Т ези дни (16 август) и Православната, и Католическата църква отбелязват пренасянето на неръкотворния образ на Господ Иисус Христос. Реликвата е една от най-търсените в света и е известна още като Убрус. Малцина подозират, че именно на този образ се основават всички икони на Божия син.
Легендата
Според преданието в Едеса ( днес Шанлъурфа, Турция) управлявал цар Авгар V (13-50 г.) Цялото му тяло било поразено от проказа. Слухът за големите чудеса, правени от Христос, се разпространили из цяла Сирия и достигнали и до владетеля. Авгар написал писмо до Месията с молба да дойде и да го изцели. Той изпратил своя живописец Ананий, за да направи портрет с изображението на Божествения Учител. Ананий пристигнал в Йерусалим и видял Месията, обкръжен от хора. Той не могъл да го приближи заради голямото скупчване на народ, който точно тогава слушал проповед на Спасителя. Но в един момент Той сам повикал художника по име, явно знаейки свише за каква работа е дошъл. След това Христос помолил да му донесат вода и парче плат. Измил лицето Си, изтрил го с кърпата и в този миг на нея се отпечатал Неговият Божествен лик. Исус изпратил по Ананий не само кърпата, но и писмо до Авгар. В него Исус му обещал да проводи Свой ученик, който да го изцели от проказата и да го насочи по Пътя на спасението. Ученикът, който пристигнал, бил Тадей – един от 70-те „малки“ апостоли. Той наистина излекувал царя и го покръстил заедно с всички жители на град Едеса.
Укриване
След като написал на Неръкотворния Образ думите „Христе Боже, всеки, който се уповава на Тебе, няма да се посрами“, Авгар го украсил и поставил в ниша над градските врати. Много години жителите на Едеса се покланяли на Убруса. Но един потомците на Авгар изпаднал в идолопоклонничество. Той решил да свали Образа от градските стени. Но Господ чрез видение заповядал на едеския епископ да скрие Неговото изображение. Епископът скрил Образа с глинена плоча и зазидали мястото с тухли. Изминали много години и жителите забравили за светинята.
Керамидион
Но когато през 545 година персийският цар Хозрой І обсадил Едеса и положението на града изглеждало безнадеждно, на епископ Евлавий се явила Пресвета Богородица, която заповядала да се извади ликът на Христос от зазиданата ниша. След като развалили зидарията пред нишата, хората видели съвършено запазен неръкотворния образ на Иисус, а на глинената плоча, която закривала нишата, се било отпечатало същото изображение. След като крепостните стени били обиколени с Неръкотворния Образ, персийската войска сама се оттеглила. Оттогава започва и традицията Убрусът да се рисува върху глинени плочки, керемиди, наричани Керамидиони. Но самият Убрус изчезва безследно. И затова днес много църкви и свети обители претендират, че го притежават.
Вероника
Католическата църква има своя вересия за неръкотоворния образ. В базиликата „Свети Петър“ в Рим се съхранява изображението, известно на Запад като „Кърпата на Вероника“. Сред преданието Вероника е жената, която е избърсала потта и кръвта от лицето на Иисус Христос с кърпа, докато е вървял по Виа Долороса, влачейки кръста си към Голгота. Това изображение се намира в параклиса, разположен зад балкона на югозападния стълб, който поддържа купола. Според изследователи на реликвата тя е продукт на късен средновековен мит.
Мандалион
В Западна Европа неръкотворният образ е известен още и като Мандилион, идващо от старогръцка дума за плащаница. Едно от най-известните му изображения се пази във Ватикана и се счита за чудотворно. То е наричано Светия лик от Сан Силвестро, тъй като до XIX век е пазено в катедралата „Свети Силвестър“. Най-ранните известни доказателства за съществуването на реликвата датират от 1517 г., когато на монахините е забранено да я показват, за да се избегне конкуренцията с Кърпата на Вероника.
Доста поклонници привлича и църквата „Свети Вартоломей на арменците“ в Генуа. Тя също претендира, че пази истинското Свето лице на Исус, подарено от византийския император Йоан V Палеолог (1341-1391) на дожа на републиката Леонардо Монталдо (1383-1384).
Иконата помогнала на Петър I
В славяноправославния свят Убрусът е наричан „Неръкотворният Спасител“ („Спас Нерукотворный“). Една от най-въздействащи икони, смятана за чудотворна, е дело на зографа Семьон Ушаков и е нарисувана около 1650 г. Цар Петър I е смятал иконата за свой закрилник. Той я е носил в Полтавската битка през 1709 г., където побеждава шведските войски. Чудотворната императорска икона днес се намира в Преображенския манастир в Санкт Петербург. Тя и досега се смята за закрилница на руските властимащи – от миналото до наши дни.
