Н ай-важният въпрос за НАСА е съдбата на Вселената – какво е било, какво е сега и какво ще бъде. Общо взето - всичко. Всеки ден космическата агенция пуска снимки, които се опитват да обясняват по нещо от това всичко, т.е. от устройството на Космоса, понякога и на собствената ни планета Земя.
Заличаване
Осем милиарда души са на път да бъдат заличени на тази снимка от Космоса, направена на 21 ноември 2022 г. Техният роден свят се намира зад яркия ръб на Луната, а камера на космическия апарат „Орион“ наблюдава как се случва залезът на Земята. По това време мисията на НАСА Artemis 1 („Артемида I“) е в разгара си, а „Орион“ е на 130 км от повърхността на Луната.
Обречен
Фобос е обречен бавно да изчезне и след милиони години най-вероятно ще се разпадне на малки парчета, като се превърне в пръстен. Марс - планета, кръстена на римския бог на войната, има две малки луни - Фобос и Деймос, чиито имена са от гръцките думи за страх и паника. Фобос е по-големият спътник, обикаля на около 5800 км над Марс и гравитацията го разбива на парчета – за сравнение Луната е на около 400 000 км разстояние от Земята.
Перли в короната
NGC 55 е наричана Наниз от перли, които в случая са мъглявини. Тя е пресечена спираловидна галактика. Намира се само на около 6,5 милиона светлинни години в съзвездието Скулптор, до границата му с Феникс. Нанизът от бисери е съставен почти напълно от мъглявини, които са изградени предимно от водород (червено) и кислород (синьо). В NGC 55 активно се образуват нови звезди.
Над върховете
Над заснежените Татри в Полша са изобразени ярките звезди от Пояса на Орион и мъглявини, видими с невъоръжено око или бинокъл. Изпъква Голямата мъглявина Орион, смятана за едно от местата, където се създават най-много звезди в нашата галактика. Тук са огромната дъга на Примката на Барнард с по-малките: кръглата Розета (вляво), Главата на вещицата (вдясно). Близо до върха 11 оранжевият свръхгигант Бетелгейзе маркира рамото на ловеца – съзвездието Орион.
В мъглата
В мъглата пак мъгла – нещо такова има в обширния комплекс молекулярни облаци Орион, където се виждат и няколко бледосини мъглявини. На снимката в центъра са две забележителни отражателни мъглявини - прахови облаци, осветени от светлината на ярки звезди в тях. Общото червено сияние е от дифузен водороден газ, който покрива голяма част от комплекса Орион в едноименното съзвездие. Може да се каже още, че нещо плува в огромното космическо Червено море.
Куката
В южното съзвездие Летяща риба, на около 50 милиона светлинни години разстояние, се намира галактиката NGC 2442, известна с кривата си структура. Двете куки на галактиката, т.е. двата ръкава, обхващат над 200 000 светлинни години. Изкривената структура вероятно е резултат от сблъсък с по-малка галактика.
Хаос
Мъглявината NGC 1333, приличаща на мацаница на ъркан авангардист художник. Намира се само на 1000 светлинни години в съзвездие Персей. Мъглявината съдържа стотици млади звезди на по-малко от милион години. Смята се, че хаотичната среда може да е подобна на тази, в която нашето собствено Слънце се е образувало преди повече от 4,5 милиарда години. Т.е. от бъркотията може да произлезе някоя и друга звезда с обитаема планета около нея.
Синьо и бяло
Преминавайки най-близо до Земята в края на октомври 2025 г., кометата C/2025 A6, кръстена на откривателя си Лемън, образува две дълги и живописни опашки. Синята е йонна, а бялата опашка е прахова. Йонната се избутва от вездесъщия, но постоянно променящ се слънчев вятър. По-късата и по-широка прахова опашка блести, отразявайки слънчевата светлина. Кометата минава зад връх Ломницки във Високите Татри, Словакия.
Генезис
Молекулярният облачен комплекс Ро Змиеносец (кръстен на съседната система от две звезди) е най-близкото до нашата планета място за формирането на нови слънца. Намира се само на 390 светлинни години разстояние. Регионът съдържа около 50 млади звезди. Около някои вече се забелязват дискове на формиращи се планети. Истински генезис в инфрачервено, който се случва съвсем близо до нас.
Кулата
Дженга наричат разговорно небостъргач от 57 етажа в Ню Йорк. Названието идва от популярната игра за построяването на максимално висока кула от плочки, като на всеки ход играчът трябва да извади една плочка от по-ниските етажи и да я постави на върха, без да срути постройката. В случая фотографът сполучливо е снимал пълната луна, сякаш е поставена на върха на кулата.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Георги П. Димитров
