- Г-н Кънев, как военният конфликт в Близкия изток влияе на световните пазари на петрол, газ и горива?
- Влияе пряко, чрез създаване на дефицити на петрол и впоследствие на горива. Цените се вдигат. Създава се дисбаланс между доставки, търсене и предлагане. Търсенето се увеличава, предлагането намалява със затварянето на Ормузкия проток, както се случи тези дни. Ще влияят, докато е затворен протокът, докато доставките на нефт и газ от Персийския залив бъдат възобновени.
- Какво се случва с доставките и цените в региона на Черно море, Балканите и у нас?
- Засега нищо не се случва, освен че се вдигат цените. Специално за България трябва да се има предвид, че ние не ползваме нефт от Персийския залив за рафинерията в Бургас. Ние ползваме нефт предимно от Казахстан, също евентуално от Азербайджан. По отношение на газа картината е подобна. Като цяло 6% от потреблението на газ за Европа идва от Катар. Две трети от потреблението на нашата страна е газ, който получаваме от гръцките и турските терминали. Но той е минимално повлиян от доставките от Катар, които са спрени в момента. Въобще доставките на нефт и газ от Персийския залив са за Азия – за Индия, Китай, Япония. Средно за Европа хранилищата са пълни на 30%, което се смята за достатъчно, а нашето е пълно 42 процента.
- Какъв е песимистичният, реалистичният и оптимистичният вариант за пазара на петрол и газ и за цените?
- Всички варианти са свързани с продължителността на кризата в Персийския залив и по-скоро с възможността доставките през Ормузкия проток да бъдат възстановени. Оптимистичният вариант е това да се случи много скоро.
- Тази сутрин имаше съобщение, че един танкер вече е минал през протока.
- Реалистичният вариант е да се забави. В момента най-често се коментира, че това ще трае няколко седмици. Пазарът реагира именно на този реалистичен вариант, дотолкова, доколкото фючърсите за нефт не реагират на дългосрочно повишаване на цените. Цените за доставка след месец, два, три не се увеличават. Ако се увеличават – тогава ситуацията би била доста критична. Разчитат, че в такъв срок нещата май ще се нормализират. Песимистичният вариант е, ако нещата продължат повече от един месец – тогава би имало доста сериозни промени, трайно увеличаване цените на нефта и газа.
- Колко може да стигне цената при песимистичния вариант?
- Според JPMorgan може да стигне 100 долара за барел. Но цената Brent е достигала и по-високо – 132 долара за барел през 2008 година. Тогава причините бяха икономическият бум в Китай и увеличеното търсене на азиатския пазар. По отношение на газа ТTF цената е стигала до 339 евро за мегаватчас през 2022 г. Първо имаше ковид, после при възстановяване на икономиката се вдигна до 100 евро, след което през 2022 г., когато започна войната в Украйна и Северният поток беше взривен, цената стигна 339 евро. Това беше най-високият пик. Въобще цената на газа е много по-чувствителна на промени, отколкото цената на нефта. В момента Brent е 83 долара, а тексаският WTI е 77 долара. 48 евро беше преди малко газът на TTF на нидерландската борса. Цената на газа много по-бързо се качва, много по-чувствителна е на промените. След кризата от войната в Украйна и затваряне на Северен поток цената на газа се задържа висока и се смяташе, че ще остане такава, защото имаме нова реалност, тоест цените са високи. Тогава не се смяташе, че цените на газа могат да паднат под 100 евро. В този момент беше подписан договорът с „Боташ“ и се приемаше, че в ситуацията на такива високи цени този договор е добър, но реалностите бяха различни – цените паднаха много бързо. За няколко месеца се сринаха до 20-30 евро, при което вече договорът с „Боташ“ не беше благоприятен.
- Как да реагира българската държава на тези варианти за развитие на конфликта и цените? Какво да направят бизнесът и потребителите?
- Какво може да направи бизнесът, освен да се приспособява към покачващите се цени. Възможно е да се хеджират цените, т.е. да се подписват договори на текущите цени, докато са все още ниски в момента, с доставка след някакъв период от време, като паралелно се извършват огледални покупки и продажби на ликвидни борси, каквато е борсата TTF в Нидерландия. При горивата - цената е инертна. Ако в момента нефтът поскъпва, цените на горивата ще тръгнат нагоре след 10-15 дни. Запасяването би имало краткосрочен ефект. По-добре кризата да не продължава дълго.
- В момента Тръмп обещал да пази танкерите, преминаващи през протока?
- Чух това изявление. Има различни варианти за успокояване на ситуацията и възобновяване на движението през протока освен чрез ескортиране на танкерите. Трябваше да се договарят с режима на Хаменей, но не се стигна дотам.
- Има ли другаде, откъдето да минат корабите?
- Има алтернативни пътища за нефта от Персийския залив – има няколко нефтопровода, но те могат да осигурят максимално 6 милиона барела дневно, който като цяло е 20 милиона барела. Така че алтернативни пътища не могат да решат проблема.
- Тоест увеличението на добива на петрол от ОПЕК от април няма да реши проблема?
- Няма да помогне.
- Докъде могат да стигнат цените? Къде най-високо са били през годините?
- Най-високо е било през 2008 година – 132 долара за барел Brent, когато имаше икономически бум в Китай. По време на шистовата революция в САЩ имаше известно увеличение, след което се достигнаха големи нива на добив и цената рязко падна. Имаше увеличаване на цената в постковидното икономическо съживяване на световната икономика, след което цената започна да пада. Сега се вдига заради затваряне на Персийския залив, но предишните две години имаше намаляване на цената на нефта, защото имаше излишъци на доставките. За цената на газа аз вече споменах 339 евро - след спирането на „Северен поток“.
- Какво можем да очакваме от пазара, като тръгне добивът на газ в Черно море – Румъния и в Турция?
- Още е рано да говорим. Добивът в Румъния започва в 2027 г. По принцип биха могли някакви количества да тръгнат към България. Но след две години. За Турция – биха могли газът от Черно море да си го оставят за себе си. По-скоро биха искали друг газ да доставят за България. Но тъй като ме питате за добива, той няма да повлияе веднага.
- Как ще ни се отрази разширението на Вертикалния газов коридор. САЩ подкрепят да се превърнем в газов транзитьор. Служебният енергиен министър започна преговори за доставки на американски втечнен газ.
- Да, разбрахме, че енергийният министър получи някаква договореност. Но това е обща декларация. Разбира се, политическата подкрепа е важна. Но в крайна сметка пазарът решава. Вертикалният пазар ще се използва, но той се намира в конкуренция с други алтернативни доставки в Централна и Източна Европа, включително и Украйна. Така че няма да бъде толкова лесно.
- Откъде да купуваме газ е най-изгодно за България?
- Държавата не го решава. Това го решават търговските субекти. Зависи от конюнктурата в момента и възможностите, които се предлагат от световния пазар. Може да бъде от Америка. В момента САЩ увеличават износа на газ. Драстично увеличават всички терминали за втечняване на газ. В близките години наистина ще има възможност да се доставя синьо гориво от Америка. В момента има благоприятна ситуация за развитие на газовите находища в Европа предвид излизане от силно ограничаващите схеми за инвестиции в нови газови полета.
- Имате предвид Северно море?
- Да, Северно море. Имам предвид Норвегия, Великобритания. Там се откриват нови възможности, предлагат се нови площи за концесиониране, така че компаниите да могат да разработват нови находища. Или да разработват такива, които са били спрени заради ограничения във връзка със зелените политики.
- А оттам как би дошъл природният газ до България?
- Чрез транспортиране като втечнен газ до Турция и Гърция. След спиране на доставките на природен газ през Украйна, руските доставки в Австрия и Чехия бяха запълнени с доставки от Запад през Италия, с обръщане на потоците – от Италия към Австрия (преди това руски газ течеше от Австрия към Италия). Сега се обърна от Италия към Австрия.
Също от Германия. Преди руски газ течеше от Австрия към Германия, сега се обърна от Германия към Австрия. За Унгария ситуацията е малко по-различна. Знаем, че Унгария доставя газ чрез Турски поток. За Чехия газ идваше от Украйна и тръбата се запълни с газ, който идва от Запад, от Германия. Така че доставките от Запад, заместващи руски газ, могат да продължат още на Изток. Може и към нас, но дали ще достигнат и докъде това ще покаже бъдещето.
- Какво ще стане със спирането на транзита на руски газ от 2027 г. Или Европа може да промени своята политика?
- Засега Европа не я променя, така че това трябва да се случи. Има възражения от Словакия и Унгария.
- Тоест ние ще чакаме от Гърция и от Турция плюс азерския газ?
- Ние си доставяме газ от Азербайджан по тръба. И втечнен газ от Гърция и Турция.
- Идващ от Щатите?
- Както дойде. Има огромни количества, които се изнасят от Щатите, които се увеличават.
- Как ще коментирате включването на България чрез Българския енергиен холдинг в проучването за търсене на нефт и газ в блок „Хан Аспарух“ в Черно море?
- По принцип държавните компании би трябвало да се държат на страна от проектите за проучване за нефт и газ предвид големия риск, характерен за тази дейност. Вероятността за откриване на находища обикновено е под 50%, какъвто е и случаят с „Хан Аспарух“.
- Трябва ли да се премахне забраната за търсене на шистов газ на сушата в България?
- Би трябвало да се възобновят дейностите тъй като екологическият риск е доказано незначителен.
Това е той:
- - Завършил е Висшето минно училище в Санкт Петербург през 1984 г., специалност „Приложна геофизика“
- - От 1984 г. до 1995 г. работи в Научния институт по полезни изкопаеми в София като научен сътрудник в отдел „Нефт и газ“
- - През 1992 г. защитава докторска степен в областта на нови технологии за проучване на нефт и газ в Московския институт по физика на Земята
- - През 1993 г. работи в British Gas, България, където участва в програмата за проучване на компанията
- - От 1995 г. е изпълнителен директор в Балканската и Черноморската петролна асоциация. Асоциацията организира срещи и конференции, издава месечни бюлетини и консултира по пазарите на нефт и газ в региона
Таня Киркова
