К репостта Букелон е култово място, свързано с българската история.
Древният градеж разкрива величествена гледка към планините Сакар и Странджа, към долината на река Тунджа, границата с Турция и равнината на Одрин. Укреплението се намира в Югоизточна България и е разположено върху равно плато на високо издигнат от низината на река Тунджа рид в близост до пограничното село Маточина в община Свиленград.
До него се стига по 8-километров път, който обаче допреди 5 години е в състояние, приличащо на лунен пейзаж. Затова и достъпът до крепостта е ограничен и е възможен за високопроходими автомобили. Крепостта през миналите векове е оставена да се разрушава, а дори някои къщи в селото са строени с материал от кулата, разкриват археолози.
Укреплението се намира на 8 км от село Маточина
Крепостта Букелон – един от прелюбопитните и внушителни исторически паметници, концентрирали енергията и историческите превратности по българските земи от готските нашествия до османския период. Крепостта има важна роля през Античността и Средновековието.
Битки
Две важни битки са се провели в района на крепостта – едната е през 378 година, а другата през 1205 г. Някога крепостта се е казвала Вукелон, след което Константин Иречек го разчита като Букелон и така остава и до днес. В наши дни от крепостта е запазена само внушителната ѝ кула, която е висока цели 18 метра. Предполага се, че Букелон е била римска крепост, като е играла много важна роля през Античността и Средновековието.
Табелата, която описва зданието.
Първото голямо събитие на мястото на крепостта е по време на Готската война (376 – 382 г.). Много изследователи предполагат, че близо до възвишението, където се намира древното укрепление, през 378 г. е завършила битката при Адрианопол –най-решителното сражение във войната. В тази битка римските легиони претърпяват поражение, римският император Валент е убит, а готите получават траен статут на федерати в залязващата Римска империя.
На входа на крепостта има кръст
На 14 април се навършват 819 години от битката на цар Калоян.
Пластична антропологична възстановка на лицето на цар Калоян, направена от проф. Йордан Йорданов
Този ден, през 1205 г. е една много важна дата в нашата история. На нея се предполага, че цар Калоян и славният български народ водят ожесточена битка с кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход близо до град Адрианопол. Те са напълно разбити от смелия български цар и неговите воини, като техният пълководец Балдуин IX Фландърски е пленен и за кратко време е бил затворен в крепостта Букелон, преди да го отведат в Търново и да го затворят в Балдуиновата кула, която носи и неговото име.
Крепостта Букелон е била затвор за кратко време на Балдуин IX Фландърски
При проучванията на археолози от Националния исторически музей са открити керамика и български монети.
Визия
Букелон е разположена на труднодостъпни склонове, над които са открити останки от стара укрепителна стена, ограждаща платото. По самото плато личат различни съоръжения и обекти – водосъдържател, места с култово предназначение и други сферични вдлъбнатини в скалите. Сравнително добре запазена е висока средновековна кула от ХII – ХIV в. тип донжон.
Донжонът е главната кула на замък, крепост или манастир, служеща за последната защитна позиция, в която може да се оттеглят защитниците на съответната сградна инфраструктура. Това е най-здравата, а понякога и единствената кула в замъка. В мирно време донжонът най-често се използва като затвор.
Според археолозите тя е построена върху останки от антична оградна стена. Височината на кулата е около 18 м и представлява величествена гледка. В донжона са функционирали параклис и арест. Съоръжението се състои от три части: правоъгълно централно тяло, полуцилиндрично тяло на изток и тесен коридор от запад, който продължава с крепостна стена.
Кулата е разположена в южния край на хълма, охранявайки единствения достъп до платото. В скалната повърхност северно от крепостта личат три отвора. Те са цилиндрични, разположени по върховете на мислен равнобедрен триъгълник на разстояние около метър един от друг. Хипотезата на учените е, че тези вдлъбнати кухини с диаметър около 20 см са служили за закрепване на конструкцията на огнения телеграф.
История
Мнозина учени идентифицират руините около село Фикел (сега Маточина) с крепостта Вукелон, споменавана многократно в древните извори. Хронистите наричат укреплението с името Вукелу. Същото наименование се среща в триумфална колона на хан Крум (IХ в.), по-късно го използва Йоан Кантакузин (ХIV в.), както и някои други средновековни автори. Името на селото при укреплението се запазва като Фикел до 1934 г., след което е наречено Маточина – на името на билката, която расте в региона.
В миналото, преди да бъде призната за обект от национално значение, са използвали материала от нея за строителство на къщи в селото
Името на крепостта се появява в източник от времето на хан Крум. Вукелон се споменава в надпис върху мраморна колона, намерена близо до столицата на Първата българска държава Плиска. Надписът засвидетелства превземането на крепостта Вукел заедно с няколко други крепости от хан Крум през 813 г. Историческите събития, белязали историята на Букелон, продължават и по време на Четвъртия кръстоносен поход.
По време на османското владичество укреплението губи значението си и запустява. Цялата околност обраства с дълбоки, изобилстващи от дивеч гори. Има сведения, че през 1664 г. тук е ловувал султан Мехмед IV.
Филмовото битие на крепостта
Първото цялостно архитектурно и археологическо изследване е проведено през 1961 г. от арх. Стефан Бояджиев. През 1968 г. руините край село Маточина са обявени за обект от национално значение, а през 1970 г. са предприети мерки по консервацията на средновековната старина.
Величествената кула е харесвано място за филмови продукции. Тя е използвана като естествен декор при снимките на филма „Мила от Марс“ през 2005 г. През 2008 г. са извършени допълнителни консервационни дейности с частично европейско финансиране по проект, осъществен от филмова къща „Интерфилмарт“, която заснема възстановки на средновековни бойни действия. От възвишението на кулата се открива чудесна панорама към планините Сакар и Странджа, към долината на река Тунджа, границата с Турция и равнината на Одрин.
Древна скална църква от Х век била храм за три села
Там се намира и скална църква от Х век „Свети Дух“ до с. Маточина, скалната църква в с. Михалич, тракийска гробница и византийска крепост при с. Мезек.
„Свети Дух“ е средновековна скална църква при село Маточина, България, датирана от Х век – времената на цар Симеон Велики, когато има силно възраждане на монашеството и аскетизма в християнството във връзка с подема му в България и византийската епоха на иконоборски вълнения.
Подобно на съседната Михаличка скална църква, на съвременния им старобългарски Мурфатларски скален комплекс и пр., като тях и тя е изсечена в скалисто възвишение. Отстои на 2 км югозападно от село Маточина.
Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през къс, също така сводест коридор. Тази скална църква е дялана в самата скала само с помощта на ръчни инструменти. В по-новата история скалната църква е носила името „Свети Дух“ и е действала като църковен храм на три села – Маточина, Варник и несъществуващото вече село Благунци. На платото над църквата дълги години се е провеждал многолюден събор.
Едва през 1934 г. в Маточина е построена нова църква „Св. св. Константин и Елена“ и постепенно църковният живот във „вехтата черква" замира.
