П релюбопитната история на родената в Перу германка Юлиане Кьопке е любима за приятелите на приключенията.
На Бъдни вечер, 25 декември 1971 г., 17-годишната тогава девойка се озовава в перуанската джунгла, след като самолетът, с който лети, пада от 3000 м височина. След 11 денонощия на свръхчовешки изпитания тя е спасена от местни рибари и оцелява. Уникалната си история 71-годишната днес Юлиане увлекателно описва в книгата си „Когато паднах от небето“.
Юлиане Кьопке, Детето на джунглата, както тя харесва да я наричат, е родена в столицата на Перу, Лима, на 10 октомври 1954 г. Баща ѝ, Ханс-Вилхелм Кьопке, е уважаван зоолог, а майка ѝ, Мария Кьопке – орнитоложка, отдала се на изучаването на тропическите птици. Двамата създават в перуанската джунгла биологичната станция „Пангуана“ - изследователска база, разположена в сърцето на дъждовната гора, където изцяло се посвещават на своите изследвания. Юлиане прекарва ранното си детство в базата, но по-късно заминава с майка си за столицата Лима, за да завърши средното си образование.
Орисия
Бъдни вечер на 1971 г. бележи завинаги живота на Юлиане. Тя и майка ѝ решават да пътуват до Пукалпа, за да празнуват Коледа с баща ѝ. Мария настоява да тръгнат по-рано, но Юлиане много иска да бъде на абитуриентския си бал и дипломирането си в 12-и клас. Единствената възможност е да летят на Бъдни вечер с полет 508 на авиокомпания LANSA - турбовитлов самолет с капацитет 99 души заедно с екипажа от 6 авиатори. Бащата на Юлиане е категорично против, защото знае, че моделът Lockheed L-188 Electra има печална слава с катастрофи или сериозни технически повреди по време на полет. Но Мария закупува билети само за този полет, защото всички други полети са вече резервирани.
Полетът започва спокойно. Двете седят на втория ред отзад - Юлиане до прозореца, а майка й Мария на средната седалка. Хапват си приготвените сандвичи и наблюдават безкрайната зеленина на джунглата под тях. Петнайсет минути преди кацането небето внезапно притъмнява. Пилотът успява да си проправи път през стихията, но в края на прехода една светкавица удря десния страничен двигател на самолета и мигновено откъсва цялото крило. Аварията поврежда фатално летателната машина и тя се насочва скоростно към земята.
Светкавици
Падналият самолет
В мемоарната си книга „Когато паднах от небето“ Юлиане Кьопке пише: „Денят се превърна в нощ, а светкавици прорязаха въздуха от всички посоки. Самолетът започна да се клати яростно. Чанти, подаръци и дрехи падат от горните багажни отделения. Подноси с храна летят във въздуха, напитки се разливат по главите на пътниците. Всички крещят и плачат. Видях ослепителна бяла светкавица над крилото на самолета. После машината внезапно се наклонила в остър пикиращ полет: „Сега всичко свърши“, изрича майка ми с неестествено спокойствие. Това бяха последните думи, които чух от нея. Изведнъж всичко замлъкна - виковете, двигателите, светът“ – описва ужаса Юлиане.
Седалката на Юлиане се откъсва от основното тяло на самолета на няколкостотин метра височина, което отнася момичето далеч от сблъсъка. Преди девойката да се удари в земята, силата на удара е омекотена от гъстата тропическа растителност. Това спасява живота на 17-годишната късметлийка и тя успява да се приземи благополучно върху горската пръст.
Нищото
„Следващото нещо, което осъзнах, бе, че вече не се намирам в самолета. Не аз напуснах машината - тя напусна мен. Със закопчан колан заедно със седалката бях изстреляна във въздуха. Понесох се надолу – сама в нищото!“ – продължава разказа си Юлиане.
Тя не знае колко време е била в несвяст, но когато се събужда, лежаща по гръб в джунглата, вижда над себе си гъстия покрив на гората. В полусъзнание установява, че има сътресение, счупена ключица и дълбоки порезни рани по рамото и крака. Зрението й е допълнително замъглено и от рязката промяна на атмосферното налягане, настъпила при внезапното разхерметизиране на самолетната кабина.
Ембрион
„Преживях деня и нощта, свита като ембрион“, спомня си Юлиане. Облечена е само с мократа, скъсана рокля, с един сандал е и без очилата си за късогледство. Първата й реакция е да потърси майка си, но наблизо няма никого. Инстинктивно си спомня уроците от родителите си, как да различава звуците на джунглата - жабешко крякане, птичи песни: „Разпознах познатите шумове от Пангуана и осъзнах, че съм в същата част на джунглата. Знаех много за живота в гората - че всъщност не е толкова опасна! Основна опасност там са змиите и следвайки съветите на баща си, започнах да хвърлям напред единствения сандал пред себе си всеки път, когато прекосявах храсталак или висока трева, за да избегна среща с тях“ – пише Юлиане.
Лешояди
Юлиане Кьопке в джунглата
На четвъртия ден в дъждовния сезон тя долавя странно грачене - зова на царските лешояди. Знае, че тези птици се събират само при мърша, и сърцето ѝ се свива. Озовава се на ужасяваща гледка - трима пътници, все още закопчани за седалките си, са врязани в земята от силата на удара. Една от тях е жена, Юлиане се приближава до нея и поглежда краката ѝ: „Ноктите ѝ бяха лакирани. Поех си дълбоко въздух - майка ми никога не си лакираше ноктите.“ По-късно става ясно, че Мария е била жива след падането, но не оцелява. Около самолетните останки Юлиане открива няколко бонбона, които са единствената ѝ храна.
По течението
Търсейки майка си, момичето се натъква на малка рекичка. Следвайки съвета на баща си, започва да върви по течението, защото то ще я изведе до хора. Чува и звука на самолети в небето, но плътната растителност не позволява да бъде забелязана.
Обезводнена, гладна, изгоряла от слънцето и ухапана от насекоми, тя стига до ръба на отчаянието: „Леден дъжд се излива върху мен, напоява тънката ми рокля. Вятърът ме пронизва до кости. През тези безутешни дни и нощи, свита под храст или дърво, се чувствам напълно изоставена“ – изповядва в мемоарите си Юлиане.
Юлиане Кьопке с родителите си
Колиба
На десетия ден, след завой на реката, тя съзира колиба с покрив от палмови листа. Когато я достига, вътре открива метална туба с бензин. Раната на рамото ѝ вече гноясала и е пълна с личинки. Спомня си как баща ѝ някога излял бензин върху раната на семейното куче и прави същото: „Болката беше ужасна, а личинките се опитваха да се набият още по-дълбоко. Извадих около 30 и бях горда от себе си. Реших да пренощувам там.“
На следващата сутрин Юлиане чува гласове, излиза от колибата и започва да вика. Появяват се местни рибари, потресени от нереалната гледка пред себе си - млада, мръсна, слаба, ранена русокоса девойка: „Помислиха ме за воден дух - нещо като кръстоска между речен делфин и руса жена“, пише Юлиане в книгата си. Тя вади още едно спасително оръжие - владее испански език, на който им казва, че е „момичето от катастрофата на LANSA“. Рибарите я откарват с лодка до най-близкото селище, а после и с хеликоптер до болница в столицата Лима.
Съдба
И досега Юлиане Кьопке продължава да се пита: „Защо оцелях именно само аз?“. Загиват 89 души, включително и майка ѝ. По-късно е установено, че още 13 са оцелели при удара, но не са могли да се измъкнат от джунглата. Официалната причина за катастрофата била умишлено решение на авиокомпанията да изпрати самолета през бурята. По-късно Юлиане научава, че машината е сглобена изцяло от резервни части. Тя стига до няколко отговора на въпроса си: Може би бурята е създала въздушно течение, което забавя падането ѝ от небето, или може би гъстата джунгла е смекчила удара. А може би и двете?! Но със сигурност е убедена в едно - че знанието, което родителите са ѝ дали, и волята да живее е причината да е единствената оцеляла в трагедията.
Юлиане Кьопке
„Години наред сънувам кошмари и мъката по смъртта на майка ми и на другите хора се връща отново и отново. Продължава да ме преследва мисълта: Защо бях единственият оцелял?" - пише в заключение Юлиане Кьопке.
„Локхийд L-188 Електра“ е последният полет на LANSA. Компанията губи разрешителното си за работа 11 дни по-късно. Някои доказателства показват, че екипажът решава да продължи полета въпреки опасното време пред него, очевидно поради натиск да спази празничния график. Перуанските следователи посочват „умишлен полет при опасни метеорологични условия“ като причина за катастрофата.
Юлиане Кьопке завършва биология и наследява професията на своите родители. Tя изследва, потапяйки се в света на прилепите. Често влиза в джунглата, като не пропуска да се отбива и до мястото на най-голямото изпитание в живота си.
Румен Жерев
