0

„Аз съм човек, който обича живота, колкото и банално да е. Защото искам живота да ме среща с хора и ако може тези хора да са ми приятели, и ако може – да ги запазя като такива“ - думи на артиста Даниел Цочев, който тази седмица отбеляза кръгла годишнина. На 26 януари той направи 60.

„Нещото, на което най-много се радвам, е, че мога да командвам себе си – като емоция и постъпателност в действията. Защото един от многото уроци от моя професор Гриша Островски беше, че истинското самочувствие на човек се гради тогава, когато той може да налага на себе си. И това е реалното самочувствие – какво си, а не какво искаш да кажеш“, допълва актьорът. Искам живота да ме среща с хора и ако може тези хора да са ми приятели, и ако може – да ги запазя като такива“, коментира още Цочев пред БТА.

БТА

Присъствието на Даниел Цочев в киното, в дублажа и на сцената е едно от най-разпознаваемите в българския културен живот. „Приятно ми е хората да ме разпознават“, радва се актьорът. Концепцията му за артиста е следната: „Един човек, за да стане артист, трябва да е усетил това – да иска да сподели нещо емоционално с другите хора, да му е важно какво стига до тях и в крайна сметка – да получи аплодисментите и адмирациите за труда и за това, което може. Така че завръщането на един артист може да бъде многократно... За себе си мога да кажа, че съм артист на сцената. Пазя се и не си позволявам да бъда артист в живота. Там гледам да съм човек“.

Завръщане

На въпрос завръщане ли е това, което в момента прави в Малък градски театър „Зад канала“, той отговаря: „Завръщане е по някакъв начин, в такъв формат – на театрална постановка, след седемгодишно мое отсъствие от предишния театър, в който бях. И беше невероятно удоволствие да си върна емоциите в репетиционен процес. Другите две важни неща са, че не бях играл с Ирини Жамбонас. Не бях играл на професионална сцена с моята състудентка Василена Атанасова. И съм безкрайно щастлив от срещата си с Леонид Йовчев и с младите артисти“. А защо точно там? „Ние си имаме едно дългогодишно приятелство със „Зад канала“ и специално с Бина Харалампиева. Това е третата постановка в моя професионален път на тази сцена. Първата беше „Спи с мен“ (2007) под нейна режисура, втората беше „Апартаментът“ (2017) на Бойко Илиев и сега – „Есенна градина“... Беше ми любопитно, защото може би в тази възраст, която настъпвам, вече имам и личен опит – в трудностите, в контакта със сина ми, с децата, с радостите и трудностите в семейния живот. Така че беше нестандартно за мен като амплоа – този персонаж, и любопитно – точно професионално да се опитам да му дам образ“.

Контрол

Последното, в което е повярвал? „Ами то не е малко... И може да прозвучи смешно – че мога да готвя. Наистина е много малко, но напоследък се пробвам с ентусиазъм. Но нещото, на което най-много се радвам, е, че мога да командвам себе си – като емоция, като постъпателност в действията. Защото един от многото уроци от моя професор Гриша Островски беше това, че истинското самочувствие на човек се гради тогава, когато той може да налага на себе си. И това е реалното самочувствие – какво си, а не какво искаш да кажеш“, коментира пред БТА Цочев.

В заключение: „Вярвам, че добротата я има, все още. Колкото и да е объркан и смачкан животът, все още има хора, които са готови да помогнат. Конкретната кауза е нашият син Филип, който спечели прослушване в лондонско училище и беше приет. И благодарение на Нели получихме помощ... Защото има хора, които осъзнават колко лесно може да бъде погубен един талант, ако не бъде подкрепен.“

Още за него

  • По-известен е с озвучаването на Грегъри Хаус в българския дублаж на сериала „Д-р Хаус“
  • Други заглавия с негово участие са „Спешно отделение“, „Сексът и градът“, „Ориндж Каунти“, „Забравени досиета“ и „Менталистът“, както и анимационните „Железният човек“, „Спайдър Мен: Анимационният сериал“ и „Секретните Сатърдей“
  • Той е един от тримата актьори, превъплътили се в ролята на Васил Левски на малкия екран в постановката „Тайната вечеря на Дякона Левски“ на Стефан Цанев с режисьор Димитър Шарков от 2004 г.
  • Участвал е в българския сериал „Патриархат“ от 2005 г., както и в сериала „Людмил и Руслана“
  • На 13 март 2017 г. е премиерата на неговия музикален спектакъл „На нея с обич!“, в който Цочев играе Емил Димитров
  • През 2020 г. е известен с ролята си на г-н Тасев в българския сериал „Съни бийч“
  • Същата година прави дует с Мая Бежанска, заедно изпълняват песента „Ще бъдем различни“
  • На 27 март 2008 г. печели наградата „Икар“ в категория „Най-добър дублаж“ за дублажа на „Д-р Хаус“. В тази категория е номиниран заедно с Елена Русалиева за „Грозната Бети“ и Васил Бинев за „От местопрестъплението: Маями“
  • Освен с войсоувър сред ролите му в нахсинхронния дублаж са на Дерек в „Принцесата лебед“, Мойсей в „Принцът на Египет“, Хепи Чапман в „Гарфилд“ и други.

* Автор: Даниел Димитров