П рез 1928 г. българите възвеличават Мара Бунева като народна героиня. Името й е синоним на родолюбие и патриотизъм. Със саможертвен терористичен подвиг Бунева оставя завинаги името си в историята.
Мара Бунева е родена през 1901 г. в малкото китно градче Тетово, в подножието на Шар планина, Македония. Никола Бунев е от Тетово, завършва българската гимназия в Солун и педагогическото училище в Скопие. По време на Илинденското въстание е околийски ръководител на ВМРО в Тетово. Оженва се за Анна Монева, дъщеря на богатия и знатен тетовски търговец Захо. От брака им се раждат четири дъщери и двама синове – Борис, Лазар, Мара, Елена, Надежда и Вяра. Отначало Никола Бунев работи като адвокат и заради благия си характер е наричан Ягнето. През Първата световна война е кмет на Тетово и председател на клона в града на Дирекцията на стопански грижи – София. В края на войната е повикан в България, за да предаде архивите. С него отива и Мара, която вече е завършила стопанското училище в Скопие. Остава да живее при брат си Борис в София, който служи в кавалерийската школа.
Кауза
За отличните си успехи Борис е избран за кавалерист в конния полк на царската гвардия. Той е запален привърженик на ВМРО и скоро ще напусне престижната си служба, за да се отдаде изцяло на македонската кауза. В София Мара влиза в кръга на македонското движение и става деен член на организацията. През това време се омъжва за приятеля на брат си – кавалерийския офицер Иван Хранков, родом от Русе. Окуражен от успеха на убийствения атентат, извършен от Менча Кърничева срещу Тодор Паница, лидерите на ВМРО решават да подготвят за тази цел и Мара. Получава задача да се научи да борави с револвер и пистолет. Уроци по стрелба получава от брат си Борис и българския офицер Атанас Дончев, член на ВМРО. Приела идеята за свободна Македония за свята, съгласно устава на организацията, тя загърбва личния и семеен живот и се отдава изцяло на революционната борба.
По това време един от най-лютите врагове на ВМРО в Македония е Велимир Прелич. Това е личност, увенчана с мрачна слава. Родом е от Сеница, Новопазарски санджак. Завършва гимназия в Скопие и право в Белград. По време на Балканската война се преселва в Скопие. Като водител на въоръжените сръбски чети, подпомагани от местната турска власт, започва да преследва всичко българско и да налага с огън и кръв сърбизацията на тамошното българско население. „Няма злодейство в Скопско, на което той да не е вдъхновител“, пише в. „Македония“. През 1924 г. Прелич е назначен за юрисконсулт в Скопското велико жупанство. Зад привидно скромната му служба се крие неограничена власт. С неочаквани и жестоки удари той почти успява да унищожи Македонския революционен комитет. ВМРО отдавна му е издала смъртна присъда, но не успява да я изпълни. Прелич е много предпазлив, добре пазен и е невъзможно мъж да се приближи в близост до него. Ето защо Мара Бунева получава нареждането да замине за Македония и да подготви убийството на Прелич.
Чеиз
На 22 март 1926 г. потегля за родината си. На съпруга си казва, че отива в Тетово, за да прибере от дома си своя чеиз. Първоначално живее в дома на родителите си, а след това заминава за Скопие, където вече са закрити българските училища и църкви и е забранено да се говори на български език. Наема квартира в дома на богатия сръбски търговец, изявен националист, хаджи Ристич, чийто дом се намира в съседство с къщата на Прелич.
Отваря модно шивашко ателие и дори шие рокли на съпругата на Прелич. За да не буди съмнение у властите и да спечели тяхното доверие, дружи само със сърби. А за да не бъде разпитвана защо е разделена със съпруга си, подава молба за развод. Хранков, честен и почтен човек, дълбоко обичащ жена си, преживява тежък психологически шок. Постъпката на Мара е необяснима. С нищо не може да му помогне и брат й Борис, който също е в неведение за мисията й. Хранков дълго време храни надежда, че това е временен каприз, че Мара ще се върне при него. Но нещата са отишли твърде далеч. В края на 1926 г. Мара Бунева се завръща за кратко време в София, за да получи удостоверение, че бракоразводното й дело е в ход, което й било необходимо, за да продължи престоя си в Македония. През 1927 г.
Прелич отново нашумява. Със средновековна жестокост той смазва поривите на македонските студенти за освобождаването на Македония от сръбска и гръцка власт. Драмата започва през м. май, когато в Скопие е арестуван основателят на македонската младежка организация Димитър Гюзелев (1901-1945), завършил философия в Скопие и защитил докторат в Загреб.
Следват масови арести на още студенти от Скопие, Любляна, Загреб, Велес и Щит. За да изтръгнат показания, арестуваните са горени с нажежени железа, стягани с менгемета, разпъвани на кръст, закопавани живи в гробове... Най-много изтезания са извършили в прочутия в миналото Куршумли хан в Скопие. Освен Прелич с жестокостите се прочуват още Будомирович, Обрадович и Йелич.
Кокошка
Мара Бунева няколко пъти се опитва да изпълни присъдата. Вмъква се в двора на Прелич, но е забелязана от брат му. Оправдава се, че търси загубена кокошка. Друг път получава информация, че Прелич гуляе със сръбски чиновници в един локал. Мара хуква към заведението със зареден пистолет в дамската си чантичка, но се оказва, че е закъсняла. Пропада и опитът да застреля Прелич и на Йордановден при ритуалното хвърляне на кръста във Вардар.
Решителният ден настъпва на 13 януари по пладне (12.15 ч.). Прелич излиза от жупанството и тръгва за дома си по крайбрежната улица „Войвода Путник“. Охранява го само един албанец. Точно пред печатницата „Стара Сърбия“ Мара Бунева го застига, изважда 9-милиметровия си маузер и стреля от метър разстояние три пъти в Прелич, който пада по очи на улицата. Бунева побягва към близкия мост, но след нея хукват албанецът и случаен стражар. Обкръжена, тя стреля в гърдите си и прави опит да се хвърли във Вардар, но е задържана.
Вестта за атентата бързо се разнесла из Скопие. Било пазарен ден и много граждани и селяни напускат пазара и пристигат на местопроизшествието. Прелич и Бунева са откарани в болницата, където им оказват медицинска помощ. След два часа със самолет от Белград пристига дворцовият лекар генерал Костич и жупанът Вилдович. До 15 часа Мара Бунева е в съзнание, но по-късно почива. На въпроса защо е убила Прелич отговаря: „Убих го, защото той измъчваше моите сънародници – македонските студенти.“ Спешната операция на Прелич показва, че единият от куршумите е проникнал малко по-надолу от врата му и е поразил непоправимо гръбначния стълб. Прелич умира на 15 януари по обяд.
Френският вестник „Л`Йовр“, описвайки атентата, сравнява Мара Бунева с Шарлота Корде, убила Жан-Пол Марат на 13 юли 1793 г.
Близките й подложени на гонитба
Бащата на Мара Бунева прекарва осем месеца в затвора. По-малкият брат на Мара – Лазар, който бил войник в Битолския гарнизон, изчезва безследно. В Тетово е убит нейният братовчед Борис Андейчин. Малтретирани са сестрата на Мара, леля й, приятелки.
Загадката около гроба й витае и днес
Погребението на Мара Бунева е извършено без свещеник и опело в скопските гробища. Гробът й бил непрекъснато покриван с цветя, заради което сръбските власти го заличават и откарват неизвестно къде тленните останки на Бунева. Три дни след кончината на Мара Бунева в София, Русе, Пазарджик, Троян, Лом, Чирпан и на много други места са устроени тържествени панихиди за упокой на душата й.
При погребението на Прелич Скопският сръбски митрополит Варнава произнася реч, с която приканва младите сърби да отмъстят за жертвата. Репресивната система стяга в железен обръч Македония. Жестоките мерки са подсилени и от факта, че на властите вече е ясно, че десетгодишният срок, определен от Белград за посърбяване на Македония, изтича, без да даде положителен резултат. През Втората световна война е поставена възпоменателна плоча на мястото, където Бунева убива Прелич. След 1944 г. плочата е унищожена. В началото на 2000 г. е поставен нов паметен знак, но е унищожен. На 13 януари 2003 г. на моста на р. Вардар е открита нова плоча, но на следващия ден е вандалски строшена с чук. По-късно е възстановена, но след няколко дни – отново строшена. През м. февруари 2005 г. плочата е монтирана за четвърти път
Боян Драганов
