Т я носи забрадка и продължава да снима, когато всички останали са се натъркаляли по земята, за да не бъдат улучени от заблуден куршум.
Неизвестна жена с камера в ръка се мъдри на снимките, на които е запечатано убийството на американския президент Джон Кенеди в Далас на 22 ноември 1963 г. Журналистите я наричат Лейди Бабушка (Babushka Lady) заради забрадката, с която е покрила главата си. Кадрите, заснети от тайнствената жена, не излизат никога наяве. Не е сигурно и коя е самата тя.
Работа или забава?
Забрадената Лейди Бабушка веднага събужда интерес у спецслужбите, тъй като, ако се вярва на фото- и кинохрониката, тя продължава да снима и след момента, в който прозвучават изстрелите срещу Джон Фицджералд Кенеди.
Повечето от снимачите по това време вече са легнали по очи на земята, тъй като се страхуват да не попаднат под обстрел. Но бабката със забрадката проявява нездрав интерес. Освен това непознатата е заела наистина стратегическо разположение. Нейният обектив би трябвало да „хваща” както прозореца на шестия етаж на книжен склад, откъдето стреля „официалният” убиец на Кенеди – Ли Харви Осуалд, но и хълма, откъдето, според неофициалната версия, е стрелял резервният снайперист. Ако това е така, не само спецслужбите са давали мило и драго, за да открият непознатата. Първите със сигурност не я намират. За другите не се знае.
През 1970 г. пищна изрусена дама на име Бевърли Оливър решава да извлече дивиденти от загадката и обявява, че тя е Лейди Бабушка. Разбира се, сензацията върви в комплект с мемоари, в които подробно са изложени събитията от 22 ноември 1963 г. Любопитните кадри обаче ги няма. Вероятно защото Бевърли никога не е разполагала с тях, а и едва ли изобщо е била на мястото на атентата. Книгата е възприета по-скоро като евтин трик за печелене на популярност и така и не се превръща в бестселър.
Разследването на убийството на Джон Ф. Кенеди и до ден днешен не е приключено. На 10 май на 90-годишна възраст почина Николас Катценбах, съветник на президентите Джон Кенеди и Линдън Джонсън. С него окончателно е погребана тайната около атентата. Той именно е човекът, който, уж с цел да се преустановят спекулациите по темата, посочва, че Осуалд категорично е убиецът. Версията за това е много удобна, защото атентаторът е убит два дни след покушението срещу Кенеди. Освен това е женен за рускиня – Марина Николаевна Осуалд, което чудесно се връзва с тезата за руското участие, а в комбинация с нишката за Лейди Бабушка сценарият просто заспива.
Любителите на конспирациите потриват доволно ръце, след като са „напипали” руската връзка. Разбира се, че Лейди Бабушка е служител(ка) на КГБ и е документирал(а) престъплението като професионалист(ка). А скобите са наистина необходими, защото не е сигурно дали въпросната персона не е дегизиран мъж. Особено ако се съди по разкрачената поза, която е заел(а), докато снима.
Любителка ли е дамата с шлифер и кърпа на главата или служител на КГБ? Сигурно ли е изобщо, че особата, която документира атентата срещу Джон Ф. Кенеди, е жена, а не е дегизиран мъж?
Още по-екзотичен привкус манджата придобива с твърдението, че Осуалд е бил фен на режима на Фидел Кастро. Оттам се стига и до заключението, че убийството е било поръчано от кубинските тайни служби. Което пък се бие с версията, че покушението е поръчано от мафията и обезсмисля стенограмата от разговора с Джак Руби.
На четири очи и... повече уши
И досега мнозина се съмняват в твърде прибързаните заключения, с които Осуалд е етикетиран като убиеца на Кенеди. Защо е игнорирана възможността Кенеди да е застрелян не от него, а от шофьора на президентската лимузина Уилям Грир, както впоследствие твърдят някои източници?
Подозрения будят и други съвпадения, които са твърде натрапчиви, за да са истина. Например това, че докато го преместват в окръжния затвор, Ли Харви Осуалд е застрелян от сутеньора Джак Руби, с когото впоследствие се оказва, че са имали предварителен разговор, който при това е стенографиран. Разговорът бил проведен на четири очи между двамата на 4 октомври 1963 г. Но стенограмата се появява, зарита между останалите веществени доказателства в прокуратурата, чак през 2008 г. През цялото време се твърди, че тя е престоявала из кашоните с други бумаги. А публикуваните части от нея са абсолютно четиво за наивници. Междувременно през 1967 г. от рак на белите дробове в затвора умира и свързаният с мафията Руби.
Сред оспорваните доказателства за вината на Осуалд е и фотография, на която той държи пушка и определен като марксистки вестник. През 2009 г. учени от Дартмутския университет излязоха със заключение, че снимката не е монтаж, защото технологиите през 60-те години на миналия век не позволявали това. Интересно обаче как тогава за фалшификати са обявявани многобройни снимки от същото време, на които уж има заснети неидентифицирани летящи обекти или пък чудовища като Неси. Излиза, че в единия случай монтажът е невъзможен, а във всички останали – да.
Четиво за наивници
(Из престояла в кашоните стенограма)
Ли Харви Осуалд: Казваш, че момчетата от Чикаго искат да се отърват от главния прокурор (Робърт Кенеди, б. ред.)?
Джак Руби: Да, но това не бива да става, ако федералните ще се набутат навсякъде.
Осуалд: Има начин да се отървем от него, без да го убиваме.
Руби: Как може да стане това?
Осуалд: Аз мога да застрелям брат му.
Руби: Имаш предвид президента?
Осуалд: Да, президента.
Руби: Трябва да бъдеш абсолютно сигурен, че ще успееш да се скриеш. Ако не избереш правилната позиция, по-добре да изпуснеш шанса, отколкото да рискуваш да те хванат. Ако се скриеш, те ще обвинят някой луд, комунистите или дори политиката, но никой никога не бива да разбере откъде са дошли парите за тая работа.
Осуалд: А откъде идват парите?
Руби: Чувал ли си за черната ръка, за черната ръка на смъртта?
Осуалд: Мафията?
Руби: Да, мафията.
Кристи Петрова
