С ънната апнея, за която хъркането нощем е основен симптом, и еректилната дисфункция често са свързани. Това обяви пред „Здраве с Телеграф“ кардиологът д-р Диян Господинов и обясни връзката с това, че липсата на кислород по време на сън води до увреждане на вътрешната обвивка на кръвоносните съдове.

„Това състояние е много повече от хъркане. То може да доведе до атеросклероза и нарушен кръвоток, включително в съдовете на пениса. Така че има пряка връзка между тези две състояния и сърдечносъдовите рискове“, обясни специалистът. 

Подценяване

Според него сънната апнея е едно от най-често срещаните и най-подценяваните нарушения на съня, особено при мъжете в активна възраст. „Много пациенти дори не осъзнават, че страдат от това състояние, тъй като често се свиква с хроничната умора, сутрешното главоболие и дневната сънливост, които изглеждат като част от ежедневието. Проблемът е, че тези симптоми могат да са сигнал за сериозни здравословни усложнения“, казва д-р Диян Господинов от МЦ „Д-р Стайков“ - Бургас.

Сънната апнея се характеризира с многократни паузи в дишането по време на сън, които водят до спад на кислорода в кръвта, прекъсване на съня и съпътстващи проблеми като високо кръвно налягане, сърдечни аритмии и дори увеличен риск от инфаркт или инсулт. „Много пациенти остават недиагностицирани с години и това се отразява негативно на сърдечносъдовото им здраве“, отбелязва кардиологът.

Стратегии

„Лечението на сънната апнея, както и на еректилната дисфункция, трябва да бъде цялостно и да включва промени в начина на живот – намаляване на телесното тегло, редовна физическа активност, отказ от тютюнопушене и алкохол, както и медицинско лечение като CPAP за сънната апнея и медикаменти за еректилната дисфункция“, заключава д-р Господинов.

Въпреки това много мъже не осъзнават добре препоръките на лекарите и прибягват до различни медикаменти за стимулиране на ерекцията, вместо да потърсят адекватна помощ.

„Действително говорим за сериозно състояние, което може да има далечни последици за сърдечносъдовото здраве, ако не се диагностицира и лекува навреме. Кислородният дефицит по време на сън води до активиране на симпатиковата нервна система, ускоряване на пулса и повишаване на кръвното налягане. Еректилната дисфункция може да бъде първият сигнал за развитие на атеросклероза или инфаркт.

Интимно

„Еректилната дисфункция не трябва да се разглежда само като интимен проблем“, подчертава д-р Господинов. „Тя е важен маркер за съдовото здраве. Много мъже, които се оплакват от еректилна дисфункция, всъщност могат да имат по-сериозни сърдечносъдови заболявания. Ако сте мъж с хъркане, сутрешна умора и дневна сънливост, задължително потърсете консултация с кардиолог“, съветва д-р Господинов.

„Проблемите със съня и еректилната дисфункция са важни сигнали, които не трябва да се подценяват.“ Ранната диагностика на сънната апнея и еректилната дисфункция чрез съвременни изследвания и медицински прегледи може да предотврати сериозни сърдечносъдови усложнения.

Терапия

CPAP терапията (Continuous Positive Airway Pressure) е златен стандарт за лечение на обструктивна сънна апнея. Чрез маска апарат подава стаен въздух под налягане, който държи дихателните пътища отворени по време на сън, предотвратявайки хъркането и спирането на дишането. Това подобрява качеството на съня, премахва дневната умора и намалява сърдечносъдовия риск. Апаратът действа като „въздушна шина“, която не позволява на отпуснатите мускули на гърлото да колабират и да блокират въздушния поток. Съществуват три основни вида, избирани спрямо нуждите на пациента – назални (само за нос), назални възглавнички (в ноздрите) и оро-назални (покриват носа и устата). Основната цел е превенция на кардиоваскуларни събития при пациенти с умерена до тежка сънна апнея. 

„В заключение ще кажа – не чакайте, докато проблемите със съня или сексуалното здраве станат сериозни. Потърсете помощ навреме“, съветва д-р Господинов. „Съвременната диагностика и лечение могат да предотвратят инфаркт, инсулт и други сърдечносъдовите заболявания, като същевременно възстановяват качеството на живот.“

Между 10% и 30% от онкоболните развиват кардиотоксичност

Между 10% и 30% от болните могат да развият различна степен на кардиотоксичност. Това е нещо, на което д-р Диян Господинов също обърна внимание и разказа повече за предизвикателствата пред кардиоонкологията.

„Това е сравнително ново направление на границата между две големи дисциплини. Основната му цел е да предпази сърцето на пациентите, които се лекуват от рак. Причината е проста: съвременните терапии значително удължават живота, но някои от тях могат да увредят сърдечносъдовата система. Един пациент може успешно да пребори онкологичното заболяване, но в процеса да развие сърдечна недостатъчност. Кардиоонкологията осигурява именно този баланс – ефективно лечение на рака при максимално запазено сърдечно здраве. При високорискови терапии, като антрациклините или таргетните медикаменти срещу HER2, този процент е още по-висок от споменатите между 10 и 30%. Важно е да се знае, че рискът зависи от фактори като възраст, хипертония или диабет, а усложненията могат да се проявят дори години след приключване на лечението.