Х ора са обитавали българската пещера Козарника поне 1 млн. години преди да се появят официално човеците, според твърденията на френски учени.
Находки – особено на човешки зъб и на надписи върху животински кости, направени от френски и български археолози в пещерата, силно смущават досегашните традиционни представи за развитието на човешкия род. Според официалната наука хомо сапиенс се е появил преди петдесетина хиляди години в Африка и тръгнал да се разселва към Европа, където вече живеели други представители на хората, най-вече неандерталци. В Козарника обаче е намерен зъб, който е датиран на поне 1,4 млн. години. Тъй като по това време все пак съществува хомо еректус, някои са склонни да го припишат на него. Други обаче твърдят, че си е чист сапиенс и не е нито неандерталец, нито еректус.
Преход
Находките от Козарника обаче категорично оборват господстващата до края на миналия век теория, че всъщност хората първо преминават през Гибралтар и оттам се разселват из Европа. Въпреки че им е много по-лесно да преминат през Мала Азия и Балканите. Босфорът тогава не е съществувал, Черно море си е изцяло езеро и е с по-малка от съвременната площ. Климатът около Белоградчик, където в близост се намира Козарника, повече е приличал на днешна Северна Африка, бил е доста по-топъл и влажен от наши дни. Имало е изобилие на вода и животни.
Пещерата Козарника е дълга около 200 м. Разположена е на около 3,5 км от село Гара Орешец по посока към Белоградчик. Намира се в община Димово, на 480 м надморско равнище. За пръв път Козарника е отбелязана като интересен за учените обект през 1928 г. Ако човек застане с гръб към входа на пещерата, на срещуположното било се вижда скален венец, а в лявата му част се намира една още по-малка пещера, носеща името Миризливка. Там през 1928 г. Рафаил Попов, един от най-известните български палеонтолози за времето си, прави с колеги разкопки и за пръв път споменава, че отсреща на Миризливка има една по-голяма пещера, която трябва да бъде основно проучена. Това мащабно проучване започва през 1996 г. Експедицията е съвместна между наши и френски учени. Ръководители на проучванията са Николай Сираков от Археологическия институт към БАН и Жан-Люк Гуадели от Института по геология и праистория на кватернера в Бордо. Именно французите обръщат внимание на древността на находките и това, че преминават всички познати ни дотогава граници.
Удивително
За най-удивителна обаче се смята находка на кост от изядено говедо, върху която има надписи. Досега се смяташе, че способността за символично мислене се появява при хомо сапиенс преди около 50 хиляди години. А тази, според направените различни изследвания, е поне на 1,1 млн. години, ако не и доста по-стара. Категорично са отхвърлени твърденията, че отбелязаното върху костта е от нарязването на месо.
Та независимо кой човешки вид е обитавал Козарника, този надпис е удивително постижение от прехода на маймуната към човека.
Да припомним само, че преди време германската изследователка Маделин Бьоме от университета в Тюбинген изненада научния свят с твърдението, че маймуните са станали хора край Чирпан преди 7,24 млн. години. Оттогава е най-старата находка, която води до този извод и по-древна от нея не е открита никъде другаде по света. Маделин Бьоме изважда интересна теория, че всъщност съвременните човекоподобни маймуни и предците на човека са се разделили в еволюцията именно в Европа. И това се е случило преди около 7,5 млн. години. Във филм, излъчен по Viasat History, тя развива теорията, като изрично няколко пъти подчертава, че засега всичко е само предположения и следва още много стабилно доказване. Но изследванията сочат това. Находката, която преобръща теориите за произхода на човека, е намерена в местността Азамака край Чирпан през 2009 г. Там е открит зъб, който с точност е датиран отпреди 7,24 млн. години. По това време земите на днешните България и Гърция са савана, а температурите са били с 4-5 градуса по-високи от сегашните, но и влажността също е по-голяма. Черно море е само едно огромно езеро. А Африка е покрита с гъсти гори, няма савани и се смята, че по дърветата не могат да се развиват хора.
Доскорошните господстващи теории бяха как човекът е станал такъв преди по-малко от 1 млн. години (а някои дори смятат само преди 150 000), като хомо сапиенс се е появил някъде преди 50 000 г. Сега еволюцията отива до 7,5 млн. години и това би могло да обясни много неща как човекът се е развил. Разбира се, грекопитекът, чиито останки са намерени край Чирпан, може и да не е директният прародител на съвременните хора, а най-вероятно е клон, който се е изгубил в пясъците на времето, както неандерталеца. Но генетични проби доказват, че съвременният човек носи наследство от няколко непознати вида предци и много вероятно е един от тях, може би най-древният, е на намерения у нас грекопитек (кръстен е на находка в южната ни съседка).
Белоградчик
Нищо чудно и обитателите на Козарника, както и на близките скали около Белоградчик, да са били от изчезналия грекопитек, макар зъбът да говори повече за сходства с хомо сапиенс, т.е. съвременния човек. Така или иначе по нашите земи има хора, сапиенс или от други видове, още от незапомнени времена и те са влияли върху световната история. Това не са теории на конспирацията, а факти, които тепърва трябва да бъдат доказвани или опровергавани, но не е нужно да се натъкмяват само да се докаже господстващата теория.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
