- Хиляди семейства се вълнуват за предстоящия 15 септември, когато децата им ще влязат за първи път в клас. Какви умения трябва да притежава бъдещият първокласник, за да влезе спокойно в училище?
- Според мен най-важното е да разберем, че училищната готовност не се измерва само с това дали детето може да брои до 20, да разпознава буквите или да напише името си. Понякога родителите се фокусират основно върху академичните знания, а всъщност има много други умения, които ще помогнат на детето да се справи спокойно в първи клас.
На първо място бих поставил емоционалната готовност. Детето трябва постепенно да се научава да се отделя от родителя, да приема, че невинаги може да получи това, което иска веднага, да изчаква, да се справя с малки разочарования и да търси помощ, когато има нужда. То трябва да разбира, че грешката не е провал, а част от ученето. Много важни са вниманието и концентрацията. Не очакваме едно дете на тази възраст да стои неподвижно и концентрирано часове наред, но е добре да може да изслуша инструкция, да я запомни и да я изпълни. Например: „Вземи молива, огради картинката и след това оцвети другата“. Това изглежда като нещо малко, но всъщност изисква слухово внимание, разбиране на речта, памет и самоконтрол.
Друг изключително важен компонент е речевото развитие. Детето трябва да може да разбира въпроси и инструкции, да разказва случка последователно, да изразява желанията и емоциите си, да задава въпроси и да води разговор. Добре развитата реч е една от основите, върху които по-късно се изграждат четенето и писането. Разбира се, има значение и произношението. Не всяко неправилно произнесено звукосъчетание означава проблем, но когато има сериозни артикулационни трудности, не е добре да ги оставяме с идеята, че „като тръгне на училище, ще ги оправи“. Понякога точно тогава натоварването се увеличава и проблемът започва да се отразява и върху ограмотяването.
- Кои са другите важни умения?
- Не бива да забравяме и фината моторика - правилното държане и управление на молива, координацията между окото и ръката, изрязването, рисуването, оцветяването, нанизването, работата с малки предмети. Писането е много повече от това детето просто да знае буквите - то изисква добре подготвена ръка.
Бих добавил още самостоятелността. Детето трябва да може да се облече и съблече, да подреди вещите си, да се погрижи за личните си принадлежности, да използва тоалетната самостоятелно, да се храни и да поиска помощ, когато не може да се справи.
И не на последно място - социалните умения. Да изчака реда си, да споделя пространство с други деца, да спазва правила, да приема „не“, да разрешава конфликт с думи, а не с физическа реакция. Затова бих казал на родителите: не се стремете детето ви да бъде „малък ученик“ още преди да е влязло в училище. По-важно е да бъде уверено, любопитно, самостоятелно и емоционално готово да учи.
- Какви грешки допускат най-често родителите? Кога започват да проличават пропуските на децата?
- Една от най-честите грешки е подценяването на първи клас. Понякога чуваме: „То е още малко, като тръгне на училище, ще се научи“. Разбира се, училището е мястото, където детето ще учи, но първи клас не е моментът, в който започва цялата подготовка. Подготовката за училище започва много по-рано с всекидневните разговори, четенето на книжки, игрите, рисуването, конструирането, двигателните активности, самостоятелността и общуването.
Другата крайност е родителите да започнат прекалено рано да натоварват детето с работни листа, писане и смятане, но да пропуснат играта, речта и социалното развитие. Детето може да знае всички букви, но ако не разбира добре сложна инструкция, трудно задържа внимание или не може да изчака своя ред, това също ще му създаде трудности. Пропуските понякога се забелязват още в предучилищна възраст, но много често стават по-видими именно при увеличаването на изискванията в училище. В началото детето може да компенсира, но когато задачите станат по-дълги и сложни, започва да се вижда, че му е трудно да слуша, да разбира, да запомня, да организира информацията или да работи самостоятелно. Затова моят съвет е: не чакайте първи клас, за да разберете дали детето е готово за първи клас.
- Какъв съвет бихте дали на родителите?
- Ако трябва да дам само един съвет на родителите преди 15 септември, той би бил: не подготвяйте детето само за училището - подгответе го за живота в училище. Научете го да слуша, да пита, да чака, да греши, да опитва отново, да общува, да бъде самостоятелно и да казва, когато не разбира нещо. Не е страшно детето да не знае всички букви. По-страшно е да се страхува да сгреши. Не е страшно да не може да напише красиво името си. По-важно е да има желание да се научи. И нека не забравяме, че зад всеки първокласник стои едно дете, а детството не трябва да бъде жертвано в името на ранната академична успеваемост. Най-добре подготвеното дете не е това, което знае най-много на 7 години, а това, което влиза в училище с увереност.
- Какви могат да бъдат реакциите на стрес при първолаците? Смятате ли, че децата по принцип са преуморени от уроци? Какви физически симптоми могат да се появят при претоварване и стрес?
- Да, първият учебен ден и първите седмици могат да бъдат сериозен преход за едно дете. За нас възрастните училището е нещо познато, но за първокласника това е огромна промяна - ново място, нов учител, много деца, правила, звънец, задачи, очаквания и необходимост да бъде самостоятелен в ситуации, в които досега е разчитал повече на родителите си. Стресът невинаги изглежда като „детето е притеснено“. При едно дете той може да се прояви като плач, страх, нежелание да отиде на училище, а при друго точно обратното: раздразнителност, избухливост, агресивност или много силна двигателна активност.
Понякога детето се прибира от училище и сякаш „избухва“ за най-малкото нещо. Родителят може да си каже: „Защо се държи така, нали в училище е било добре?“. Но това често е моментът, в който детето освобождава натрупаното напрежение, защото у дома се чувства сигурно. Могат да се появят и промени в съня и апетита, по-трудно заспиване, кошмари, умора, главоболие или коремни болки. При някои деца може да има по-честа нужда от тоалетна или други телесни оплаквания. Разбира се, физическите симптоми не трябва автоматично да се приемат за „само от стрес“ - ако са продължителни или силни, е важно да се потърси и медицинска оценка. Ако едно дете системно е уморено, раздразнително, тревожно, отказва да посещава училище, спи лошо или губи интерес към неща, които преди са му носили удоволствие, това е сигнал, че трябва да се обърне внимание на натоварването и на емоционалното му състояние.
- Смятате ли, че употребата на изкуствен интелект пречи на децата? До какви последици води?
- Не смятам, че можем да говорим за изкуствения интелект като за нещо, което просто трябва да забраним. Изкуственият интелект вече не е бъдещето - той е настоящето. Нашата задача е по-скоро да научим децата как да го използват разумно. AI може да бъде полезен инструмент. Може да обясни дадена тема по различен начин, да помогне на детето да намери информация, да даде идеи, да спести време или да бъде помощник при ученето.
Проблемът започва тогава, когато инструментът започне да мисли вместо детето. Ако ученик получи задача, зададе я на AI и просто препише отговора, той може да има готов текст, но няма гаранция, че е разбрал нещо. А образованието не е състезание по това кой по-бързо ще получи готов отговор. То трябва да развива мислене, памет, език, въображение, способност за анализ и решаване на проблеми. Затова бих поставил едно много просто правило: първо мисля, после проверявам и използвам AI като помощник.
Особено при по-малките деца не бих насърчавал използването му като заместител на реалния опит. Детето трябва първо да говори, да чете, да пише, да задава въпроси, да греши, да търси решение и да развива собствено мнение. AI може да бъде приятел, който спестява време, но не трябва да се превръща в „мозъка под наем“. И в този смисъл аз бих предпочел детето да използва AI умерено и с ясна цел, отколкото безцелно да прекарва часове в социални мрежи, където получава постоянно променящи се стимули и съдържание, което не изисква непременно активно мислене.
- Много се говори за пристрастяването към телефоните от тийнейджърите. Кой обаче е най-малкият пациент с екранна зависимост във вашата практика? Колко време отнема терапията на едно малко дете?
- При мен са идвали деца на много ранна възраст, включително бебета на няколко месеца, при които родителите са търсили помощ заради проблеми, свързани с развитието и прекомерното присъствие на екран във всекидневието. Тук обаче бих направил едно важно уточнение - при толкова малки деца не бих бързал да поставям етикет „зависимост“ в медицинския смисъл на думата. По-скоро говорим за прекомерна и неподходяща за възрастта употреба на екран, която може да измества важни за развитието дейности.
При бебето и малкото дете развитието се случва чрез взаимодействие с човека срещу него - чрез поглед, звук, докосване, движение, игра, имитация, разговор. Когато екранът започне да заема голяма част от това време, детето губи възможности за реално взаимодействие. Самото премахване на екрана понякога може да стане сравнително бързо. Но това не означава, че всички последствия от предишния модел на поведение изчезват за няколко дни. При някои деца трябва да се работи върху речта, вниманието, способността за игра, социалното взаимодействие, разбирането, имитацията и саморегулацията. Колко ще продължи терапията зависи изцяло от детето - от възрастта, от продължителността и интензивността на екранната употреба, от това какви умения са били засегнати и най-вече от това какво се случва в домашната среда. Затова не бих дал универсален срок от типа „терапията продължава три месеца“. В логопедичната работа резултатът зависи много и от това какво се случва извън кабинета.
- До какво може да се стигне, ако екранната зависимост не се терапевтира?
- Тук бих бил много внимателен с думата „зависимост“, защото не всяко дете, което гледа много екран, има клинична зависимост. Но прекомерната употреба може да бъде част от модел, който влияе негативно върху развитието. Ако си представим една своеобразна скала, в единия край имаме дете, при което екранът постепенно е започнал да измества реалното общуване, играта, движението и взаимодействието с възрастния и това е довело до сериозни трудности в езиковото и когнитивното развитие, вниманието, комуникацията и социалното взаимодействие. В другия край може да бъде дете, което на пръв поглед изглежда, че се развива нормално, но има поведенчески характеристики, които родителите започват да забелязват - нетърпение, раздразнителност, избухливост, трудност да чака, постоянно търсене на силни стимули, трудност да се занимава с по-бавна или не толкова интересна дейност. И точно това понякога се пропуска. Родителят казва: „То си говори, всичко разбира, няма проблем.“ Но когато детето трябва да седне за 10 минути с книжка, да изслуша приказка, да изчака реда си или да играе самостоятелно, се оказва, че това му е изключително трудно.
- Някои страни в Европа предприемат стъпки за ограничаване на достъпа до социалните мрежи за деца до 16 години. Смятате ли, че това е реализуемо и у нас?
- Дали подобна мярка би могла да бъде реализирана ефективно у нас е по-скоро въпрос на политика, контрол и технологични възможности. Но като специалист, който работи с деца, бих подкрепил по-сериозните ограничения и по-добрата защита на децата онлайн. Не мисля, че е реалистично да очакваме, че можем напълно да изолираме децата от дигиталния свят. Технологиите са част от живота им и ще стават все по-голяма част от него. Но има огромна разлика между това да използваш технологията като инструмент и да бъдеш постоянно изложен на социални мрежи. Особено малките деца нямат зрелостта да преценяват сами кое съдържание е подходящо, кое ги манипулира, какво е реклама, какво е реалност и какво е създадено единствено за да задържи вниманието им. Затова според мен решението не е само „забраняваме телефона“. Нужно е да има ясни правила, родителски контрол, дигитална грамотност и много повече разговори с децата. И ако трябва да направя сравнение с предишния въпрос, аз бих предпочел детето да използва изкуствен интелект с ясна образователна цел и под контрол на възрастен, отколкото да прекарва безконтролно часове в социални мрежи. Защото при него поне можем да поставим конкретна задача: „Обясни ми това“, „Дай ми пример“, „Провери ми грешката“. Плюс, че е ограничено от цинизми и неприлично съдържание.
Това е той:
- Роден е в Пазарджик
- Завършил е Пловдивския университет "Паисий Хилендарски"
- Собственик на логопедичен кабинет "Логознайко"
Милена Димитрова
