Хирургът д-р Георги Кесов: Щитовидната жлеза е диригентът на метаболизма.

- Д-р Кесов, кога и защо се налагат операции на щитовидната жлеза? И кои са симптомите, подсказващи за проблем с нея?

- Тук отговарям в обратен ред по дидактични причини. Щитовидната жлеза е „диригентът“ на метаболизма в нашето тяло. Когато тя не работи правилно, се засягат почти всички органи и системи: сърцето, нервната система, храносмилането и терморегулацията. В повечето случаи проблемите с щитовидната жлеза се лекуват от ендокринолог с медикаменти. Хирургичната намеса се налага в много специфични ситуации. Симптомите зависят от това дали жлезата произвежда твърде много хормони (хипертиреоидизъм), твърде малко (хипотиреоидизъм) или има структурни промени (възли/гуша). При повишена функция (ускорен метаболизъм) се наблюдават сърцебиене и прескачане на сърцето (аритмия). Нервност, тревожност, лесна раздразнителност и безсъние. Загуба на тегло въпреки повишения апетит. Треперене на ръцете и обилно изпотяване. Чувство за горещина (непоносимост към топло). При намалена функция (забавен метаболизъм) има постоянна умора, сънливост и липса на енергия, покачване на тегло, което не се дължи на преяждане, депресивни състояния и забавена мисъл. Суха кожа, косопад и чупливи нокти. Запек и чувство за постоянен студ. Механични симптоми (при уголемена жлеза или възли) са усещането за „буца“ в гърлото или притискане, трудно преглъщане (особено на по-твърда храна), промяна в гласа (пресипналост), която не преминава седмици наред. Затруднено дишане, особено в легнало положение.

Хирургът д-р Георги Кесов: Страхът от нас е свързан с мита, че винаги оперираме

- Все пак защо се налага операция?

- На първо място при съмнение за злокачествено заболяване (рак). Това е най-категоричната индикация. Ако при ехография се открие възел със съмнителни характеристики, операцията е задължителна и спешна. Ракът на щитовидната жлеза е един от най-лечимите, ако се оперира навреме. Операция се налага и при големи размери и компресия - голяма гуша. Когато жлезата е толкова увеличена, че започва да притиска съседни органи – трахеята (пречи на дишането) или хранопровода (пречи на гълтането). Дори жлезата да функционира нормално (хормоните да са в норма), ако тя механично пречи на пациента, тя трябва да бъде отстранена. Оперираме и при „токсични“ възли или Базедова болест (когато лекарствата не помагат). Ако щитовидната жлеза произвежда огромно количество хормони, които не могат да бъдат овладени с медикаменти, или ако пациентът развива странични ефекти от лекарствата, хирургичното отстраняване на част или на цялата жлеза е метод за окончателно излекуване. Важно е да се знае, че един от страничните ефекти на тези медикаменти е загуба на либидо или еректилна функция при мъжа. Операцията е елегантен метод за нормализиране на сексуалния живот на пациентите. Понякога щитовидната жлеза нараства надолу към гръдния кош. Там тя няма място да се разширява и започва да притиска жизненоважни структури. В тези случаи операцията е неизбежна. В редки случаи, при много големи, но доброкачествени възли, които деформират шията и причиняват психологически дискомфорт на пациента, може да се пристъпи към операция по естетични съображения. С д-р Александър Милчев работим мини инвазивно и с малки, анатомични разрези, които гарантират почти незабележими белези след интервенцията. Процесът завършва със заличаване на минималния белег с най-модерната лазерна технология, месец и половина след това. Нашите пациенти нямат белези.

- Коя е най-сложната операция, която сте правили, и има ли случай, който никога няма да забравите?

- В дългата си практика като водещ хирург и ръководител на няколко военнохирургични екипа съм правил изключително сложни операции. Огнестрелната и травма хирургията не четат учебници. Там всеки случай е уникален и изисква хладнокръвие и професионализъм, както и творчество. Тук протоколите и наученото досега само надграждат, но успешният изход за пациента е по-скоро резултат от творчески процес, при това с ограничен ресурс от време. Няма време за четене или вдъхновение. Талантът да се изключиш от всичко останало, освен света в операционната. Превръщаш се в кълбо от 4D - съзнание, фокусирано в пострадалия организъм и чифт ръце, които са водени по по-висше съзнание. Състояние, близко до пътуване извън тялото. Военната хирургия е особено изкуство, където се върви по известния Бръснач на Окам - минимум щета при максимум ефективност на операцията. Имам особеността да не забравям нито един от случаите, с които съм се сблъсквал. Така поддържам винаги жива базата данни, която е основа на моя опит. И все пак… През 2009 в Херат, Афганистан, няма да забравя как спасихме с екипа от ВМА американски военнослужещ с 92% изгаряне, който оцеля и в крайна сметка беше транспортирам за долекуване в САЩ. Това беше състояние, което по всички правила на медицината е несъвместимо с живота. 

- За какво си говорите с колегите в операционната и практика ли е да слушате музика? Каква?

- В нашата операционна има огромен екран, видим от пациента и музикална система. Пациентът избира музиката или жанра. Ако операцията се провежда с локална или регионална анестезия, това помага за намаляване на стреса, а разговорите са предимно с пациента. Така екипът по-пълно се слива с пациента и пациентите после споделят, че не са изпитали никакъв стрес по време на интервенцията. При операции с пълна анестезия пациентът заспива с неговата музика и се събужда пак с нея. По време на операцията слушаме класически рок, етно рок, класическа музика и изобщо каквото се разберем с анестезиолозите. За щастие целият екип е с много приличен музикален вкус и няма непреодолими разногласия. Идеята е отново на д-р Милчев и определено е блестяща. 

- По филмите правилно ли пресъздават вашата професия? 

- Краткият отговор е: Почти никога. Те не се правят от лекари. Има и романи, написани от лекари, но те пък никога не са пресъздавани като сценарии за филми. Ако болниците работеха така, както ги показват във филмите, те биха били едновременно най-опасните и най-хаотичните места на света. Макар филми като „Анатомията на Грей“, „Д-р Хаус“ или „Спешно отделение“ да направиха професията ни популярна и „секси“, те създадоха и много грешни представи. Докторът „всичко в едно“. В сериалите виждаме хирурзите да правят всичко: те взимат кръв, те карат пациента на рентген, те сами гледат скенера, те стоят в лабораторията над микроскопа и накрая оперират. Реалността е друга. Медицината е екипна работа на тесни специалисти. Хирургът оперира, рентгенологът разчита снимките, лаборантът изследва кръвта, а медицинските сестри извършват по-голямата част от директните грижи за пациента. Никой лекар няма да прави всичко сам. Във филмите диагнозата се поставя за 40 минути, след като лекарят е имал внезапно „прозрение“, докато гледа как някой яде ябълка, в реалността пътят до диагнозата често е дълъг, методичен и понякога скучен. Той включва чакане на резултати, консултации с колеги и следене на състоянието. В медицината „гениалните проблясъци“ са рядкост. Най-голямата грешка, която вбесява всеки медик, е, че във филмите, когато пациентът има „права линия“ (няма сърдечен ритъм) лекарите грабват дефибрилатора, викат „Чисто!“ и го връщат към живота. Всъщност дефибрилатор се използва само при определени ритъмни нарушения (като камерно мъждене). На права линия (асистолия) не се подава ток. В такъв случай се прави сърдечен масаж и се бие адреналин. Токът върху права линия само би довършил сърцето. Често ще видите актьорите в операционната да си оправят маската с ръкавици, да се чешат по челото или да говорят на сантиметри от отворената рана без маска. Операционната е храм на стерилността. Веднъж измити и облечени, ръцете ни не докосват нищо извън стерилното поле. Всяко неволно движение означава смяна на всичко и нова дезинфекция. В сериалите лекарите постоянно се влюбват, карат и решават личните си проблеми в коридорите или дори над отворения пациент в живота, когато влезеш в болницата, и особено в операционната, егото и личният живот остават отвън. Работата е изключително напрегната и изисква пълна концентрация. Няма време за драматични диалози, докато се опитваш да спреш кръвоизлив. Във филмите след две натискания на гърдите пациентът изкашля вода, отваря очи и започва да говори, но реално сърдечно-белодробната реанимация е физически изтощаваща, често води до счупени ребра (което е нормално в името на живота) и процентът на пълно възстановяване след нея, за съжаление, е много по-нисък, отколкото на екрана.

- Има ли все пак нещо вярно?

- Това, което филмите понякога улавят правилно, е черният хумор на лекарите (начин да се справим със стреса) и тежката умора след 24-часово дежурство. Чувството на удовлетворение след спасена човешка съдба също е истинско.

- Колко важна в хирургията е работата в екип и намирате ли време да обучавате по-младите колеги, с които се случва да работите?

- В хирургията екипната работа не е просто важна – тя е въпрос на живот и смърт. Има една мисъл, която често споделяме: „Хирургът е толкова добър, колкото е добър неговият екип“. Митът за „хирурга единак“, който влиза в залата, прави чудо и излиза като супергерой, е далеч от истината. Операционната зала е вид симфоничен оркестър – всеки трябва да знае своята партия и да следи останалите. Преди хирургът да направи първия разрез, той трябва да има „карта“. Тук идва ролята на специалистите по образна диагностика (скенер, магнитен резонанс, ехография). Те са очите на хирурга преди операцията. Прецизната предварителна диагностика позволява да планираме до милиметър къде ще преминем, кои съдове трябва да запазим и какъв е обемът на заболяването. Анестезиологичният екип са „пазителите на живота“. Докато хирургът е концентриран върху техническото изпълнение на операцията, анестезиологът следи всеки удар на сърцето и всяко вдишване. Без пълно доверие между хирург и анестезиолог рискът за пациента нараства главоломно. Операционната сестра е „дясната ръка“ на хирурга. Добрата операционна сестра знае хода на операцията толкова добре, че подава инструмента секунда преди хирургът да го е поискал. Това съкращава времето на операцията и намалява престоя под наркоза. Добави ролята на предварителната диагностика на заболяването, което ще се оперира, и ролята на патолога за поставяне на крайната диагноза. Патологът е „върховният съдия“. Това е лекарят, когото пациентът никога не вижда, но от чиято дума зависи целият му по-нататъшен живот. Той е човекът, който гледа клетките под микроскоп и произнася окончателната присъда: „доброкачествено“ или „злокачествено“. Ако си представим хирургията като война, каквато е всъщност, ето как изглежда тя: диагностикът открива врага и чертае картата, хирургът повежда битката на терен, анестезиологът държи тила и пази жизнените показатели, операционната сестра осигурява оръжията в точния момент, патологът потвърждава победата или определя следващата стъпка от стратегията. Никое от тези звена не е по-важно от останалите. Ако едно от тях се пропука, резултатът за пациента е под въпрос. Точно затова модерната болница не е място за солови изпълнения, а за мултидисциплинарни екипи, в които егото отстъпва пред общата цел – здравето на човека.

- По темата с обучението какво ще добавите?

- Предаването на знания е свещен дълг в медицината. Хирургията е занаят в най-благородния смисъл на думата – тя се предава от ръка на ръка, от очи в очи. Намирането на време за обучение на младите колеги, не само специализантите, а и медицинските сестри и санитарите, не е просто „добра воля“, а част от работния ни ден. Ние, специалистите, също се обучаваме. В ежедневната работа се обучаваме на тактическо ниво един от друг непрекъснато. Посещаваме семинари, мастър класове и научни форуми, където стратегически променяме подходите си спрямо най-новите научи постижения. Йерархията на доверието е следната. Обучението започва с асистенция. Младият колега първо гледа, после започва да асистира активно. Когато покаже сигурност и познания, започва да извършва определени етапи от операцията. Най-важното, на което се опитваме да научим младите, не е само как да извършват рутинната дейност, а как да мислят. Кога да спрат? Кога да променят плана? Да обучаваш изисква огромно търпение. Понякога е много по-лесно и бързо да направиш нещо сам за 5 минути, отколкото да напътстваш младия колега да го направи за 15. Но ако не му дадеш тези 15 минути днес, той никога няма да стане хирургът, който ще лекува следващите поколения. Според моята лична философия наследството на един хирург не се измерва само с броя на успешните му операции, а и с броя на подготвените от него лекари. Ако успееш да предадеш опита си така, че ученикът ти да стане по-добър от теб, значи си си свършил работата докрай. Всички ние сме започнали така – с някого, който е повярвал в нас и ни е водил за ръка.

- Колко често е необходимо да се провеждат профилактични прегледи и какви допълнителни изследвания трябва да се правят извън пакета, който се отпуска по НЗОК? 

- Поне веднъж годишно всеки човек трябва да минава профилактичен преглед при личния си лекар, дори да няма никакви оплаквания. Това е минимумът. Големият проблем е, че у нас много хора отиват на лекар едва когато вече ги боли, а профилактиката има смисъл именно преди появата на симптомите. Истината е, че пакетът по НЗОК е някаква основа, но не може да обхване всички индивидуални рискове. Затова при фамилна обремененост, при отклонения в изследванията или при съмнителни симптоми трябва да се правят и допълнителни, целенасочени изследвания. Например при бучка в гърдата – ехография или мамография, при възел или оплаквания от шията – ехография на щитовидна жлеза, при кървене, анемия или фамилна обремененост – колоноскопия, при промяна в бенка или кожна лезия – дерматологичен преглед, при съмнение за херния, жлъчка или коремен проблем – ехография и консултация с хирург. Много важно е хората да разберат, че не всяко изследване е полезно, ако е назначено „на сляпо“. Профилактиката не означава да си пуснем всичко възможно в лабораторията, а да се направи правилният преглед и правилното изследване в точния момент. Особено важно е да кажем и нещо друго: туморните маркери не са универсален профилактичен тест. Те не трябва да се използват масово „за всеки случай“, защото често водят до излишна тревога и объркване. Най-важното послание към читателите е: Не чакайте болката. Профилактичният преглед веднъж годишно може да хване проблема навреме, когато лечението е по-леко, по-щадящо и много по-успешно.

ТОВА Е ТОЙ:

• Роден е на 30 май 1974 година
• Завършва Медицинския университет в София през 1998 г.
• Защитил е дисертация на тема „Алгоритми за поведение на медицинското отделение на тактическата група за специални операции при лечение на гръдна травма по време на специални бойни операции“ във ВМА
• От 1998 до 2001 година работи като лекар в спешно отделение (ЦСМП) в Сливен
• През 2009 и 2011 г. участва в медицински мисии в Афганистан
• През 2014 придобива специалност „Гръдна хирургия“
• 2015-2016 – началник на медицинска служба към Служба за външна дейност на Европейския съюз в Мали
• 2014-2018 - ръководител на отделението по хирургия на гърдата към Клиника по гръдна хирургия на ВМА. Консултант по обща и гръдна хирургия
• 2017-2021 - главен хирург в KFOR – Прищина, Агенцията на НАТО за подкрепа на обществени поръчки/Икарус
• 2021-2025 - международен лекар и медицински съветник в EULEX Косово към Служба за външна дейност на Европейския съюз
• От март 2025 е консултант гръден и общ хирург; ръководител на частна хирургична практика; научен директор на проекта Pleyadesmedical

Людмил Христов