К укери и коледари воюват и гонят злите сили по време на българския Хелоуин.
Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, Хелоуин е празник, който имаме и у нас, но по друго време, а даже при нас е с бонус и на няколко пъти, докато на Запад е само веднъж – във вечерта преди Деня на вси светии, 31 октомври - All Hallows' Eve. В наши дни този празник, дошъл на Запад през келтите, е превърнат в шоу и тотален комерсиален продукт. При нас тези празници дълго време бяха натикани в ъгъла, но вече се възраждат и им се намират лека-полека нови подходящи форми.
Духове
Хелоуин е нощта, когато по земята бродят всички духове и когато се случват най-невероятни неща. Смята се, че границата между световете се нарушава. Децата и възрастните се обличат като страховити или приказни герои. А малчуганите обикалят съседските къщи, за да събират сладкиши, като викат „лакомство или пакост“ (Trick-or-treat). В българския народен календар тези нощи са няколко, като най-прочут е периодът на Мръсните дни – от Бъдни вечер до Йордановден, когато се вади кръстът. Наричат се още Погани, Некръстени или Караконджови дни и нощи. Това е опасно време, в което злите сили преминават от отвъдното и нападат нашия свят. Навън върлуват караконджули, вампири, таласъми, върколаци и всякакви други свръхестествени демонични същества. Черната магия е на власт и уроки стават много лесно, а прокобата бързо напада. Най-опасното време е от залез слънце до първи петли. Вярва се още, че по време на Мръсните дни на земята идват и душите на мъртвите, с които може да се общува много по-лесно, но в същото време това е и много опасно, за да не навлекат прокоба на живия.
Изследователите разглеждат коледуването като остатък от най-древни времена, когато момчетата ставали мъже, преминавайки през различни изпитания и осъществявали връзка със задгробния свят. Момците идват от далечния път, вървят в посока от запад на изток, от срещите си с мъртвите набират сили, с които прогонват вредните същества и предопределят бъдещото плодородие, затова ги черпят с храна, често специално направени гевречета, но не само. На Лазаровден, преди Цветница, момите пък обикалят къщите и събират храна, най-вече пресни яйца. Пеят песни за берекет и сполука на стопаните, да стои злото от далеч от тях и да им дарява здраве, а да има плодородие в градините и при животните.
Сурва
Най-зрелищни в последно време са кукерските игри, тръгващи по време на Сирни Заговезни, наричани още и Сурва. Там се забелязват и най-добре елементите на Хелоуин, като и в двата празника имаме маскиране с плашещи костюми за прогонване на злите сили. Хората се преобразяват в страшни същества, за да изплашат и прогонят злото. На Хелоуин децата се маскират предимно за забавление, докато кукерските маски, направени основно от кожа, дърво и рога, имат доста по-дълбок обреден смисъл, свързан с пречистването на дома и гоненето на злите духове. Вместо торбички за лакомства, кукерите носят тежки чанове (хлопатари), чийто шум има същата предпазна задача.
У нас се вярва също, че на Задушница има най-силна връзка с отвъдното и духовете. Трите големи Задушници са Месопустна, Черешова и Архангелова (тази година тя се пада на 7 ноември). Чрез храната на гробищата злото се пази само за отвъдното.
А най-невероятни неща и бели магии се случват също и в нощта срещу Еньовден (24 юни), когато се вярва, че билките имат най-голяма сила, а заровените съкровища играят със син пламък. Има и други моменти в народния ни календар, когато излизат различни приказни същества, като самовили, самодиви, змейове и т.н.
Георги П. Димитров
