П родължаваме поредицата за злощастния „Клуб 27“ с още една звезда – демоничната Ейми Уайнхаус.
Защо демонична? Защото тя имаше обещаващо бъдеще като попикона на 21 век. Стъпи на пиедестала на славата съвсем млада. И се отдаде на наркотиците и алкохола до степен, в която нямаше връщане назад. Така Ейми Уайнхаус си отиде от този свят на 23 юли 2011 г.
Достатъчно е веднъж да чуете нейна песен и гласът й остава завинаги разпознаваем в главата ви. Музиката й добива популярност със специфичния си стил, съчетаващ джаз, соул, фънк, рок, блус и R&B.
Детство
Ейми Уайнхаус е родена в Лондон на 14 септември 1983 г. в еврейско емигрантско семейство. Предците й пристигат от Беларус в края на XIX век. Баща й Мич Уайнхаус е таксиметров шофьор, а майка й Джанис е аптекарка. Детството на бъдещата звезда е изпълнено с музика до момента, когато родителите на 9-годишната Ейми се развеждат. Момичето остава да живее при майка си, но расте с травмата, че не е достатъчно обичана.
Ейми намира своя ангел хранител и образец за подражание в своята баба Синтия Уайнхаус. Бабата нарича внучка си “лъвица”, а Ейми татуира името й на ръката си. Баба Синтия харесва джаз, пее в кабаре и се среща с легендарния джаз музикант Рони Скот. Така бабата подкрепя артистичните наклонности на внучка си и Ейми подчинява своята съдба на музиката.
През 1996 г. 12-годишната Уайнхаус успява да се запише в престижното театрално училище „Силвия Янг“. Демонстрира обаче непокорство към училищните порядки и четири години по-късно е изключена за „непристойно поведение“. Защото е дръзнала да си продупчи носа и забоде в ноздрата обица?!
Още 10-годишна се включва в рап групата Sweet 'n Sour. На 13 г. Ейми получава своята първа китара, година по-късно започва да пише музика.
Признание
Въпреки че е изгонена от училище, талантливият й глас вече е забелязан от продуцентите. Така 19-годишната Ейми Уайнхаус подписва първия си професионален договор. Година по-късно, през 2004-та, излиза и дебютният й албум Frank, който веднага достига до номер 3 в британските музикални класации.
През 2006 излиза албумът Back to Black, който й донася световна слава. Достига до 6 номинации на награди „Грами“ и печели 5 от тях.
За почитатели и критици тя е „бялата жена с черна душа“! В интервюта Ейми посочва за свои идоли Сара Вон, Дина Вашингтон и Ела Фицджералд. Залага на модния стил от 60-те години на миналия век - дълга черна коса с прическа тип „пчелен кошер“ , дебела черна очна линия, яркочервено червило и глас колкото красив, толкова и тъжен.
Катастрофа
Музикалната кариера на Ейми върви стремително нагоре, но личният й живот буквално катастрофира. През 2005 година тя се влюбва в Блейк Фийлдър-Сивил, която любов много скоро я тласка към дъното. Изпълва тялото си със странни татуировки, което подсказва за настъпваща метаморфоза в изгрялата световна попзвезда.
По-късно Блейк Фийлдър-Сивил, известен хероинов наркоман, сам признава, че той пристрастява певицата към хероина, кокаина и самонараняването. Чувствал се виновен, но какво от това?! Отношенията им са турбулентни - събират се и се разделят на няколко пъти. През 2007 година се женят, но само след две години се развеждат.
Скандалният им живот изпълва постоянно жълтата преса, папараци висят денонощно пред дома им. Пишат, че съвместния им живот често излиза извън контрол - видели ги, че „били покрити с кръв и синини“.
Когато Ейми прави своя пробив в музикалната индустрия, Филдър-Сивил е в затвора за нападение. Когато тя умира през 2011 година, той отново е зад решетките, този път за опит за грабеж и притежание на незаконен пистолет.
Въпреки скандалите им приживе тя публично е заявявала подкрепата си към Блейк и дори си прави татуировка с името му, която се намира близо до сърцето й.
Арести
Самата Ейми Уайнхаус също попада в криминалните хроники. Проблемите й с алкохола и наркотиците се задълбочават. През 2007 година звездата е арестувана в Норвегия с канабис и нощува в арестантската клетка. Нежеланите срещи на Уайнхаус със закона продължават и през 2008 година, когато е арестувана за предполагаемо нападение пред бар в Лондон. Същата година срещу нея е повдигнато още едно обвинение в нападение, както и арест за буйство. Всичките й нарушения тя извършва в дрогирано състояние.
Освиркване
Системната злоупотреба с наркотици и алкохол започват силно да влияят както на гласа, така и на кариерата й. Излиза пияна на сцената и публиката започва да я освирква, а концертите й се отменят. През 2007 г. мениджърът й Ник Шамански се опитва да я накара да постъпи в рехабилитационна клиника. Единственият положителен резултат от този несполучлив опит е песента й Rehab. В текста на сингъла тя цитира баща си Мич, че „всеки, който се опита да заведе Уайнхаус в рехабилитационна клиника, ще усети сериозни последици“. В песента Ейми цитира и себе си: „Опитаха се да ме накарат да отида на рехабилитация, аз казах, не, не, не.“
Списание Time обявява Rehab за една от “Десетте най-добри песни за 2007”, като я поставя на първо място.
Въпреки че малко по-късно, през 2008 г., Ейми все пак влиза в клиника, вече е твърде късно. Освен нарко- и алкохолната зависимости още от дете певицата страда от булимия. Брат й Алек твърди, че здравето й е значително отслабено от периодите на екстремно преяждане и последващите пристъпи на самоналожено повръщане и депресия.
Краят
През 2011 година Ейми Уайнхаус организира европейско турне, с което иска да докаже своето ново начало. На сцената в Белград обаче става точно обратното. По време на концерта тя спира по средата на песен, за да представи групата си, но обърква имената им. Забравя и текста на сингъла Valerie. Въпреки че една от танцьорките се опитва да продължи вокала на песента, концертът се проваля, а останалата част от турнето е незабавно отменена.
Краткият живот на Ейми приключва на 23 юли 2011 г., когато бодигардът й я открива мъртва в дома й в Камдън, Лондон. След аутопсията не са обявени причини за смъртта. На 23 август 2011 година излизат резултатите от направените токсикологични тестове. Според тях в кръвта на певицата няма следи от наркотици, а от алкохол. На 26 юли 2011 година тленните й останки са кремирани в Лондон. Звездата остана завинаги на 27 години.
Смъртта на Ейми Уайнхаус увеличава популярността й. Само за една година след смъртта й са продадени близо два милиона копия
Мания по татуировки
15-годишната Ейми прави първата татуировка на дупето си и оттогава не спира. На дясната й ръка стои изправено момиче с червена блуза и черни шорти, а до нея е името на баба й - Cynthia. На крака си татуира седнала гола дама с отворено ветрило. Сред другите татуировки на Ейми са голяма конска подкова на горната част на лявата й ръка, ангел на гърба й, перо и светкавица от вътрешната страна на лявата ръка и пееща птичка с нотички от вътрешната страна на дясната. Над сърцето й стои предно джобче, а над него надписът Blake’s - посветен на съпруга й.
Модна икона
В апогея на славата си Ейми се превръща в модна икона за дизайнерите. Карл Лагерфелд представи своята колекция “Есен-зима” 2008/2009 на естетиката на шейсетте години. В много свои ревюта моделите му са със същите прически в стип „пчелен кошер“, а в свои интервюта той нарича певицата своя муза. Жан-Пол Готие също е повлиян от Уайнхаус. Той й отдава почит година след нейната смърт на Седмицата на модата в Париж, посвещавайки й колекцията си “Пролет-лято”. Манекените дефилират на музиката на певицата, всички са с обемни кокове, а за още по-голяма идентичност някои от моделите пушат цигара.
Румен Жерев
