С ело Добърско, изправено като страж на североизток над Разложката котловина, продължава да привлича вниманието на хиляди почитатели от цял свят на християнските реликви и загадки. Тук се намира древна църква, в която ореолът на Христос наподобява космически кораб. Други от посетителите се дивят, че през мрачните времена на Средновековието по тези планински земи са се установили богомилски братства, проповядващи равенство между мъжа и жената. Може би затова древният храм днес държи своеобразен рекорд на Балканите с най-много изографисани жени светци - над 30. За сравнение и в най-големите православни храмове те са не повече от 5-6.
Банско
Селото се намира в южните поли на Рила планина, на около 20 км от град Банско. Причините за неговата популярност са много: двете уникални икони в древната църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, показващи по странен начин Божието Преображение, а после и неговото Възкресение; лековитото аязмо, намиращо се непосредствено до южните основи на храма; достигналите до наши дни предания и легенди за оброчища и светилища, следи от които са останали още от времето на траките.
Всеки, пристъпил прага на старата черква, усеща неведома и силна божествена енергия. Тя въздейства положително на всеки, било във физически или душевен план. Научно обяснение опита да даде радиестезистът Ивелин Иванов. Според неговото изследване и уреди старият храм е силен енергиен център.
Свети Теодор
Малката църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ с обем само 160 кв.м е уникална. Тя е вкопана в земята трикорабна базилика, без камбанария, в която са изографисани над 460 светци и библейски сюжета на толкова малка площ - 8,37 м x 6,50 м, а двускатният покрив се издига над земята до 5,20 м в най-високата си част. Сама по себе си църквата отвътре представлява една илюстрована Библия. Според запазения ктиторски надпис в църквата тя е построена през 1614 г. И днес ясно се виждат образите на дарителите Хасия, Богдан и Спас, които държат макет на храма, а от другата страна той е поддържан от строителите Станко, Смилен и Спас. Според някои изследователи това е годината на изографисването на църквата, а нейните основи са положени през 1122 г., като се позовават на голямата мраморна плоча, зазидана в пода точно пред олтара. На нея е изобразен коронован двуглав орел, символ на Вселенската патриаршия, ограден от почти изтрит надпис „Лето Господне 1122-ро“. В краката на гордата птица са издялани скиптър и жезъл, символи на светската и църковната власт. Според радиестезичните замервания точно около плочата е най-силно енергийното поле. Тогава вероятно храмът е бил византийски, а през XVII век българската църква в днешният й вид е надграждана върху основите на старата.
Астронавт
Най-уникални са двата иконописа - „Преображение Христово“ и „Божие Воскресение“. На първата Христос е изографисан като астронавт, който излита към небесата, седнал в ракета, а на втората иконопис той се приземява в космическа капсула, за да възкреси мъртвите на земята. Мистерия е как зографите през XVII век са имали познания по астронавтика?!
Св. Димитър
Единствено тук и в Хилендарския манастир на Атон св. Георги и св. Димитър са изографисани в миналото в цял ръст, навсякъде другаде те се пресъздават яхнали кон. Тук за първи път е изографисан Св. Кирил Философ, и то в цял ръст. Единствено в тази древна църква са нарисувани и над 30 женски образа. За сравнение и в най-големите православни храмове те са не повече от 5-6. Пресъздаден е сюжетът как Господ лекува с вода очите на двама, препратката е за ослепените Самуилови воини. Уникалното на храма още е, че стенописите въобще не са реставрирани през вековете, но са в идеално състояние, с ярки цветове. През 1973-1978 г. реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова почистили стенописите от слоевете сажди, натрупали се от дима на свещите през вековете, когато църквата е била действаща. Точно този дебел слой сажди е консервирал стенописите и ги е запазил в оригиналния им вид. Всички надписи по фрески и икони в храма са на старобългарски език, по това време навсякъде текстовете са на гръцки.
Свастика
Загадките около добърската църква се допълват и от свастиката, вградена в една от външните й стени. Наистина необичайно място за подобен символ. Естествено, църквата няма никаква връзка с нацистите. Свастиката е древен символ на слънцето и благоденствието. Среща се на много места в Азия, особено в региони, където се изповядва хиндуизмът.
Само на метър над земята в стените на храма има вентилационни отвори, а прозорците са без стъкла с формата на бойници. Това допринася за доброто проветрение и за постигането на целогодишна постоянна температура в помещението от 15 градуса.
Добърско
По откритите малко над селото останки от антична керамична пещ за тухли и керемиди археолозите предполагат, че Добърско е било населено още през III - IV в. след Христа. Но първият писмен документ, достигнал до нас, е хрисовула (грамота) на цар Иван Шишман от 1378 година, където селото се споменава като подчинено на Рилския манастир под името Гнидобротско. Легенда разказва още, че самият цар Иван Шишман се е венчал някъде по това време в църквата тук. Иначе останките от оброчища и светилища, в чиито основи по-късно са строени църкви, са знак, че първите заселници по тези енергийни места са траките.
Разгадаха шифъра на името
Името на днешното село Добърско идва някъде от Х век. Тогава се появяват братствата на богомилите. В началото на XI век Византия завзема българските земи, но среща големи трудности с тези братства. Защото те са не само непокорни, но и грамотни. Пред името “братско” византийските събирачи на данъци прилепват гръцката дума “конида”, като го произнасят “Конидобратско”, което означава “гнидаво, недостъпно, трудно за управление братство”. После селото става Гнидобротско, Недобърско и от 1912 година официално в регистрите е Добърско.
Самуиловите воини са първите заселници
Според легендите първите заселници по тези места са ослепените Самуилови воини, които тръгват да търсят спасение в Рилската света обител след поражението на българската войска в 1014 година при село Ключ. Византийският император Василий II Българоубиец на всеки сто е оставял по един с едно здраво око, за да води останалите. На път от Беласица планина към Рилския манастир воините се натъкват на изворче-аязмо и решават да пренощуват до него. Събуждат се затрупани от дълбок сняг и остават да презимуват на това място. Миейки си раните на прободените очи, много скоро болките им не само затихват, но някои от воините проглеждат, твърди преданието.
Според другия вариант на тази легенда към днешното село Добърско се насочват само ослепени Самуилови воини, родом от съществувалото на това място войнишко селище. Близките им ги посрещат и лекуват очите им с водата от аязмото. А може би истината е някъде по средата между двете предания. Хилядите ослепени, водени по пътя от местни свои братя по съдба, тръгват да търсят изцеление край мощите на Свети Иван Рилски, но зимата ги задържа в селището, което днес се нарича Добърско. Пролетта пуква и незрящите мъже тръгват по всички посоки да търсят препитанието си. Много от тях се връщат още същата есен и заразказват, че са оцелели с просия. А който е могъл и да пее старинни български песни, е печелел повече. Така в днешното Добърско е създадена певческата школа на слепците, която просъществува до началото на XX век. Много от тях се задомяват тук, но легендата най-добре е разказана от местния краевед Лазар Цинзов, който в книгата си „Предания от Добърско“ е успял да запише спомените на свои съселяни през 60-те и 70-те години на миналия век.
Внукът Христо Кръстев Цинзов разказва: „Като ослепили войниците, оставили на сто човека по един с едно око. Закъде били тия слепци? За никъде. Един такъв табор потеглил за Рилския манастир. Прочуло се било за лековитите мощи на Свети Иван Рилски. Пате (пътят) им бил през нашто село. Било е есенно време. Отседнали да пренощуват тука и утрето ке продълже. Ама не им било писано - осъмнали в снег. Къде ти планината сега да се премине и да се стигне до манастире. С таквиа думи селенето ги склонили да презимуват тука, та живот и здраве напролет, ако е рекъл бог, ке продълже. Така станало. Презимували в селото. Людето ги били приели по еден, по двамина, по троица в каща. Цала зима били заедно. Опознали се. Още през есента в околните села се било разчуло, ке тука са отседнали слепци. Мнозина идвали и като откриели свои момчета, прибирали си ги. Дошла пролетта. Ония, що са били зафанали с некаков занаят, останали в селото, другите на групички некъде се пръснали. Минало летото и есента някои се върнали тука като у дома си. Разбрало се, ке са скитали по просия и ке е било по-леко на ония, що са умеели да пеят. През зимата тука се учили на пеене и на свирене и пролетта пак се пръснали. Така било години наред и селото станало известно с името Просяшкото село...“
Държавата и Църквата се съдиха за обекта
Владимир Симеонов
Храмът е един от най-забележителните паметници на духа, вярата и надеждата на българите, който се посещава ежедневно от туристи от страната и чужбина. Приходите от това не са никак малко и може би затова избухна спор кой да владее обекта. От една страна, беше Православната църквата в лицето на Неврокопска епархия, а от друга, държавата и Министерството на културата.
В началото на 2019 година след 10-годишна съдебна сага Върховният касационен съд се произнесе - владението върху паметника на културата да се прехвърли от Националния исторически музей към Неврокопска епархия.
Иначе храмът „Свети свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в разложкото село Добърско неслучайно е под №3 сред 100-те национални туристически обекта. Той е паметник на културата и е интересен за посетителите със своите странни символи и стенописи, запазили се в продължение на повече от 400 години. Той е уникален не само по своята архитектура - наполовина в земята без купол и камбанария, но и със своите 460 стенописа, на които реставрация не е правена. Тук за първи път е изографисан Константин-Кирил Философ като светец. По традиция хората пускат монети в лечебния извор, за да се върнат отново на това свещено място.
Румен Жерев
