П ришълци идват през ями за лов на вълци и заживяват в нашия свят – без майтап това е нещо, което се случва в Англия.
Уфолозите смятат, че става въпрос за извънземни, преминаващи през портали във времето и пространството. Но в средните векове хората са били много объркани от това и възприемали всичко като проявление на феите или на горски духове.
Уулпит
Подобно нещо се е случило през XII век в Англия, в Уулпит, графство Съфолк, по време на царуването на крал Стивън (който управлявал между 1135 – 1154 г.). Описано е от двама многоуважавани автори, за които се предполага, че са достоверни източници. Хронистът Уилям от Нюбъро пише на латински „История на Англия“, която се пази днес в Британския музей. А Ралф от абатството в Къксхол пише също на латински „Английски хроники“, като книгата дълго време се пази в местния манастир „Св. Едмънд“ и също е смятана за достоверен източник.
Двамата описват история за брат и сестра, изникнали сякаш от нищото. Децата се появили по време на жътвата в една от вълчите ями, на които е кръстено и самото селище Уулпит. Според в. „Сън“ това е първият документиран случай на извънземни в Англия.
Вихър
Кожата на децата била зелена, дрехите им били също много странни, а материята на облеклото – тотално непозната. Не говорели английски, а някакъв странен език, пълен с натрупвания на съгласни, оприличаван като съскане, но и с много гърлени звуци. Децата гледали изплашено и им трябвало време да свикнат със слънчевата светлина. Решили да ги заведат при богат местен фермер, където ги измили и нагостили. Децата не искали нищо да ядат. Хапнали само зелена бакла и дълго време карали само на това растение. Момчето било болнаво и скоро умряло. Но момичето оживяло и бързо научило езика. То разказало как с братчето си, което било по-малко от нея, пасели стадото на баща си, когато попаднали в пещера. Там чули странни звуци, оприличавани на звън от камбана. В един момент нещо просветнало, попаднали в някакъв вихър, който брутално ги всмукал и се озовали в нашия сват, в ямата за лов на вълци. Тук обаче светлината била много по-силна и болезнена за тях, та им трябвало доста време, за да свикнат с нея.
Свети Мартин
Постепенно момичето, което получило името Агнес, се научило да яде английската храна. По нейните думи с брат си идват от Земята на свети Мартин. Тя обяснила, че в техния свят слънцето светело много по-слабо и имало вечен сумрак, но нямало нощи. Домът им се намирал на брега на голяма река.
В Уулпит Агнес била кръстена. Не е записано какво е било предишното й име. Тя се стремяла да бъде добра християнка, но това невинаги й се удавало, пишат хронистите. Обичала танците, флирта и виното. Омъжила се в съседна ферма, като съпругът й я обожавал и нямал нищо против да флиртува дори пред него. Родословието й се проследява чак до съвремието, защото много от наследниците й били съдии, които са записвани в списъците с прависти.
Портал
Според уфолози става въпрос за портал към нашия свят. Възможно е да е от алтернативна вселена или пък да е портал през времето и пространството, свързал нашата планета с друга.
Предполага се, че обвързването на земята, от която идват децата, със свети Мартин е от желанието на хронистите да оприличават всичко с християнските порядки. Св. Марнтин е покровител на пътуващите, бедните, емигрантите и затворниците. А децата били за местните точно бедни пътници и емигранти. Затова ги свързват със светията.
Теории
През вековете са изказвани най-различни теории в опит да се даде повече светлина на тази странна и мистериозна случка, като й се даде съвсем земно и научно обяснение. По отношение на зелената кожа някои експерти смятат, че децата са страдали от хипохромна анемия, която се причинява от много лоша диета и води до видим зелен нюанс на кожата. Смята се също, че става въпрос за изгубени деца на фламандски имигранти, които са се заселили в съседно до Уулпит място – Форнъм Сейнт Мартин, като между двете има само една река – Ларк.
Но други изследователи предполагат, че всичко има съвсем различен произход. Робърт Бъртън предполага в своята книга от 1621 г. „Анатомията на меланхолията“, че зелените деца са „паднали от рая“. Това дава на различни хора да предполагат, че децата може да са били извънземни.
Има и опити това да се обясни с Теорията на относителността, изказана от Айнщайн. През 1996 г. астрономът Дънкан Лунън изказва предположението, че децата са транспортирани наистина от реално съществуваща планета, но тя е много далеч в пространството. Тази планета е хваната от звездата, около която обикаля, в т.нар. хелио-синхронна орбита. При стечение на обстоятелства може да се получи прехвърляне през времето и пространството. И момчето може да е получило увреждания при това прехвърляне, които са завършили летално за него.
Но всичко това са си само теории и предположение. Засега няма общо приемлива теза.
Георги П. Димитров
