В ече 10 години една млада и хубава софиянка обикаля пустините и най-затънтените места по света, яздейки кон. В своя Facebook и Instagram профили Габриела Терзиева, или само Габи, подробно разказва за себе си и за своята страст.
Намираме Габи далеч в Индийския океан - на остров Сокотра, Йемен. „Тук пребивавам вече месец и нещо. На това все още непокътнато място водя турове, но без коне. Остров Сокотра е най-райското кътче, за което някога съм мечтала. Това място наистина е нереално“, сподели Габи пред „Телеграф“.
Завършила е история на изкуството в Лондон, след което тръгнала към Бейрут в Ливан, за да специализира арабска история на изкуството и архитектура. Дипломирала се и се върнала в България. Известно време се занимавала с туризъм, но много скоро осъзнала, че офис средата и статичната работа не са за нея. Няколко години била клиент в една конна база до София, след което я обучили за инструктор. „Една година работих при тях - време, изпълнено с много житейски уроци, смях и добри приятели, както и добри учители. Никога не съм предполагала, че ще ми хареса толкова много, че аз ще бъда човекът, който ще учи хората как да борят страховете си, как да опознават по-добре природата на коня, как да общуват с тези животни по правилен начин“, разказва Габи Терзиева.
Инцидент
Преди 8 години Габи заминава за Австрия, за да усъвършенства уменията си в обяздване на диви коне. Там обаче я спохожда нелеп инцидент. „Беше ми много интересно - работих с по 5-6 коня на ден. Поради умора, невнимание и неопитност един ден изпуснах един от конете и паднах лошо, счупих крак. Всичко се случи за секунди. Трябваше да ми слагат пирони, да ме оперират, наистина доста неприятно изживяване. Но няма как - ако искаш да продължаваш, трябва да приемаш последствията. Никога не ме е било страх да яздя след това, даже напротив - нямах търпение да продължа с обучението на диви коне”, споделя тя.
Бедуини
Едва 20-годишна Габи се отправя на експедиция в Йордания, придружавана от местни жители. „Беше велико - живях с бедуините една седмица, прекосихме около 120 км с коне през пустинята Уади Рум, спяхме на открито - за първи път пътувах и живеех в дивото сама с местни хора. Скоростта, която развиваш с тези коне, свободата, която те ти дават, докато яздиш - това усещане няма как да го изживееш в обикновена конюшня и заграден манеж”.
През март-април 2022 г. Габи прави рекордния си, но и рискован конен преход в пустинята Намиб, Намибия - за 24 дни прекосяват 1000 км на кон. За това свое приключение тя споделя: „Намиб процъфтяваше. За първи път от години зелените треви бяха намерили общ език с кадифения допир на пустинния пясък. Дъждът беше превърнал тази пустош в плодородна тревиста местност. Уникална рядкост е да наблюдаваш такова явление на едно от най-сухите места в света. Яздихме през дъжда, спяхме под дъжда, плувахме в дъжд. Интересно е как такива сурови климатични условия могат да се превърнат в нещо толкова натурално и близко до човек. Нещо, което не създава дискомфорт дори в моментите, когато лежиш през нощта върху подгизналата си възглавница и завивки и се чудиш в какво състояние ще се събудиш на сутринта.”
Веднъж, след поредната дъждовна езда, се озовали в обширното корито на отдавна забравена река: „Теренът беше обрасъл с трева, а влажният пясък все още напомняше, че все пак се намирахме в пустинята. В един миг всички притихнахме…над нас се разнесе силен тътен, идващ от каменистата планина наблизо. Имах чувството, че земята ще се разтвори под краката ни. Пулсът на сърцата ни се ускори, трябваше да изведем нашите коне по най-бързия начин от това място. Тогава дойде буйната вода.”
Преходи
За приключението в Намибия без почивки Габи споделя още: „Живяхме в дивото, без никакъв обхват на телефоните и връзка с останалия свят. На всеки 8 дни (около 250-300 км), сменяхме конете. Язди се между 30 и 50 км на ден – това е лимитът за такъв тип дълги преходи. Почивахме 2 дни и отново на конете. Винаги имахме по 2-3 резервни коня с нас, за всеки случай. Всеки кон минаваше проверка от ветеринар по два пъти на ден и състоянието му се наблюдаваше много стриктно. При най-малко съмнение за проблем или умора конят се оставяше да почива за няколко дни.“
Габи завършва разказа си за Намиб: „Изживяването беше уникално. Да яздиш всеки ден без значение дали навън е +4 или 0 градуса, дали е нощ, дали вали или дали се чувстваш подготвен, да се будиш от воя на заобикалящите те хиени, без да има кой да те охранява. Защото това не беше едно от тези туристически сафарита, в които се записваш, за да си пасивен наблюдател. Там си сам, оправяш се сам и носиш отговорност за действията си. Оцелях, успях и се гордея със себе си“.
Култура
Според Терзиева идеята на конните преходи не е само удоволствието от ездата и докосването до истинския нрав на коня: „Идеята е да се потопим в културата на хората, чиито коне яздим и които ни приютяват. Да опитаме от техния автентичен начин на живот, а не просто като туристи.“
Монголските номади са й най-любимите хора на планетата: „Толкова са чисти, добри и всеотдайни. Сякаш модерният свят никога не ги е докосвал. Те живеят според свои закони, правила и традиции - наистина се потапяш в напълно различен свят. Когато бях в Монголия преди години, проучвайки маршрути за езда, нашият водач жена я заболя зъб много силно - местните веднага намериха подходящо лекарство. Уловиха определен вид птица с конете си и дадоха на жената да приеме суровия дроб на птицата като лекарство срещу зъбобол. Към това кулинарно „изкушение“ добавиха малко кръв от птицата, примесена с водка. След 2 часа жената се усмихна - вече не изпитваше болка. Ние тънехме в изумление, потрес и възхищение“.
За най-рисковано пътешествие Габи споменава Кения: „Невероятно изживяване и рисковано е да яздиш рамо до рамо с дивите животни на африканската савана. Непрекъснато трябва да си нащрек, защото буквално всяка секунда изскача някое животно пред теб – леопард, лъв, газела, хиена. Но най-страховито беше, когато ни подгониха стадо слонове. Имаше малки с тях и те защитаваха територията си. Адреналинът, който нахлува в теб, докато си на кон, гонен от няколко слона, които издават агресивни звуци зад теб и те настигат по-бързо, отколкото си мислиш, че може да тича един слон - това не може да се опише с думи. Страховита гоненица беше.“
Другият момент, който Габи никога няма да забрави, е когато прекосяват река Мара заедно с конете си: „Реката изобилстваше от крокодили и хипопотами. Бяхме навлезли почти до кръста във водата и не знаехме нито къде стъпват конете, нито какво има отдолу, нито точно на какво разстояние от нас са хипопотамите, защото те могат да издържат под вода до 8 минути. Прекосихме успешно реката, но изживяването беше страшно и същевременно възхитително“.
Предстоящо
Йордания, Индия, Намибия, Кения, Исландия, Монголия, Индия, Бразилия, Аржентина, Мароко са пребродени вече от Габи. Живот и здраве е планирала през есента да прекоси на кон пустинята Атакама в Северно Чили. Най-новото й откритие е Грузия. Юни месец с още 9 ездачи ще качват 70 коня на 2800-3000 м надморска височина в Националния парк Тушетия. Очакват ги 260 км стръмен преход.
