А кадемик Божидар Палюшев е роден през 1941 г. в София. Завършил е висше образование по теоретична и ядрена физика в Букурещкия университет, Румъния. Защитава докторска дисертация по теория на елементарните частици в Московския държавен университет, от 1995 г. е член на Руската академия на науките. Има интереси във философията на науката, политология (автор е на университетски учебник в дисциплината), икономика и християнско богословие.
Автор е на поредица от седем тома с титул „Физика на Бога“, на „Теория на квантовата гравитация и космическия разум”, „Теорията на интелигентня дизайн срещу дарвинизма”, „Ролята на Светия Дух за спасението на човешката душа“, „Светият Дух и краят на историята“. Родният учен изнася лекции по цял свят и често влиза в богословски спорове с католици, протестанти и представители на други религии. Предлагаме ви втората част от нашия интригуващ разговор.
- Някои християни вярват, че човек може да спаси своята душа чрез добри и милосърдни дела. Православни отци, които и вие цитирате в книгите си, казват обаче, че спасението е невъзможно без вътрешно очистване на душата и сърцето от грехове. И все пак Господ ни е поставил да живеем в този материален свят. Как да решим това противоречие?
- То не е противоречие, а е най-голямото изпитание – да разберем какво се изисква от нас, че да спасим душата си. Накрая се спасява онзи, който има знанието какво да направи. В случая делата според мен не са генерални на везната. Ето, протестантите и католиците само на тях разчитат, че да се спасят. Това обаче е заблуда. Показателно в това отношение е житието на Мария Египетска, която, да, раздава богатството си на бедните, ама след това отива да живее 47 години в отшелничество.
Последните книги на родния учен.
Сам Господ Иисус Христос ясно ни показва, че не го интересуват много-много делата ни, защото той вижда направо в човешките сърца и там ясно прозира какви сме в действителност. Първият спасен човек, влязъл директно в рая, не е някой голям праведник, а един разбойник, който е разпнат до Христос. И какво добро дело има той, никакво – само грабел и безчинствал. Накрая се разкаял и повярвал, че човекът на кръста до него наистина е Син Божий – проявил е силна вяра и смирение. Бог точно такива харесва – разкаяли се грешници.
Последните книги на родния учен.
- Светите отци предупреждават, че доброто и злото воюват за съзнанието на човека, от което излиза, че ние сме субординирани същества. Вие как считате, мислите ни наши ли са или има някакво вмешателство?
- Вмешателство има при всеки един човек, като то има различни видове. Едното идва от Бога и Светия Дух, който ни помага, а другото е от дявола и неговите слуги, което се нарича прилози, и дърпат мнозина към ада. Съвременният човек се мисли за всесилен и забравя, че е и духовно същество. Именно по тази линия влияние ни оказват безплътните демонични създания или както ги наричат православните отци – бесовете. Лесна плячка за тях са хората със слаба и неукрепнала вяра или с повърхностна такава, материалистите, които разчитат само на делата и богатство. Те забравят да изчистят сърцето си и подземието на душата си. Това са все понятия, дадени ни от светите отци на Църквата. Аз ги наричам Авгиевите обори от гръцката митология – символ на крайната мръсотия, непочистени конски фъшкии и какво ли още не с десетки години.
- Какво трябва да прави човек, ако усети, че има прилог?
- Първо, човек трябва да се научи да държи съзнанието си будно и овреме да хваща вида на духовното вмешателство. Защото има и божествено, което също има своята специфика, което аз също подробно анализирам и описвам. Научи ли се човек да допуска едното и да реже другото, т.е. прилозите, ще върви по правилния душеспасителен път.
- На едно място цитирате св. Никодим Светогорец, който казва, че когато сме болни, сякаш сме склонни да правим по-често добро. На фона на това атеисти казват защо, след като Бог толкова обича човека, е допуснал болестите?
- Болестите се дават за изправление на човека, тъй като ние далеч не сме съвършени след грехопадението на първите човеци Адам и Ева.
Първата стъпка към спасението е човек да разбере и да признае, че неговият дух е болен. А той е болен, когато сърцето му не е чисто, подземието на душата му е затлачено от грехове и страсти, в резултат умът става като помрачен. След като разберем, че ние сме много грешни, е необходимо да пристъпим към почистване.
- Как става това, чрез църковните тайнства изповед и причастие ли?
- С тяхна помощ става, както и с покайни сълзи - значи молитва от сърце. Тогава и Бог ни чува. Свети Ефрем Сирин е живял през IV век. Неговото нормално състояние е било да плаче. Подът в монашеската му килия винаги е бил оросяван от неговите сълзи. Плачел е дори за греховете, които е допуснал в младостта си. Григорий Нисийски е писал за него така: "За Ефрем да плаче било същото, каквото за другите да дишат: ден и нощ по лицето му се леели сълзи, но лицето на Ефрем сияело от това."
- Цитирате френския лекар Алексис Карел, че най-мощната форма на енергия, която може да бъде породена, е молитвата. Знаем ли как да се молим?
- Не случайно цяла глава съм отделил на този проблем. Аз съм присъствал на религиозни служби в Лондон. На тях пасторът дава микрофона на всеки и съм слушал как и за какво се молят протестантите там. Единият иска – „Господи, дай ми нова кола“, другият „дай ми нов телефон“, третият „дай ми ново жилище“ и присъстващите ги аплодират. За жалост за 90 на сто от православните у нас вярата се изчерпва с това. Те мислят, че като палят свещи и целуват някакви икони там, са много праведни. Реално имаме само повърхностна вяра – не познаваме православието в дълбочина. Колко например имат личен изповедник, колко признават, че са грешни и ронят покайни сълзи, единици.
- Св. Павел казва, че буквата, т.е. законите убиват, а духът оживотворява. Какво е имал предвид апостолът?
- Има една християнска църква у нас, считана за еретическа, адвентистка се казва. Те казват ние спазваме съботния закон да не се работи, за това сме спасени. А за Духа дума на казват. Цяла глава съм посветил на една дискусия с техните богослови.
На един от пасторите им – Лефтеров, много начетен и умен мъж, му подарих моята книга. Той ме покани на негова проповед, на която цитира откъси от нея. Съботяните имат навика, като свърши службата им, на изпроводяк да минават през пастора и да се поздравяват. Дойде и моят ред и той ми споделя следното: „Книгата ви има страхотно влияние върху аудиторията“. Няма как да е иначе, защото в нея е вплетен опитът на Светото предание и православните отци.
- Как мислите, може ли Св. Дух да лекува болестите на съвременния хомо сапиенс?
- Истинският лечител е само Светият Дух, или както се казва, на немощните е лекар. Той обаче изцелява и чрез светските лекари. Някой, да речем, се слави като велик хирург, друг като голям диагностик, а не осъзнават, че Св. Дух е избрал да лекува хората чрез тях. Те са само инструментът за Божията благодат.
- В първата част на нашия разговор на база торсионната теория заключихте, че Бог не е енергия, а е информация. Бихте ли пояснил тази постановка, която предизвика и доста запитвания от страна на читатели?
- Божиите нетварни енергии са синоним на понятието „торсионно поле“, защото имат предимно информационен характер. Те не пренасят сила, импулси и не задвижват телата във физическото пространство-време, а пренасят информация, идваща от различни източници в духовния свят и най-вече от Самия Бог. Това е божествена информация, а не човешка. Чрез тези именно информационни полета ние установяваме контакт с Бога в нашите молитви. Или както светите отци на Църквата твърдят, именно молитвите са разговор с Бога. Чрез тези полета Бог ни изпълва със силата на Светия Дух и ние чуваме Неговия глас в съвестта си и виждаме Таворската светлина. Чрез тези информационни полета учениците на Иисус неочаквано са проговорили на чужди езици в деня на Петдесетница, който чествахме. Малцина се замислят, но това е показателно, че и езиците са сътворени от Бога. Чрез тези полеви форми могат да се обяснят уменията на някои хора да пророкуват, да говорят на ангелски езици (феномен, характерен за древната коринтска църква), може да се обясни прозорливостта на един свети Серафим Саровски и други праведници. И за всичко това намираме потвърждения в Библията: „В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог“
- Сред авторите на теорията сте за интелигентния дизайн на Вселената. Колкото технологиите и науката напредват, сякаш толкова загадките на човека, Земята и въобще Космоса стават още по-големи и сякаш нерешими?
- Ами да вземем нашата галактика Мления път. Тя се състои от едно огромно ядро, но какво има там никой не знае, защото между него и нас е застанал един облак. Хайде, гледайки други галактики, все пак сме установили, че в центъра им има една голяма черна дупка, а в други се наблюдава акумулиране на огромно количество звезди. Има и различни видове галактики. Има квазари, които излъчват огромно количество енергия, която ние въобще не можем да си въобразим. И това е само видимата вселена. Ами невидимата – там са тъмната материя и енергия – отново загадки.
Нашата слънчева система е разположена в периферията на Млечния път, което много благоприятства зараждането на живота. Ако бяхме по-навътре, заради тази мощна радиация, астероиди, звезден прах и какво ли не, физическият живот би бил невъзможен. Значи някой е помислил къде точно да ни сложи в цялата картинка и това е само Господ Бог, когото съвременните учени яростно отричат.
Любомир Старидолски
