В еликден е времето, в което хиляди българи посещават родните манастири и църкви. Но колко от туристите и богомолците знаят какво трябва да бъде подобаващото поведение там. Ето някои основни напътствия.
Телефон
В църковните дворове не се пуши и пие алкохол, не се прави боклук, не е прието още да се влиза и с животни. Задължително е да се изключва звукът на телефона, когато се влиза в църква, а ако имаме шапка или слушалки – да се свалят.
Всяко място има свой регламент за правенето на снимки и видео – при едни е разрешено, при други не, а при трети се изисква някаква такса. Относно храната в святото място не бива да се внася друго освен хляб, вино, елей и жито, които се използват в богослужението. Може да се внасят за благославяне и плодове и мед. Боядисаните великденски яйца могат да се внасят от Разпети петък. След като миряните минат под плащаницата, те ги слагат пред икона или в кошници, поставени за целта, обясни архимандрит Януарий, игумен на Искрецкия манастир „Успение Богородично“. По думите му в други поместни църкви на второ Възкресение( в неделя преди обяд) се освещават козунаци, но у нас тази практика не е особено разпространена.
След 12 часа в полунощ на празничната неделя свещеници на черковнославянски казват: „Христос воскресе!“ (Христос възкръсна), като миряните отговарят: „Воистину воскресе“ (Наистина възкръсна!).
Облекло
По принцип в храмовете трябва да се ходи с подходящо облекло, да се избягват късите поли и панталони, по-отворените блузи и тениски, голите рамене. Не е желателно да се парадира със скъпи накити, ланци, бижута, часовници. Пристъпили веднъж прага на Божия дом, трябва да се придвижваме тихо, да не разговаряме и шумим излишно.
Желателно е да си закупим свещи не от някой амбулантен търговец, а от храма, тъй като така даваме своята лепта за неговото благоустрояване и поддръжка. При желание може да се направи и дарение в някоя от касите.
Свещи
Запалваме свещта от горящите наоколо вощеници и я поставяме на свещника внимателно. При голяма суматоха трябва да се внимава да не докоснем с пламъка някой човек пред нас. Затова най-добре е да държим ръката си пред свещта. Това правило важи и когато носим Благодатния огън от храма към дома си в нощта на Възкресение Христово. След това казваме тихо в себе си някоя молитва. Има много молитви, които можем да отправяме към Бога и светиите. Ето най-кратките от тях:
Когато се покланяме и целуваме иконата на Иисус Христос, тихо в себе си казваме Иисусовата молитва: “Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния/грешната.“ Друга молитва е Господнята „Отче наш“ или само „Господи, дай здраве и спасение на твоя раб/твоите раби... името“.
Когато палим свещ за починал, тихо се молим: „Господи, упокой душата на починалия твой раб... (името)“.
Богородица
Пред икона на Богородица се молим така: „Пресвета Богородице, спаси нас“. Когато сме пред икона или образ на светец, например пред иконата на Св. Йоан Рилски, молитвата гласи: „Свети Йоане Рилски Чудотворче, моли Бога за мене, грешния“. След като сме се прекръстили и сърдечно помолили, се покланяме благоговейно и целуваме светия образ на иконата. Поклонът може да бъде малък, само с навеждане на глава или голям, т.е., по-нисък – до пояса. Ако молитвата ни е покайна, съкрушена (както през Великия пост), тогава поклонът е коленопреклонен – челото достига до земята.
Проява на лош вкус е целуването на иконите с начервени устни, както и поставянето на пари и други вещи.
Такт
Не е редно да се задържаме дълго пред свещниците и иконите, особено на големи празници като Великден, за да не създаваме предпоставки за увеличаване още повече на опашките, а оттам и на напрежение и недоволство от страна на другите богомолци. Много хора влизат в черкви само от празник на празник и решават, че трябва да се молят дълго като за компенсация. Но и в други дни молитвите ни, ако са искрени, ще бъдат чути, уверяват духовници.
Прекръстване
Прекръстването е символ на кръста Господен – победата на Христос над смъртта, а също така и знак за нашата готовност да Го следваме като истински християни. Правилното прекръстване е като съберем първите три пръста на дясната ръка нагоре (палеца, показалеца и средния), а останалите ги свием към дланта. С трите съединени пръста докосваме най-напред челото, след това гърдите, дясното и лявото рамо. По този начин изобразяваме кръст над себе си. Когато отпуснем ръката, леко се покланяме.
Излизането от храма става с гръб и с лек поклон. Този обичай идва от традицията, че не бива да се застава с гръб към Св. олтар.
Искайте благословия от свещеника
От древността хората просят благословение от Господа. В тази връзка стар и добър обичай гласи, че когато православен християнин срещне свещеник, да поиска благословение за себе си. Това става, като положи ръце, събрани пред себе си, направи поклон и каже „Отче, благослови“. Духовникът го благославя с кръстен знак по главата за здраве и спасение и подава десницата си. Християнинът целува ръката на свещеника, което е символ на целуването на кръста, с който е бил благословен.
Любомир Старидолски
