В православието Св. Сергий Радонежки (1314-1392) се счита за закрилник на децата и младежите. На него се молят родители за здравето им, в случай че наследниците им не се учат добре, тръгнат по криви небогоугодни пътеки, както и при всяка необходимост. Показателно в това отношение е едно от новите чудеса на светеца, описано през 1994 г. от свещеник Валерий Духанин.
Офицер
Тогава осеммесечно момиченце, дъщеря на офицер, е отвлечено пред входа на магазин в град Краснознаменск, област Одинцово. Бащата, военен, оставил детето в количка за минута уж да плати нещо и тогава изчезнало. След като случаят се разчува, близкото военно поделение е вдигнато под тревога, войниците и офицерите започнали да претърсват всички сгради – мазета, тавани, обиколили всички апартаменти, но от детенцето нямало и следа. По някое време количката е открита да лежи празна извън града. Всички са потресени: как може да изчезне дете в затворено военно градче?!
Основаният от светията манастир.
Жена на име Людмила, чийто съпруг бил част от военните, претърсвали безплодно града, отишла в манастира на Св. Сергий. Съчувствайки на семейството, тя се помолила на светията да помогне да открият рожбичката им. За себе си Людмила се помолила да зачене, тъй като била навършила вече 35 години, а все още нямала деца.
Молитви
Изглежда, св. Сергий чул молитвите на жената, тъй като още на следващата сутрин откраднатото момиче е открито да лежи живо и здраво, увито в одеяло, пред апартамента на родителите си. Кой го е оставил там и до днес остава загадка. Самата Людмила скоро след това разбира, че ще има дете. Два месеца по-късно тя видяла насън св. Сергий в необикновена светлина.
Св. Сергий Радонежки, изображение от 1420 г.
Разказва, че той й се усмихнал, а в очите му имало толкова много доброта и любов, че когато си спомня това знамение, винаги започва да плаче от радост. „Монах Сергий нежно ме попита: „Доволна ли си?“, разказва Людмила. И през септември 1995 г. тя ражда син, когото кръщава Сергей в чест на преподобния. След това постъпва във Военнокосмическата академия.
Случаят с мощите
Мощите на праведника се намират в основания от него Троицки манастир „Света Троица“ (Троице-Сергиева лавра). Учител на име Михаил разказа, че много се притеснявал дали ще успее да се поклони пред мощите на светеца. Човекът стигнал привечер, когато вече било затворено, а на следващия ден трябвало рано да си замине. Докато се тюхкал, видял група монаси да отварят храма за вечерна молитва в един от параклисите. Той се шмугнал с тях и инкогнито изтичал до саркофага. В този момент св. Сергий се изправил от гробницата си и го целунал по челото. „Целувката му бе топла като на нещо повече от жив човек“, спомня си изумен мъжът.
Буря
Богомолци разказват и за една майка, която имала дъщеря и син, съответно на 6 и 4 годинки. Нямало кой да ги гледа, та понякога ги оставяла сами. Хлапетата имали панически страх от гръмотевици. Един ден небето се стъмнило и майката бързала да се прибере вкъщи. Облакът обаче се придвижвал доста по-бързо от нея. Бурята започнала да бушува. През целия път до дома си бедната жена горещо се молела на Радонежкия Чудотворец за своите рожби. Когато отворила вратата, децата, се държали подозрително спокойно, сякаш не е имало гръмотевична буря. Вместо това те разпалено заобяснявали за някакъв старец, който току-що ги бил посетил. А именно когато облаците започнали да се сгъстяват и започнало да вали, те видели как в стаята влязъл възрастен мъж, облян от светлина. Той започнал да им говори нежно, успокояващо - да не се страхуват, че мама всеки момент ще дойде. И малко преди преди това да се случи, гостът изчезнал, както и се появил.
Мощите му правят чудеса
Праведникът е роден през 1304 г. под името Вартоломей. Има много дати, посочващи рождената дата – 3 или 9 май, 25 август. Изследователи изтъкват, че така или иначе истинската дата е изгубена през времето. От житието му се знае, че е бил т. нар. трудно дете, а в училище бавно усвоявал преподавания материал. Когато бил на 13 години, по заръка на баща си отишъл на полето, за да прибере конете, оставени на паша. Докато ги търсел, стигнал до поляна и видял под един дъб старец схимник, който стоял в полето под дъба и усърдно и със сълзи се молел. Вартоломей му се поклонил до земята, а след това изплакал мъката си, че учението никак не му се удава и даже още не може да чете и пише. Старецът се помолил за него и скоро младежът започнал да тълкува Светото писание, а в науките напредвал изумително бързо.
Мощите на светията.
По-късно основал обител, която през 1345 г. се оформя като Троице-Сергиевия манастир (впоследствие Троице-Сергиева лавра) и Сергий става неин игумен. В житието му има много сведения за изцеление подир негови молитви. Веднъж му се явява самата Пресвета Богородица, която го уверява, че винаги ще му помага. Две години преди да се спомине (на 25 септември 1392 г.) той предрича своята кончина.
На 5 юли 1422 г. след съновидение са открити нетленните му мощи. При освещаването на Троицкия храм мощите на светеца били пренесени в него, където се намират и до днес. Считани са за чудотворни.
