- Г-жо Маринова, на днешния 1 март по нашите балкански ширини се спазва уникалният обичай да се връзват мартеници на ръцете с наричания за здраве и сполука. Откъде обаче идва този прастар обичай?
- Трудно може да се проследи назад през хилядолетията къде точно са корените му. Свързано е с тракийската и елинската култура, а може и по-назад. Третият месец от Римския календар, чиито наследници са Юлиянският и Грегорианският, е бил посветен на бога Марс. Малцина подозират, че преди да стане страховитият бог на войната, той е бил бог закрилник на растителността, на нивите и реколтата от тях. Оттук можем да кажем, че и мартеницата вероятно е отзвук от всички земеделски култове към природата хранителница.
- На коя ръка се връзва мартеницата и има ли значение полът в случая?
- В миналото мартеницата се е връзвала на това, от което се е очаквало приплод. На женските животни, на малките момиченца, на младите булки и на момите. На момченцата са се натривали брадите с нея, че да растат мъжествени. Тогава, когато са се спазвали традициите, мъжете не са носили тези магически украшения. Вярвало се е, че в противен случай мартеницата ще завърже мъжката сила. Традициите, разбира се, са пластично нещо и търпят изменения според времето й пространството т.е. в различите региони. Има населени места, където мартеницата, но само усуканите конци без никакви възли, се е пускала в пoтурите на Адамовците, за да са силни и да имат повече челяд. Днес може би те е добре да носят мартеници, но да са по-скоро забодени на някоя дреха. И задължително от лявата й страна. А относно въпроса ви на коя ръка да се носи, то правилният отговор е на лявата. Тя е приемащата страна на човека и трябва да бъде защитена – все пак мартеницата има и апотропейна функция да ни брани от лошите сили наоколо. Мартеницата се подарява и носи не само за здраве, но и против уроки.
- Днес има всякакви мартеници с образа на анимационни и холивудски герои, на спортисти и шоу звезди. Как са се изработвали оригиналните в близкото минало?
- Разбира се, днес не всеки има време, а и възможност да ги прави собственоръчно, но ако искаме да спазим стародавната магическа практика, то най-възрастната жена в дома ни трябва да изработи мартениците, като усука бели и червени вълнени конци. После да сложи синьо мънисто, с бял и червен пискюл или с две човечета, изработени от вълна, които да нарече Пижо и Пенда. Пижо, символът на мъжкото начало, е червен, а Пенда, на женското начало, е бяла.
- А може ли да се каже, че те са символ и еманация на древнобългарския фъншуй, отразяващ дуалистичността на нашия свят - добро-лошо, светло-тъмно, горе-долу и т.н.?
- В случая Пенда е Ин силата. Това са женските енергии, приемащата и студената страна. Пижо е Ян - мъжката сила, топлото, червеното. От нумерологично гледище Пижо е единицата - Марс, а Пенда е двойката – Луната. Мартеницата, символизирайки двете сили на сътворението, на практика цели да внесе в нашия живот хармонията между тях чрез материализирано здраве и благополучие.
- Какви са позабравените ритуали около празника?
- Сутринта на 1 март най-възрастната жена е закичвала с мартеници децата, момите, агънцата и младите фиданки. С нея са се кичили годежната китка, сватбеното знаме или котлето, в което се е издоявало първото мляко на Гергьовден. Всичко това идва да покаже колко голям е култът към това магическо украшение.
Отделно на самия месец са се придавали свръхчовешки качества на възрастна жена, идваща по едно и също време всяка година сякаш от друго измерение. Рано сутринта жените са мятали на плета или на плодно дърво червена дреха – престилка или пояс, че да я посрещнат с червено и да я зарадват. Успоредно с това са заключвали старите и болни жени вкъщи. Идеята била, когато Баба Марта пристигне да види само млади и здрави хора, в противен случай щяла да се подсети за своята възраст и да се разлюти.
Ритуалът Поклади на Сирни заговезни.
На някои места и днес е запазен ритуалът, при който стопанките премитат къщата и двора, събират сметта на купчина и я запалват, прескачат огъня, като нареждат: „Вън бълхи, вътре Марто“. През целия ден перат, като не използват бухалки, за да не бие град през лятото. Вярва се, че ако на този ден за пръв път удари гръм, годината ще е плодовита.
- Митологичният образ на Марта в българския фолклор е натоварен и с тежката задача да извърши прехода между сезоните...
- Това много добре го е пресъздал Йордан Стубел в стихотворението си „Баба Марта бързала“. В него поетът описва как с пришествието й листата тръгват в гората, идват прелетните птици, въобще всичко наоколо се събужда за нов живот.
Mитичната Баба Марта извършва прехода между сезоните.
От друга страна това е и единственият „женски“ месец в годината с всичките му особености. В народните приказки Баба Марта ту е сестра, ту е жена на Голям и Малък Сечко (януари и февруари), с които често е в конфликт, защото е недоволна от половата им немощ или от факта, че са й изпили виното. Изобщо старицата е една много нервна и капризна жена с променливо настроение, каквото всъщност е времето през третия месец.
- Какво символизира числото три на месеца?
- Числото носи жизнерадост, оптимизъм и творчество. Три затваря триадата баща-майка-дете, символ е на живота. Числото има връзка и с нашия народ, със славянските ни първоучители Кирил и Методий, с Климент Охридски. Защото именно три е Логосът. Три отразява момента, в който човекът изобретява буквите и започва да си служи с писаното слово. Така започва да се разпространява информацията кой, какво, къде, как и защо прави нещо на нашата планета.
- А бихте ли разтълкували традицията, според която млади и стари жени си избират предварително някой ден от март и като дойде, по него гадаят бъдещето си?
- Мисля, че това е по-скорошна традиция, утвърдила се през последния век да речем, въпреки че т. нар. метеогадания са залегнали в древния български код.
Наистина доста жени си избират един ден от месеца (а някои и два за по-сигурно). И ако денят се случи топъл и слънчев, и дамата ще е щастлива и усмихната през цялата година. Т.е. ще й се случват добри неща. В случай че е мрачно или вали дъжд или сняг, това е предзнаменование, че годината ще бъде по-напрегната за тази Ева.
- Първата седмица на март съвпада и с началото на Великия пост. Какво е характерно в обредно отношение за този период от годината?
- Сега сме в Сирната седмица, която е по-специална, както и Тодоровата след това. Те са част от един низ от обредни периоди, които продължават през Великите пости и чиято кулминация е Великден.
Сега цяла седмица (не само в неделята 2 март) може да се извършва ритуалът Прошка. Взаимното опрощение върви по линията на възходящата йерархия – прошка искат по-младите и по-нискостоящите. По християнски те се обръщат към по-възрастните и по-високопоставени с думите:
- Прости ми, ако съм нещо съгрешил пред теб“.
Отговорът е:
- „Простено да ти е и ти прощавай“.
На Прошка се ходи вечер, целува се ръка и след размяната на тези реплики се сяда на обща трапеза. През цялата седмица всички хора се веселят на воля и ядат до насита. Храната се състои от млечни продукти, яйца, масло и риба. В Западна България през цялата седмица се връзват люлки. Изпълнява се и обредната игра Моми-подевки, която заедно с изпълняваните песенни диалози възпроизвежда сватба.
В Югоизточна България е запазен моминският обичай Гора-зора. При него преди изгрев слънце момите излизат извън селото и със специални магически песни подканват природата и гората да се развият и раззеленят. Тези песни съдържат и брачни символи.
- Споменахте вече храните, каква е трапезата за Сирни заговезни?
- За разлика от месото рибата е разрешена. Традицията повелява на този ден да се направи рибник, баница със сирене, варено жито и да има бяла халва с ядки. Тя пък се използва за най-чакания от децата обичай Хамкане (ламкане). При него на кълчищен конец или мартеница, окачена на греда на тавана или на пръчка, се връзва парче халва. В някои райони на страната се прави със сварено обелено яйце и дори с въглен. Залюлява се в кръг и всеки се опитва да го хване с уста, но без използване на ръце. Вярва се, че който успее, ще е здрав през цялата година. А после с конеца се прави народна магия. Запалва се и по това как гори се гадае за здравето на присъстващите, за плодородие, дълголетие, сватба или деца в семейството.
- По времето на соца масово се палеха огньове из цяла България, което сега поради екологични съображения не се допуска. На вас липсват ли ви?
- Не бих казала, защото тогава се палеха елхи, но и не само, боклуци, автомобилни гуми и какво ли не. И атмосферата ставаше не празнична, а направо отровна. Едно време нашите предци са качвали на високо стари кошери, натъпкани със слама, и са ги заливали с катран. После са ги запалвали. С този акт са подсещали Слънцето да засвети по-силно и да дойде пролетта. След това хората са прескачали огъня. Според народните вярвания кракът на когото е минал през заговезнишкия пламък става неуязвим за болест или змийско ухапване. Моми и момчета мажели лицата си със саждите и произнасяли наричания за здраве и плодородие. На този ден се е играло последното зимно сключено хоро. До Великден хора не са се играли, а сватбите и веселбите въобще са били табу.
Любомир Старидолски
