Д искусиите около начините, по които ще се преподава религия в училищата и дали това няма да раздели още повече обществото, продължават, както и и опасенията, че предметът може да бъде използван за прокарване на чужди политически влияния. За последните промени в учените планове и за социалната роля на Църквата в съвременното общество разказва доцент
д-р Костадин Нушев от Богословския факултет на СУ „Св Климент Охридски“.
- Доцент Нушев, дискусиите около задължителното изучаване на религия в училищата продължават. На какво се дължи това? На организирано противопоставяне или на неразбиране?
- Темата за изучаването на християнските добродетели и религиозната култура в съвременното българско училище се оказа доста поляризираща общественото мнение, което се раздели на два големи лагера. Съдържанието и целите на новия учебен предмет „Добродетели и религии“, който се предлага с нова концепция за училищното образование от МОН, радикализира двете крайни виждания и полярни позиции – на привържениците на секуларизма и на една подчертано антирелигиозна ценностна система, от една страна, и на застъпници на един своеобразен религиозен традиционализъм и стремеж за възвръщане на традиционните ценности, от друга.
Традиционалистите поведоха шествия с лика на Христос.
Затова дебатът в търсенето на нови образователни парадигми за българското училище и на възпитателни модели за усвояване на ценности се оказа много труден. Важното е в българското училище да не се допускат радикални мнения и конфронтации и да не се постулират непреодолими конфликти между вярата и знанието, между религията и етиката или между Църквата и светската държава. Крайностите на идеологическите и културните войни, които като че ли възкръснаха, са вредни за обществото и за търсенето на консенсус. Християнството със своите универсални нравствени ценности не е антихуманнно и не предполага религиозен фундаментализъм, който противопоставя вярата и разума или отрича развитието на науката и съвременната култура.
- Противниците на идеята защитават тезата, че чрез този предмет ще се инфилтрира някакво руско влияние. Има ли основание за подобни страхове?
- Това е една от сюжетните нишки, които се промъкнаха в дебата за религиозното обучение в училище. Министър Вълчев ясно посочи, че в системата на общообразователното училище има много повече контрол и надзор, за да не се злоупотребява с политически или религиозни идеологии в образователната работа. Има контрол върху учебното съдържание и учебниците, има одобрени стандарти за училищно образование и изисквания за квалификация на учителите.
Патриарх Даниил и министърът на образованието Красимир Вълчев обсъждат учебните програми по религия.
Образователната система е защитена среда и има за цел обучение, възпитание и превенция срещу подобни деструктивни пропаганди и идеологически влияния. Защото, когато липсва религиозна грамотност и когато държавата не полага грижи за духовното възпитание на подрастващите, именно тогава те са изложени на различни сектантски влияния или деструктивни религиозни пропаганди. Наличието на религиозна просветеност и възможност за самостоятелно критично мислене по въпросите на вярата и морала, на културата и историята на европейската цивилизация, познаването на родната духовна традиция и християнско културно наследство чрез одобрени от МОН учебни програми и учебници, чрез установени критерии и стандарти за учителска правоспособност и квалификация и училищно обучение са противоотрова и превенция срещу всяка злоупотреба с религиозни символи или идеи за политически, геополитически или други някакви противообществени цели.
Светската част на обществото е категорично против изучаваното на религия в училище.
Във всяка една страна от Европейския съюз има такова религиозно и ценностно образование чрез възможност за избор от страна на учениците и техните родители. Именно такава програма, отчитаща културното разнообразие и даваща възможност за плуралистичен избор и демократичен модел на образование, се предлага в новата концептуална рамка, която ще се конкретизира и ще се изпълни с конкретно съдържание като тематично разпределение и съдържание на учебните програми.
- Вие и колегите ви от Богословския факултет хвърлихте огромен труд в написването на сегашните учебници по религия за всички степени на образованието. Но няма ли този труд да отиде на вятъра, защото се предполага, че за предмета „Добродетели и религия“ ще са наложи всички те да се преработят?
- Да, от 2018 година след влизане в сила на новия Закон за предучилищното и училищното образование имаше разработени учебни програми по религия от МОН и въз основа на тяхното съдържание бяха разработени и новите учебници от 1-ви до 12-и клас. Сега се предлага нов концептуален подход и тези учебни програми ще бъдат интегрирани в новия учебен предмет „Добродетели и религия“ и ще бъде разработено учебното съдържание на новия неконфесионален профил, който има за цел да бъде основата на задължителното обучение в добродетели и ценности. Другите две програми ще бъдат включени като възможност за избор и целта е да се търси възпитателното начало чрез философия на морала, философия на религията, универсалните ценности и добродетели, които подлежат на формиране чрез етика и религиозно образование.
- Не е ли и светът като цяло все по-разделен в духовно отношение?
- Наистина в съвременния свят наблюдаваме две паралелни тенденции. От една страна, дехуманизация и нарастваща секуларизация и десакрализация. А от друга – едно все по-осезателно духовно пробуждане, религиозно възраждане и културно обновление на християнските ценности, възраждане на църковните общности и поява на нови форми на религиозна култура и съвременна християнска мисия.
- Как могат да се съвместят тези две тенденции?
- Още Аристотел посочва, че напредването в придобиване на знания не трябва да се отделя от нравствения напредък в добродетелите. Според класическите християнски и философски принципи на хуманизма човешкото достойнство и свободата на личността не могат да бъдат третирани като средство, а следва да бъдат уважавани като самоценност и приемани като цел сама по себе си. Това са и целите на новата концепция за възпитание на ценности и добродетели, които да предпазват учениците и подрастващите от влиянието на заобикалящата ги среда, да насочват творческите им възможности към градивно развитие и да подпомагат личностното им израстване чрез училищното образование в един съвременен европейски и плуралистичен културен контекст.
- Религиозната просвета не се изчерпва с училищата. Християнството днес се конкурира с исляма, особено в Африка, и с харизматични секти и езотерични вярвания в цял свят. Как изглежда днес съвременното мисионерство и какво западните църкви и православието може да научат едни от други?
- Християнският културно-просветен модел, социално-милосърдна дейност, хуманизъм и човеколюбие се разкриват и изразяват по много начини и многократно през епохата на Възраждането и през ХХ век в борбата за духовна просвета и човешко достойнство, за свобода на съвестта и човешки права, в подкрепата за бежанци и другородци и особено в смелата борба за спасението на българските евреи от Холокоста по времето на Втората световна война. Тези ценности поддържат вярата и духовната култура на християните по време на тоталитарния комунистически режим. През последните десетилетия нашата Българска православна църква се намира в нова политическа ситуация, социокултурна трансформация и нова мисионерска ситуация. Тя е поставена в условията да възстановява своята духовна мисия в нови условия на динамични промени в съвременното общество и е изправена пред нови предизвикателства. До голяма степен сред нейните актуални задачи днес стои изискването за едно сериозно подновяване на мисионерското и духовното служение. В днешно време Църквата може да подкрепя образованието и чрез социално-милосърдни проекти – например грижата за отпадането от училище, подкрепата за деца от бедни семейства да получат равен шанс в живота чрез достъп до образование, борбата с неграмотността и подкрепата за личностно израстване чрез образование и професионална подготовка и социална реализация в съвременното динамично развиващо се общество и новата икономика на знанието.
- Има групи в обществото, които особено много се нуждаят от духовна утеха и просветление – сираци, наркозависими, затворници, безработни и социално слаби. Какво трябва да прави Църквата за тях?
- В критични моменти като военни конфликти, пандемии, бежански вълни, екологични и природни бедствия, когато над цялото общество е надвиснала реална опасност, човеколюбието и солидарността, дарителството и благотворителните инициативи са жива и действена практическа проява на доброто и хуманизма, чрез които всички заедно трябва да се борим срещу общата опасност и надвисналото над живота и здравето на много хора неочаквано бедствие.
Сливенският митрополит Арсений освети новото общежитие на затвора в Бургас.
В такива критични ситуации на преден план излиза и християнският призив на Църквата за солидарност и великодушие, добротворство, състрадание и милосърдие, за човеколюбие и практическо братолюбие. Затова чуваме все по-настойчиво гласа на Църквата не само да усилим молитвите за избавление от бедствия, за мир и Божие благословение, но и да проявяваме действено братолюбие, милосърдие и добротворството в такива трудни моменти.
Църквата се стреми да се грижи за най-бедните.
Да проявяваме гражданска доблест, социална отговорност, духовна дисциплина и човеколюбие и да бъдем чувствителни към най-слабите и уязвимите хора в нашето общество, към тези, които ще бъдат най-тежко засегнати, ще останат без работа или са застрашени от бедност. Християнският призив на Църквата към хуманизъм и човеколюбие в такива моменти предполага да насочим нашите мисли и воля към добри дела в подкрепа на възрастните хора, на децата и самотните хора, а в дни на епидемия и социална изолация да подкрепяме медиците, да подпомагаме болните и немощните. И така да изпълним закона на Христовата любов, чиято същност са универсалните добродетели като милосърдие, солидарност, толерантност и взаимопомощ. Именно върху тях е изградена културната и цивилизационна основа на Европа и нейната съвременната правна и социална система.
Константин Събчев
