Е скалацията на сблъсъка между Израел и Иран заплашва да прерасне в глобален конфликт, при това облечен в религиозна форма. Израелската операция неслучайно е наречена „Надигащ се лъв“. Това е директна отправка към старозаветния текст: „Ето, един народ се подига като лъвица и се изправя като лъв. Няма да легне, докле не изяде плячката си и докле не се напие с кръвта на убитите” (Числа, 23:24). Всичко това поставя въпроса за корените на конфликта, както и за политико-религиозната история на Ислямската република.
Али
Иран е единствената мюсюлманска държава, в която властва шиитското направление. Това дава своя отпечатък върху днешната й външна политика. Шиитският ислям (от арабски: шиятт Али, т.е. от партията на Али) е вторият по големина клон на исляма. Той възниква като политическо движение за подкрепа на Али ибн Талиб като първи имам, което по-късно дава начало на различна теология от сунизма.
Шиитите смятат, че само Бог има право да избере своя пророк, който да защитава исляма, Корана и шериата. Според тях избраният за такъв е Али ибн Талиб – братовчед и същевременно зет на пророк Мохамед. След смъртта на Мохамед шурата - общо събрание на вярващите - провъзгласява Абу Бакр за халиф. Но Али ибн Талиб смята избора на Абу Бакр за невалиден и отказва да признае водачеството му. На негова страна застава и голяма част от клана на Мохамед - Бану Хашем.
След Абу Бакр следващите халифи са Омар и Усман. Шиитите отхвърлят легитимността им и след смъртта на Усман мюсюлманите в Медина избират Али ибн Талиб да бъде четвъртият халиф.
Имамите
Според шиитите обаче Али не е четвъртият халиф, а е първият имам, посочен лично от самия пророк Мохамед. След убийството на Али през 661 г. в Кум култът е пренесен върху неговия син Хасан, а след смъртта на Хасан – върху по-младия му брат Хюсеин. Мъченическата му смърт в Кербала (Ирак) през 680 г. прави и този град, наред с Кум, свещен за шиитите.
Сплотеност
Преклонението на шиитите към имамите прави тази общност лесно управляема и сплотена. Шиитите често са били преследвани, защото са били опозиция на официалната власт. Те успяват да се наложат като мнозинство единствено в Персия (днешен Иран), където през XVI век шиизмът е обявен за държавна религия от основателя на династията на Сефевидите - шах Исмаил Първи (1501-1524). Вярващите се подчиняват на аятоласите, което е висша титла в шиитския ислям. Аятоласите са експерти в ислямските науки и мистицизъм и обикновено преподават в ислямски училища. Самата титла означава „знамение на Аллах“, като носителите й олицетворяват духовната власт в страните си.
Обрат
В наши дни до Ислямската революция в Иран през 1979 г. отношенията между Техеран и Тел Авив са нормални, дори на моменти приятелски. Но след това Иран става ислямска република, чиито законови уредби са съобразени с ислямското право (шериата). Всеки закон, който му противоречи, може да бъде отменен от т.нар. Съвет на настойниците.
В крайна сметка властта на аятоласите се отразява рязко и на отношението към Израел. Те открито заявяват, че крайната им цел е унищожаването на еврейската държава, която е обявена за „творение на сатаната“. Нещо, което вече не се прокламира, поне официално, от другите мюсюлмански държави, които са заели по-умерени позиции.
Малцинствата
Въпреки че Иран е ислямска държава, в нея е признато съществуването на други религии. Вярата в Бога обаче е издигната в култ. Затова човек не може да бъде атеист - това подлежи на смъртно наказание.
Данните за числеността на религиозните малцинства са доста противоречиви. Според някои сведения зороастрианци, християни, евреи и бахайци са общо 15%, като тези цифри се смятат за преувеличени. Съгласно член 13 от конституцията на страната първите три са официално признати религии и имат запазени места в парламента.
Църкви
Християнството присъства в Иран много преди навлизането на исляма, благодарение на арменците, които днес са между 150 000 и 300 000, по различните данни. Има и общности на протестанти, католици, православни, адвентисти, несториани. Най-големите християнски общности са концентрирани в Урумие, Табриз, Техеран, Исфахан, Шираз и азербайджанските градове. Във всички има църкви, като най-голямата сред тях се намира в Исфахан.
Колкото и парадоксално да звучи, но все още са се запазили еврейски общности в градовете Хамадан, Техеран, Шираз и Исфахан. В Хамадан има синагога, а в Суса - джамия, посветена на еврейски пророк.
Аллах спасил Хаменей при покушение
Аятолах Али Хаменей е ирански духовник и настоящ върховен водач на Иран. След началото на израелските бомбардировки от преди дни той се е скрил в бункер в североизточната част на Техеран.
Звездата на Хаменей изгрява по времето на Иранската революция, водена от Рухолах Хомейни. Той го назначава за имам на петъчните молитви, откъдето постепенно се издига на различни държавни постове. Скоро Хаменей го наследява.
Възлова е 1981 г. Тогава Али Хаменей оцелява при опит за покушение, в което мнозина тълкуват закрилата на Аллах. По време на пресконференция избухва бомба, скрита в един от магнетофоните. Оказва се, че адската машина е била заложена от страна на муджахедините. Хаменей оцелява, но осколки от взрива парализират дясната му ръка завинаги.
И до днес се твърди, че аятолахът е издал фетва срещу ядрените оръжия, т.е. държавата да развива атомната енергия само за мирни цели. В това обаче не вярват от Тел Авив.
Страната роди нова религия
Бахайците, за които се смята, че в Иран са около 300 000, още не са признати за малцинство и винаги са подложени на репресии, особено след Ислямската революция през 1979 г.
Бахайството е синкретично учение, целящо да обедини всички монотеистични вярвания. Днес то е световна религия с близо 10 милиона последователи.
Константин Събчев
