С в. Пимен Зографски е вдигнал и изписал 300 църкви през XVI век. В последните години излизат сведения за един и друг храм, който местни предания свързват със светията.
Напоследък се появиха сведения, че той е работил в Сеславския манастир „Св. Николай“ над кв. Кремиковци. След 9 септември 1944 г. обителта попада на територията на държавен рудник за добив на уран, изнасян в СССР. Поради ограничения достъп на външни лица миряните не са допускани и святото място бързо запада. Местни хора разказват, че там обаче е имало чудна икона на св. Йоан Предтеча, рисувана лично от ръката на зографския монах. Около идването на демокрацията реликвата изчезнала, вероятно изнесена за колекционери на Запад. Преди време се понася слухът, че тя все пак е била спасена и се намира в Националния църковен музей. Една ревизия показва, че там такава реликва липсва.
Преписи
Паметта на средновековния гений се чества на 3 ноември, като той е считан и за покровителя на българските художници. Сведенията за знаменития иконописец и храмостроител са оскъдни, като три преписа от житието му се пазят в библиотеката на Зографския манастир, и един в атонския „Св. Панталеймон“. Предполага се, че всичките се базират на една изчезнала книга от 1683 г., наричана „Небесний рай“, която е съдържала жития само на български светии. Разказът за свети Пимен е бил табу до началото на XX век, като за него са знаели само неколцина от атонските и по-специално зографски монаси. Десетина години преди Втората световна война житието е намерено в архива на монаха Мартирий от Чирпан. Той се споминал, като в килията му случайно са намерени сведенията за съществуването на този велик българин. Малко по-късно се появява и първото му публикувано житие, в което той е наречен „иконописец светец и манастирски обновител“.
Той се е родил в София. Точната година не се знае - някъде около 1540, но е било в деня на Първовърховните апостoли Петър и Павел, заради което младенецът бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Свето Писание при зографския йеромонах Тома, който служел тогава в църквата "Св. Великомъченик Георги".
Атон
След смъртта на родителите си Павел раздал на бедните наследството си и се отправил в българския атонски манастир „Зограф“, където бил подстриган в монашество с името Пимен. Младият монах така бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат "младия авва (отец)", разказва житието му. В него има сведения за Божия благодат, с която инокът правил чудеса. Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, но тя вместо да изгори, получило се обратното – пламъкът угаснал. Посрамени от това, злосторниците прекратили тормоза си над младежа.
Когато навършил 30 години, монах Пимен бил ръкоположен за йеромонах от Воденския епископ Памфилий, който бил по народност българин.
Дарби
Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва. Така веднъж излекувал един бесноват брат, като му върнал разсъдъка. При друг случай спасил живота на монах, ухапан от отровна змия. За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се предаде на уединен живот. Построил си в гората колиба, а в манастира дохождал само за да се причестява. Веднъж в присъствието на двама манастирски братя избухнал пожар в гората и дошъл до колибата на преподобния, но щом той се помолил, паднал пороен дъжд и стихията станала на дим.
Явление
Поредното чудно знамение се случило, когато бил на 55-годишна възраст. Тогава по време на молитва му се явил небесният покровител на Зографската обител, свети Великомъченик Георги Победоносец. Той съобщил на Пимен Божията воля да стане пастир на своя народ, защото е останал без пастири. Така Пимен напуснал Атон и се отправил към родината си. В продължение на много години той обиколил почти цяла България, проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел много чудеса. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, когото впоследствие по негово желание подстригал в монашество. Но най-голямото му постижение е стотиците храмове, построени по негова инициатива и украсени със стенописи от ръката му.
Черепиш
Едва през 2021 г. в Черепишкия манастир бяха открити фрески негово дело. „Кандидатствахме за реставрация на новите стенописи и като започнахме реставрацията, излязоха стенописи на 400 години, рисувани от ръката на свети Пимен Зографски, който бил игумен тогава тук“, обясни преди време архимандрит Йоаникий. Според реставраторите с голяма доза сигурност може да се предположи, че скритите под горния слой сцени на Страшния съд са дело именно на св. Пимен.
Курило
Курилският манастир е с най-много запазени стенописи, излезли от ръката на светеца. От неговото време е оцеляла единствено манастирската църква „Св. Иван Рилски“. Тя е украсена с библейски сюжети, изографисани от светеца през 1596 година. Те са: „Успение Богородично", „Омиване на нозете", „Тайната вечеря", „Преломлението на хляба в Емаус" и други. Нарисуваните евангелски образи са одухотворени и в значителна степен индивидуализирани. Благородство и човечност излъчват образите на Христос, на апостолите Петър и Павел и другите лица. Със своята искреност и непосредственост особено впечатляваща е сцената „Избиване на витлеемските младенци".
Според учени от началото на XX век (Никола Мавродинов, Васил Кънчов) в София в края на XVI в. е имало богати български еснафи. Те жертвали пари за украсяване на храмовете не само в града, но и вън от него. Всичко това било част от културния разцвет тогава, а с въздигането и благоукрасяването на храмовете се заел именно монах Пимен. Той е изписал стенописите в Курило, но от скромност не се е подписал.
Сърбия
Името му се среща и в ктиторски надпис на Суходолския (Суводолския) манастир, попадащ днес в границите на Сърбия. Надписът гласи: „С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм „Рождество Богородично“, започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори)“.
Смята се също, че стенописите в Планиничкия манастир „Свети Никола“ в землището на село Бугарска Планиница, Царибродско, са също от Пимен и неговите ученици.
Към края на живота си преподобният се завърнал в Черепишкия манастир. Там предал Богу дух на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а след това при гроба му ставали чудеса. Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир в Западна Стара планина, между градовете Зайчар и Княжевац( Сърбия), тогава във Видинската епархия, пренесли нетленните мощи на преподобния в своята обител, където почиват и досега.
Скандал бави храма му в София: Сложиха атонски камък под черквата в Бургас
Православният храм "Свети Пимен Зографски" в бургаския квартал Крайморие е завършен през 2011 г. Освен параклиса му във Видин, то засега той все още е единствената черква у нас, която носи името на светеца. В основите й е вкопан камък от Света гора, донесен лично от тогавашния игумен на Зографския манастир архимандрит Амвросий (1939-2025). Четири бронзови камбани, монтирани на камбанарията, от която се открива неповторима гледка към Бургаския залив, призовават вярващите на молитва. Те са с автоматична компютъризирана система за биене, която може да се програмира по звук, сила и мелодии за години напред. Църквата е уникална и с това, че там се намира частица от Светия кръст. Има и икони от Атонския манастир, където е служил на Бога покровителят на храма свети Пимен.
В София е почти завършена църквата в негова чест, която се намира в кв. „Изгрев“. Тази есен обаче парите, отпуснати от Столична община за зографисване и довършителни дейности, скараха районния кмет и Софийската митрополия. Последната отказва даи предаде парите от сметките си заради съмнения за злоупотреби на общинско ниво в района. А когато всичко се изясни, то вероятно ще дойде ред и на екипа от зографи на Еленора Караиванска, който да изографиса храма на своя предтеча.
*Автори: Любомир Старидолски, Константин Събчев
Екип на Телеграф
