В продължение на столетия сред ирландците и шотландците се разпространяват легенди за тайнствени животни с конска глава, които живеят в езерата, достигат дължина 10 метра, могат да се придвижват по суша и понякога дори нападат хора.
Интересно е, че в едно от ранните описания на наблюдения на Неси (1771 г.) също се описва животно, което се явява „нещо средно между кон и камила”. Някои криптолози (хора, които се занимават с изучаване на митични животни или такива със съмнително съществуване, които изследователите считат за реални) свързват съобщенията за наблюдавани езерни чудовища в Ирландия и Шотландия с древни предания за „водните коне”. По тяхно мнение преданията явно свидетелстват, че в езерата могат да живеят неизвестни на учените животни. При това те не приемат на сериозно твърденията, че „водните коне” са опасни таласъми, способни да се превръщат в хора и да нападат самотни пътници.
Независимо от изобилието на различни споменавания на „водните коне” във фолклорните източници, конкретните свидетелства на очевидци, наблюдавали тези тайнствени животни, са малко. Често сведения за необикновените животни учените черпят от записките на фолклористи.
На 5 юни 1897 г. фолклористът Макдоналд записал в горните райони на Шотландия разговор с 50-годишния Ивън Макмилан, който в началото на лятото, докато търсел кобилата си край брега на едно езеро, забелязал до конете на съседите си конски силует, който сметнал за своята кобила. Над езерото имало лека мъгла, затова не можел да различи коня ясно. Когато се запътил към него, той внезапно се хвърлил във водата, като при това надал такъв тъжен вопъл, че Макмилан побягнал, без да поглежда назад, чак до дома си.
Паша
През 1938 г. Мери Фалконър забелязала на брега на едно шотландско езеро десетки коне, които пасели... във водата. Един от тях напомнял много на коня на нейните съседи и Мери решила да се възползва от него, за да закара в дома си тежък товар, който носела. Но щом тръгнала към конете, те неочаквано се хвърлили в езерото и се скрили под водата. Мери веднага съобразила, че е имала уникалния шанс да види легендарните „водни коне”.
През 1968 г., когато се отправил към полупресъхнало ирландско езеро, фермерът Стивън Койн, придружаван от 8-годишния си син Ивън, не предполагал какво ще се случи. Когато доближили до езерото, Койн видял някакво раздвижване във водата и решил, че това е тяхното куче. Той го повикал, но кучето изскочило не от водата, а от близките храсти. Тогава Стивън се вгледал в тъмното същество и различил някакво странно животно. То от време на време изваждало от водата островърха глава на дебела шия, а чат-пат показвало и гърба си над повърхността. Дължината на животното била около 4 метра. Кучето започнало да го лае и съществото започнало да плува към него. Но Койн се хвърлил да дръпне кучето, а чудовището се изплашило от резките му движения и направило обратен завой.
Скоро към езерото се доближили и останалите членове на семейството на фермера, които също наблюдавали плаващото до брега същество. По такъв начин неизвестното животно било видяно общо от седем човека. Ако се изключи вероятността за семеен заговор с цел постигане на съмнителна известност, това свидетелства, че в ирландските езера има неизвестни на науката обитатели. Само че не може да не направят впечатление някои разлики в разказите на бащата и сина Койн. Ивън твърди, че са имали две срещи с водното чудовище, като при едната даже баща му се опитал да го заснеме с фотоапарат, който носел специално за целта, но ръцете му се разтреперили и кадрите се замазали.
Какви животни са видели Мери Фалконър, Ивън Макмилан и семейството на Койн, ако решим да им повярваме? Някои учени смятат, че чудовищата могат да са каквото си пожелаят, като се започне от дънери и се стигне до зрителни халюцинации, но много криптолози не се съмняват в реалното им присъствие в някои езера в Шотландия и Ирландия, като смятат, че са оцелели от праисторически времена. Преди няколко години в ирландското езеро Ри местен рибар закачил на кордата някакъв „огромен изрод” (както го определил), който в последния момент успял да се откачи след жестока борба.
Версии
Какво в крайна сметка ще се окажат „водните коне”, Неси и други подобни чудовища – засега никой не знае. Предположенията са много. Покойният ловец на Лохнеското чудовище Ф.У. Холидей по някое време смятал, че всички са наблюдавали огромни праисторически мекотели, а преди самата си смърт направил още по-екзотична хипотеза: Неси и останалите чудовища са истински дракони, въплъщение на всемирното зло.
Ако се вярва на многобройните ирландски легенди, в които се разказва за подводните чудовища, излиза, че те едва ли не живеят във всички водоеми на острова, кръстен от местните жители Изумрудения остров. Според една от легендите покровителят на Ирландия свети Патрик прогонил от острова всички змейове (хидри). Може би, за да се запълни празнината, образувала се в природата от отсъствието им, са се появили техни заместници. Ирландците си препредават разказите за огромни същества, които обитават езерата и морските дълбини, така че никой не подлага на критичен анализ поредния появил се слух за видяно чудовище – това звучи като нещо нормално.
В една майска вечер през 1960 г. свещениците от Дъблин отец Даниел Мюрей, Ричард Куигли и Матю Берк ловели риба в езерото Ри. Очите им се изморили да следят плувките, които стояли неподвижно върху гладката водна повърхност, когато изведнъж средата на езерото забълбукала и пред очите на светите отци се показало огромно влечуго с глава на питон и рибешки плавници. По скромната им преценка дължината на водния змей била около пет метра. Отец Берк по-късно си спомнил: „Наблюдавахме змея около три минути. Той плуваше невъзмутимо, като очевидно не подозираше за нашето присъствие. Това същество се движеше на североизток, а после се скри в дълбините.
Разбира се, жителите на острова нито за секунда не се усъмнили в правдивостта на тази история – кой може да заподозре светите отци в търсене на евтина сензация? Разбира се, намерили се някои скептици, които предполагали, че свещениците са видели грамадни змиорки, които са плували много близо една до друга, което ги е заблудило, че става въпрос за едно същество. Но тази хипотеза била разбита на пух и прах, след като от различни краища на страната започнали да пристигат съобщения за забелязани водни чудовища.
Най-прочутите езера
В света има 43 водни обекта, които претендират за правото да се наричат места, обитавани от странни животни. Най-известно е езерото Лох Нес (Шотландия). За 72 години наблюдения се твърди, че странният му прочут обитател Неси е видян над 4000 пъти.
В Шотландия има още 5 езера, които не са стигнали славата на Лох Нес, но и там се твърди, че живеят чудовища. Десет такива езера има в Ирландия, едно в Швеция.
Загадъчни същества са виждани в 8 езера в САЩ и 4 – в Канада. В Австралия и Южна Америка (Чили) има по едно езеро с чудати подводни животни.
В Африка странни същества периодично се виждат в езерото Ниос в Камерун и в река Конго. Две такива езера има в Китай, по едно – в Турция, Таджикистан и Казахстан.
Кристи Петрова
