никога не е пътувала извън дома си. Намерените останки от постройката наистина потвърждават, че основите са още от I век, което още повече потвърждава тезата, че е възможно тя да е била дом, в който е живяла Мария. Поддръжниците на тази теза изтъкват два основни постулата.
Ефес
Първо, в Ефес се намират гробницата на апостол свети Йоан Богослов, а според Новия завет Исус Христос, преди да умре на Кръста, възложил именно на свети Йоан да се грижи за майка му (Йоан 19:26-27). Второ, именно там е и първата базилика в света, посветена на Дева Мария. А в ранните векове на християнството е имало традиция местата за поклонение да се посвещават само на лица, които са живели и починали в даден район.
Къщата в Ефес, за която се смята, че в нея е живяла Богородица.,
Не по-малко убедителни обаче са и доводите на тези, които защитават евангелското предание, че Дева Мария изобщо не е напускала Палестина и е починала и погребана в семейната гробница редом до нейните родители и съпруга й Йосиф Обручник. Традицията, която определя Йерусалим като мястото на погребението на Дева Мария, е още от I век благодарение на едно послание на Дионисий Ареопагит, изпратено до епископ Тит. Шестият вселенски събор (680-681) взел решение гробницата на Света Богородица да бъде отворена и вътре наистина са намерени нейният пояс и саванът, с който било завито тялото й.
Пророк Иса
Мюсюлманите също почитат мястото, защото това е гробницата на майката на пророк Иса, както те наричат Исус Христос. Интересно е, че в Корана се споменава, че по време на своя полет в свещената нощ на Ал-Кадр от Мека до Йерусалим, където получава заповедите на Аллах, Мохамед видял светлина, идваща от гробницата на Мария.
Гробът на Дева Мария в Йерусалим.
Тя се намира в долината Кедрон, близо до Гетсимания, под древен храм. Първият градеж на мястото датира от 326 г., вдигнат е по заповед на майката на император Константин Велики – света Елена.
Константин Събчев
