Н а 20 км от Шумен се намира село Мадара, в което към днешна дата живеят 900 човека.
В началото на 30-те години на ХХ век при археологически разкопки на две надгробни могили на платото край селото са открити следи, които категорично показват, че още в античността тук е имало тракийско селище. В района са открити следи от тракийски светилища. А при по-сетнешни разкопки е открита и късноантична църква, която е използвана за светилище по времето на Първата българска държава. Тогава селището влиза в района на първите столици - Плиска и Велики Преслав. То е съществувало като крепост и в последните години на нашата държава, в годините около падането й под османска власт. Днешното село Мадара е създадено след Освобождението от преселници.
Резерват
В района на село Мадара се намира едноименният историко-археологически резерват, който от 2006 г. е и защитена територия. Центърът на резервата е един скален релеф, който едва ли има българин да не познава, Мадарският конник. Той се издига на 23 м от основата на самата скала. Размерите му са сравнително скромни като за подобен монументален скален релеф - 2,6 м височина и 3,1 м широчина. Релефът представя мъж, седнал върху кон и въоръжен с копие, с което пронизва легнал лъв. А зад коня, с глава до опашката му, тича куче. Конникът е облечен в дреха до коленете и е поставил десния си крак в стремето на седлото.
Върху скалното пано има и още няколко предмета, които заради дълбоката ерозия на скалата през годините и вековете са доста неясни и за тях може само да се предполага: ловджийски рог или нож, кана с вино и калъф със стрели. А има и изследователи, които наред с лъва откриват върху релефа още две свещени и сакрални животни - змия и орел.
Версии
Още от първите години след Освобождението и до днес съществуват различни мнения за това кой е конникът, изсечен в скалите над село Мадара. Основните предположения са няколко.
Според едното въоръженият мъж има античен произход, в годините, когато по нашите земи са живели многобройните племена на траките. Някои виждат в него изобразен тракийски цар, но според повечето застъпници на „тракийската теория“ това е изображение на тракийския бог конник, известен още и като Херос.
Изображение на тракийския бог Херос,
Изображенията на царя конник или бога конник се срещат и върху апликации на съдове от някои от най-известните наши тракийски съкровища като Летнишкото и Луковитското, и върху открити при разкопки в различни части на страната др. предмети като съдове, воински доспехи и дори върху конска сбруя. Херосът е представян най-често като кон в ловни сцени, пронизващ с копието си различни диви животни. Понякога е съпътстван от куче. В други варианти конникът язди към олтар, до който са изобразени змия или жена и жертвени животни.
След приемането на християнството образът на тракийския Херос умело е вплетен в новата символика чрез образите на тримата християнски светци воини: Димитър, Георги и Мина. В новата символика християнският светец убива с копието си змей.
Заради поразителната си прилика на сюжетно ниво Мадарският конник най-често е определян като тракийски символ и още по-точно като тракийския бог конник Херос.
Каменна колона с Херос,
Освен тази теория обаче има и още една, според която конникът от скалното изображение на село Мадара е с по-късен произход от времето на вече създадената Първа българска държава. Той се свързва с изобразяване на български кан, като предположенията са свързани главно с имената на Тервел, Крум и Омуртаг. Сред аргументите в подкрепа на това предположение са някои прилики на елементи от скалния релеф с тюркските и персийските традиции в областта на монументалното изкуство.
Победа
Крепостта Мадара,
Привържениците на версията за Тервел смятат, че релефът е бил издялан след победата на кана над арабите в първите десетилетия на VIII век. Допълнителен аргумент са и откритите изсечени в скалата три надписа, в които също се споменава името на Тервел. Стоящите зад версията за Крум издигат като аргумент силата и могъществото, което българската държава добива при неговото управление. Най-малко са привържениците, че зад Мадарския конник стои кан Омуртаг. Като аргумент в негова подкрепа се изтъква текстът от надписа от Омуртаговата колона, която се пази в средновековната църква „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. В този текст канът съобщава къде се намира изграденият негов дворец и някои от учените са изчислили, че това е някъде в района именно на Мадара. А оттук може да се предполага и че релефът в скалите изобразява точно този български владетел. Има и още една версия, според която Мадарският конник не изобразява конкретен кан, а е едно обобщено изображение на владетелите от Първото българско царство. Кога и по чие поръчение обаче е бил изсечен в скалите, засега си остава загадка, достойна за един бъдещ наш Индиана Джоунс.
Мадарският конник е единственият подобен скален релеф в цяла Европа. И затова от 1979 г. е включен и в Списъка на ЮНЕСКО с обекти на световното културно-историческо наследство. А от 15 години е обявен и за един от българските национални символи. Изображението му беше поставено върху българските монети.
Мадарският конник е най-яркият и емблематичен, но не е единственият обект в историко-археологическия едноименен резерват. Вторият център се намира около Голямата и Малката пещери, намиращи се в скалите под бившата римска, а след това и българска крепост. Учените смятат, че в Голямата пещера се е намирало древно светилище нимфеум. Там са намерени оброчни плочки с изображения на Богинята майка Бендида, на Трите нимфи и на Асклепий.
Зодиак
Открит е и един особено интересен фрагмент от мраморен къс със знаците на зодиака. В античността под Голямата пещера е имало и манастирски християнски параклис. А според някои археолози върху основите му е бил издигнат прабългарски култов комплекс. Доста векове по-късно в същия район са открити основите и на раннохристиянски комплекс. Отново там е открит и скален манастир от XIV-XV век с десетки килии, някои от които са на над 40-50 м височина. Това е и най-големият известен до този момент манастирски скален комплекс в нашите земи, просъществувал около два века. През 2003 г. при археологически разкопки е открита и проучена работилница за оброчни плочки с изображението върху тях именно на вече разгледания конник.
Според учените целият район тук е бил част от едно езическо светилище. Тук е открит и един от малкото по нашите земи слънчев часовник с изображение на Орфей, което говори за наличието и на орфически култ в района.
Има и още нещо твърде любопитно, от което обаче историците и археолозите като че ли не се интересуват особено. Според радиестезисти това е едно от местата с най-силна енергия наред с местността Рупите на Баба Ванга и Кръстова гора.
Съществува и една абсурдна версия, че всъщност в скалите край село Мадара има космически кораб, а изображението на конника е дело на извънземните. Това обаче е доста трудно да бъде прието за научнообоснована версия.
Покойният проф. Божидар Димитров имаше своя трактовка по въпроса за Мадарския конник. Според него нямало никакво значение дали той е с тракийски или прабългарски произход, тъй като и траките също били автохтонни българи. Така че и в единия, и в другия случай конникът бил един от най-ясните и категорични български символи.
Иван Първанов
