Н а 4-годишна възраст застава за първи път пред грамофон диджей Наско – едно от емблематичните лица на „Ялта“.
Тази година той ще отпразнува своя 30-годишен професионален юбилей с две различни музикални събития. Празникът ще стартира на 18 октомври в Sofia Live Club, където заедно с него на сцената ще видим куп звезди, с които Наско се е срещал професионално през годините. Ще се потопим в енергията на джаз, суинг и уличните танци, както и, разбира се, ще се насладим на фънк, хип-хоп, R&B, рок и гръндж музика. Сред гостите са имена като Михаил Йосифов, Владо Карпаров, Петър Македонски, Владо Михайлов, Васко Кръпката, Ерсин Мустафов, Марияна Попова, Милена Славова, Орлин Павлов, Nikеca и много други.
Спомени
„Минаха 30 години, а спомените ми са сякаш беше вчера. В рамките на двете партита ще разкажем музикална история на тези 30 години. В „София лайв клуб“ с приятели ще пресъздадем как ставаше симбиозата между DJ и групи музиканти преди много години. Вечер, в която хората да танцуват еднакво диво както на музикалните изпълнения, така и на DJ сета. Нещо, което е позабравено. Цялата вечер ще е градивна. Ще има джаз и фънк в началото, после ще преминем през хип-хоп, диско, фънк и чак до гръндж, рок и пънк стиловете. Песните са много добре подбрани от изпълнителите и са познати на всички. В „Ялта“ също ще има преразказ на музикалната история, но за там съм подготвил програма, която ще включва комбинации от незабравими песни в нови варианти. Ще съчетавам стиловете, но вкарани в модерен ритъм. Ще звучи много фънк, диско и хаус. И този път няма да изневеря на това, което винаги обичам да правя - ще сменям рязко ритъма и стиловете в момент, в който хората крещят. Това усещане повдига много адреналина. Няма да пропусна да пускам и оригинални варианти на любими песни, ще смесвам модерен ритъм в реално време“, разказа пред „Телеграф“ Наско.
Случка
На въпрос дали се сеща за някоя случка с някого от гостите на събитията, диджеят споделя: „Сещам се за една случка извън музикалната тема, но от която научих урока да не съм толкова самонадеян. Бях във Варна и се засякох с Васко (Васил Стаменов) и Ади (Адриана Бенова), бях чувал, че там има много добра картинг писта и много ги убеждавах да отидем заедно да караме. Тайната ми идея беше да се състезавам с тях и понеже са слабички и нежни създания - да ги победя. Но не знаех те карат ли добре. Само знаех, че много обичат този спорт. Отидохме - аз наперен, а те развеселени. Качихме се и в тестовата обиколка усетих, че не се дават лесно. Започнахме истинското състезание и стана грозно… Тези нежни създания са си правили гаргара с мен на теста! Оказа се, че са много добри и ме отвяха като летен бриз. Даже и резултата ми подаряваха, а аз, червен от срам, исках да избягам в друга вселена. С почти цяла обиколка ме застъпиха“.
Сефте
Наско много добре си спомня и първия път, когато се е качил зад пулта. „Всъщност са два момента. Когато за първи път застанах зад грамофоните, за да започна да се уча на техника, над плочите ми изглеждаше много огромно място. Въртях се и не смеех да докосна нищо, а исках всичко наведнъж. Страх ме беше да пипна плочата, докато се върти, за да не счупя нещо. Дотогава имах опит само с домашния грамофон и като докоснах професионален, се оказа, че не е толкова нежен, даже напротив. Беше емоция, която и до днес ме държи, пред плочите. После, след няколко месеца, когато трябваше да съм сам зад пулта пред 1000 човека, това беше моето бойно кръщене. Бях много скован и обмислях всяко действие по няколко пъти. Сменях плочите през няколко секунди, защото не бях 100% уверен, че е подходящото парче. Собственикът на „Ялта“ седеше отстрани и се забавляваше много, а аз се потях и свалях килограми. Но когато хората започнаха да скачат и крещят, се отпуснах и стана вълшебно, не исках да свършва никога“, спомня си Наско и споделя, че за 30 г. е научил много за музиката. „Аз самият се промених и станах по-търпелив. През всичките тези години се учех от хората около мен, посетители, колеги и приятели. Научих се да споделям опита във всяко парти и да се старая да разнообразявам всеки път, когато пускам музика. Научих се да се вглеждам в лицата на посетителите и да разгадавам какво искат да чуя“.
Спомня си, че станал диджей от любов към музиката, колкото и тривиално да звучи. „Още от 3-4-годишен седя пред грамофона. Съдбата ме събра с музиканти и у мен се зароди мечтата да свиря на пиано, но нямах възможност, и тази мечта си е още неосъществена. Но колкото повече растях, търсех как да съм близо до музиката. Ходех на много концерти и продукции на приятели. Гледах и слушах музикални филми и много албуми. И когато видях, че диджеите пускат с плочи, си казах, искам и аз, това е моят начин да се занимавам с музика. Беше ме много срам от приятелите ми, защото те и до ден днешен са много големи музиканти, но те ме разкриха и започнаха да идват в клуба и още повече да ме притесняват, ха-ха-ха. Това ме стимулираше да се развивам и да надграждам. С времето се оказа, че чувам доста ритмично и без да осъзнавам, в компанията си, съм научил доста за музиката. Това много ми помогна“.
Професия
Музикантът е категоричен, че диджейството е много тежка професия. Изисква се много време за слушане и безсънни нощи. „За да си добър DJ, трябва да имаш много голяма техническа подготовка, задълбочено музикално познание и не на последно място да обичаш безкористно това, което правиш. Трябва да оставяш усмивки след себе си, след всяко следващо парти.
В днешно време, в дигиталната ера, е много лесно да бъдеш DJ, музикант, дизайнер… Има програми за всичко и специално за диджеите мнозина си мислят, че като натиснат бутона СИНК (Синхронизация) и се смесят две парчета и хоп, вече са DJ. Ще цитирам легендарния DJ Jazzy Jeff: „Ако си бил DJ преди Трактор, ще си DJ и след това!”. Смесването не е само да се синхронизират две песни, ще се повторя, но всяка песен си има определено място, където да се смеси, и това са правилата в музиката. Да, електронната музика е много лесна за смесване, защото тя е с много изравнено темпо, но аз винаги предизвиквам да се смесват електронно създадена музика с тази, която е изсвирена на живо… Да видим получава ли се!“.
Любимият му изпълнител е Майкъл Джексън
Наско признава, че най-любимият му изпълнител е Майкъл Джексън. „Вече любимите ми изпълнители наброяват десетки, но мисля, че най-любимият ми си остава Майкъл Джексън. Това е училище за музика“, казва той.
С усмивка споделя, че все още се чувства като момче, което мечтае. „Роден съм в София, в крайните квартали. Учих там в средно-образователно училище, докато не се запознах с другата ми професионална любов, електротехниката. После започнах да уча в професионално училище. До днес основното ми занимание е музиката, но доста често го съчетавам с електротехниката. Истинската искрена любов се зароди, когато бях на 10-12 години. Тогава нямаше много информация и се споделяше между приятели. Така приятел дойде вкъщи да сподели няколко касетки и аз чух много сериозен джаз и фънк. Това беше любов от първо слушане, след това не можех да спра да търся подобни неща и да записвам касетки. Докато другите деца искаха шоколадови яйца, аз исках касетки“, шегува се Наско.
Екатерина Томова
