С амо сако и очила са останали от първата българска звезда на световната сцена Аспарух Лешников.
Това разкри д-р Веселина Узунова, която написа първата биография на певеца, представена преди дни в столичния клуб „Перото“. Книгата е озаглавена „Целувам ви, Аспарух Лешников“, каквито са последните записани думи с гласа му, в нея има QR код, чрез който могат да се чуят те, както и някои от най-знаковите му изпълнения.
Чудо
Сакото и очилата се пазят в Регионалния исторически музей в родния му град – Хасково, където д-р Узунова е главен уредник. Сакото му е било подарено при завръщането му в Германия 23 г. след шеметната кариера с „Комедиан хармонистс“. Заради това, че е скромно облечен, домакините решават да му вземат дреха, подобаваща на звездния му статус. За стъклата на очилата пък от книгата става ясно, че е търсил съдействие от немския си колега в групата, но е получил мълчалив отказ. Бил е запазен и фракът, с който е концертирал в Европа, но с него е погребан през 1978 г. Неговата история също е интересна – оцелял е при бомбардировките в София през 1944 г., защото е бил даден на химическо чистене. Другото любопитно е, че бомбата, която пада, разрушава сградата, в която е домът на певеца, и тя се оказва единствената пострадала в района. Унищожен е и артистичният му реквизит и архив. По това време Ари е дежурен на гарата в Подуяне, а съпругата му Делфин и 8-годишният му син Симеон се скриват в шкаф в мазето на кооперацията. По чудо оцелява само тази вещ сред руините, както и хората, приютени под нея. Не след дълго обаче, уплашена от кошмара и последвалите събития, през 1946 г. англичанката се връща в родината си заедно с детето. Никога повече Аспарух Лешников не вижда сина си, разкри още изследователката. А внучката Джесика, носеща в сърцето си родината и музиката на Рицаря на горното фа, е рожба на този обречен брак.
История
Именно тя е в основата на този уникален изследователски труд, подплатен с удивителни снимки, повечето от които се публикуват за първи път. „Реших да организирам с подкрепата на посолството на Германия, Българската академия на науките, Регионалния исторически музей на Хасково и община Хасково едно събитие, посветено на 125 години от рождението на Ари, през 2022 г., което постави началото и на изследователската работа, и на създаването на тази книга. Тогава внучката му Джесика бе на гости в града за първи път и пя песни на своя дядо Аспарух Лешников“, разказва д-р Узунова. От Джесика научава, че нейната баба, англичанката Делфин – първата съпруга на Лешников, е успяла да запази снимки, лични писма, документи. Тъкмо те запълват празните места в пъзела на историята на легендата, а тя безспорно е с огромно значение за българската музика.
„Оказа се, че и малкото, което знаем за него, е съмнително като информация – силно преекспонирано, пречупено през светлината на конкретен режим – нацизъм или комунизъм. Ари е казал: „Там, където командват оръжията, изкуството не може да съществува.“ Игралният филм, посветен на „Комедиан хармонистс“, макар и много хубаво направен (в Германия през 1997 г.) и доста скъп, показва за съжаление българина Аспарух Лешников в немного добра светлина – като човек на развлеченията, на удоволствията, с твърде голям интерес към жените. Да, той е бил изключително атрактивен за женската част от публиката, но не съм намерила нито едно доказателство, че той е бил повлиян повече от това да целуне ръката на дамата и да я поласкае с някакъв комплимент. Ари е фокусът в „Комедиан хармонистс“, а не редови член. Още в самото начало творческите биографии на членовете на секстета показват, че никой от тези все още нереализирани млади изпълнители в групата не притежава безспорната популярност на първия тенор Ари Лешников, който от 1926 г. пее пред прочути в Европа и САЩ оперни и филмови звезди. За съжаление разминаванията в действителността и създадените версии на историята на секстета продължават и по-нататък през годините“, обяснява Веселина. Тя признава, че певецът е непризнат в България, българите дори не го познават за съжаление, а когато не познаваш нещо, не можеш да го признаеш. Нейната книга ще помогне за преоткриването на личността и творчеството му през 2025 г.
Гробът му спасен от Фигаро
Аспарух Лешников намери вечния си дом на софийското гробище „Малашевци“. Там го погребва втората съпруга, учителката Сашка. Малцина присъстват на скромния ритуал, отслужен от местен свещеник. Сашка решава да го изпрати така, сякаш му предстои концерт. Успява да построи скромен паметник със снимката на Ари. Годините минават. Когато й е възможно, Сашка посещава гроба. Погребват и нея там, когато я застига смъртта. Гробът запустява. Застрашен е от заличаване заради неплатени такси. Видът му е неугледен, разликата със съседни гробове, където понякога идват близки на покойниците, е очевадна. Случайно на гробището отива оперният певец и вокален педагог Георги Петков, най-известен с ролята си на Фигаро в „Севилският бръснар“. Взира се в запустелия гроб и остава изумен – от снимката гледа Аспарух Лешников. Петков покрива неплатените такси и спасява гробното място от заличаване. Идеята му е да събере пари и да изгради нов паметник, достоен за Ари. Областният управител на Хасково помага обредният дом в града да поеме разходите, а местни майстори пристигат в София и го инсталират на мястото на стария.
Лео Богдановски
