С обяви във вестника някога хората предупреждавали, че не приемат гости на имения си ден. Това разкриват пожълтелите страници на старите български вестници.
По отдавнашна наша традиция на имен ден не се кани, а именикът чака в къщата си с подходяща почерпка за тези, решили да наминат да го уважат. Днес е трудно да си представим, че ще отидем у някого на Гергьовден, Ивановден, Йордановден, Атанасовден, Стефановден, без да са ни поканили, освен ако именикът не ни е много близък и се знае, че ни очаква. Но преди 100 години изглежда това не е било така и в домовете за почерпка са отивали и по-далечни познати, а вероятно и непознати. За да се спасят от безкрайната върволица от досадници и подмазвачи, някои именици пускали обява във вестника, че не посрещат гости. А може и наистина да са имали важна причина да не приемат на този ден.
Преглед на вестниците „Зора“ и „Мир“, излизали преди 9 септември 1944 г., показва, че само за един имен ден са пускани десетки обяви с такова съдържание. Това е ставало обикновено на вътрешните страници сред други много интересни и любопитни съобщения за това кой за кого се сгодил. Понякога обаче обявите за имените дни заемат и първа страница, така че още преди да го е разгърнал, човек да разбере къде не е добре дошъл.
Интелигенция
Без тази статия да има някакви претенции за изчерпателност, защото не са разгледани всички вестници отпреди Девети, а само случайно избрани години и дати в цитираните две издания, може да се каже, че съобщенията са предимно на интелигентни и образовани хора – професори, генерали, лекари, адвокати, военни, инженери, които са имали широки контакти заради професиите и длъжностите си. Имената на някои от тях знаем от учебниците по история на България. Забелязват се също учители и свещеници, в чиито домове вероятно ликьорът и бонбоните са свършвали много бързо на имените им дни.
Извинения
Мъжете, които не искат гости, са много повече от жените. Съобщенията на имениците обикновено са лаконични – че еди-кой си не приема на имения си ден. Други обаче са по-любезни и дават обяснение, че отсъстват от града, болни са или са в траур. Има и други извинения. Г-жа Линка инж. Корбанова например посочва, че няма да приема на имения си ден поради ремонт в къщи. Името й е производно на Павлина, затова е празнувала на Петровден. Христо Коцев пък съобщава, че „по болезнени причини няма да приема на имения си ден“.
Като брой най-много са обявите на мъжете с името Иван, Георги, Христо, Васил и това е обяснимо, защото тези имена са сред най-популярните. Във в. „Зора“ от 1930 г. за Йордановден и Ивановден, които по стар стил се отбелязват на 19 и 20 януари, има цели 103 съобщения, които заемат две трети от втора страница на вестника. Четат се обявите на проф. Иван Странски, председателя на Софийския областен военен съд Иван Икономов, директора на БНБ Иван Русев, народния представител Йордан Абаджиев и др.
Съобщенията на Христовците и Стефановците също са публикувани в един и същ ден, обикновено на 7 януари, когато по стар стил се е отбелязвало Рождество Христово. По стар стил Стефановден е бил на 9 януари. Във в. „Зора“ от 7 януари 1930 г. забелязваме имената на бившия министър на правосъдието Христо Попов, народния представител Христо Статев, кап. Христо Златарев, Стефана Ст. Попова, „зъбен лекар“. Тук е и Кокуца Тодорова, която съобщава, че няма да приема поради отсъствие. Тя вероятно е празнувала с Христовците.
Отказ
Във в. „Мир“ от 1934 г. на 14 януари, когато по стар стил се е отбелязвал Васильовден, са публикувани 67 обяви на именици. Във в. „Зора“ те са по-малко – 31 обяви. Съобщение, че не приемат гости на Васильовден, са пуснали във в. „Зора“ Въла Вазова-Фетваджиева, Веска проф. Станишева, хирургът д-р Васил Крапчев, полковник Васил Милошев, инж. Васил Бърнев, генерал Владимир Танинчев, проф. д-р Васил Ненков и др. За по-сигурно някои са публикували съобщенията и в двата вестника.
Сред нежелаещите гости се забелязват и двама бивши кметове на Русе – Георги Губиделников и Емануил Габровски. Понякога и съпругът, и съпругата не приемат на имените си дни, например Фоника Унтерберг и Георги Унтерберг, дългогодишен директор на БДЖ.
Сред най-почитаните лични празници
Именият ден е сред най-почитаните лични празници в едно семейство. Дори в по-далечното минало хората въобще не са отбелязвали имените си дни. Първоначално са празнували мъжете, чиито имена са като тези на най-почитаните християнски светци. След това традицията се разширява и жените също започват да отбелязват имените си дни. Към традиционните имена се прибавят и производните, а в днешно време кръгът още повече се разширява с появата на модерни имена, при които се открива някакво съответствие с името на християнския светец. Първоначално личният празник се е отбелязвал само в семейството, но после започнали да идват без покана и гости от по-широкия роднински и приятелски кръг.
Януари е месецът с най-много имени дни. На 1 януари е Васильовден, на 2-ри – денят на св. Силвестър, на 6-и – Йордановден (Богоявление), на 7-и – Ивановден, на 11-и – денят на св. Теодосий Велики, на 12-и – на св. мъченица Татяна, на 15-и – на св. Гавриил, на 17-и – Антоновден, на 18-и – Атанасовден, на 20-и – денят на св. патриарх Евтимий Търновски, на 25-и – денят на св. Григорий, на 26-и – денят на св. преподобни Ксенофонт и Мария, на 28-и – денят на св. преподобни Ефрем и др.
Жанета Йорданова
