И звън големите курортни центрове и туристически зони, сгушено в Родопите, се намира селище, наречено Беден. Името му обаче не е свързано с благосъстоянието на населението и на основателя му.
Напротив, има богата история и много забележителности, които туристите могат да видят в околността. А и не само, защото в района може да се отдадете на СПА релакс в семеен хотел, който по нищо не отстъпва на тези в луксозните курорти и да се потопите в лековита минерална вода.
Име
Село Беден се намира в Средните Родопи, на южен склон на рида Чернатица, над Широколъшка река. Съществуват много предания за името на селото, но най-разпространяваното гласи, че то идва от името на крепостта Беаднос, наричана от местното население Бадан.
Друга легенда разказва, че овчарят на селото е набеден, че е откраднал мома от съседното село Лясково. Нещата стигат до съд. При разследването цялото село защитава своя съселянин, който в крайна сметка е оправдан, но местните остават "набедени" и оттам идва и името на селото.
Забележителности
Под селото на 3 км е Широколъшка река и до нея се намират известните още в древността Беденски минерални бани. На 2 км северно от село Беден се намират останките от средновековна крепост, построена преди IX век като част от Родопската крепостна система за защита, наред с Асеновата крепост, Турлата и Градището.
По време на османското нахлуване в Родопите се водел жесток бой. Смелите защитници на крепостта били ръководени от Грудю войвода.
В Беденските бани минералните води са с температура 56-61 градуса. Там има и почивна станция, като цената на нощувка със закуска и басейн е 54 лв. на човек, но има и пакети за 3 и повече нощувки. Минералната вода от находище Беденски бани се характеризира със стабилен физико-химичен състав и отговаря на изискванията за курортните ресурси.
Вътрешният терапевтичен басейн се захранва само с минерална вода от извор Беденски бани. Температурата на водата в басейна е 35-37 градуса. Възстановителният център в базата разполага с професионална тангенторна вана с минерална вода.
Подводният душов масаж може да се използва ефективно за масаж на цялото тяло или на части от него – за цялостна релаксация, тонизиране на гърба, краката или ръцете. Тангенторът оказва благоприятно влияние при неправилно кръвоснабдяване на крайниците и заболявания на опорно-двигателния апарат.
Терапията подобрява цялостното кръвообращение, еластичността на кожата и мускулите. Ефектът на тангентора се увеличава допълнително и от изключителните качества на използваната минерална вода.
Само на няколко километра от почивната база пък са Ягодинската пещера, Дяволското гърло, Харамийската пещера, Орлово око, Вълчи камък, Буйновското и Триградското ждрело, Дяволската пътека, Архитектурен резерват Широка лъка, екопътека Струилица, Кемеров мост, Чаирските езера и много други забележителности.
Наличието на природни феномени, съчетанието на различни релефни форми с благоприятни климатични условия, разнообразната горска растителност и животински видове допринасят за отличните условия за развитие на отдиха и туризма.
История
Село Беден съществува повече от пет века. В османски данъчен регистър от 1576 г. намираме името на селото, като там е пояснено, че селището се наричало със средновековното си име Бедан.
Преди векове Родопите са населявани от тракийското племе беси. След тях тук се заселили славяни от племето рупци. Рупчос става основно име на областта по време на османското владичество, а населението е отбелязвано в регистрите като „рупчозлии“. Селището отначало е било на високата равнина в Брязво, но се налага преместването му поради липсата на питейна вода.
Открити са следи от засипан кладенец, които свидетелстват за това. Едни поемат на изток и се заселват в тучна долина, донасяйки името Брезе. Другите се заселват надолу под черквите. От османските данъчни регистри става ясно, че местните хора са били данъкоплатци, а не закрепостени. В регистрите от 1515, 1569, 1576 г. са описани земи, зърнени храни, воденици, вино, овце.
Фолклорен
На 16 км от село Беден се намира друго интересно село - Широка лъка, обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „лъка“, означаваща „извивка, кривина, лъкатушене“. Широка лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската песен. Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени там.
През 1972 г. е открито Средно музикално училище за народни песни и инструменти, което днес се нарича Национално училище за фолклорни изкуства (НУФИ). От цялата страна талантливи ученици се обучават по специалностите народни инструменти, пеене и български народни танци.
През първата неделя на месец март ежегодно селото е домакин на кукери от цялата страна за традиционния кукерски събор Песпонеделник. Традиционно за празника на най-голямата църква в селото – „Успение Богородично“, на 15 август, а и през цялата седмица преди това, в Широка лъка се провеждат разнообразни културни мероприятия.
15 август е и празник на селото. На 14 август се провежда и тържествена заря проверка в памет на загиналите воини.
Селото е част от стоте национални туристически обекта на България. В района могат да се разгледат и известните скални забележителности Главата и Момата. В Широка лъка се намира и къщата на капитан Петко войвода, която е била негов щаб след Освобождението.
Архитектура
Селото предлага прекрасни архитектурни и природни гледки, концентрирани на много малка площ. Разстоянието от долния до горния край на Широка лъка е 3 километра по главния път покрай река Широколъшка.
В градинката на центъра може да видите бюст паметник на Екзарх Стефан I, барелеф на генерал Калин Найденов, както и паметната плоча на загиналите във войните воини от Широка лъка. Там се намира и читалище „Екзарх Стефан“, а в сградата му е информационният център.
Ако тръгнете от центъра в посока югозапад и минете покрай читалището, след 50 метра ще стигнете до мост над реката, който ще ви отведе до сградата на основното училище и църквата „Свети Никола“.
Ако изберете да започнете разходката си от центъра на селото към долния край в посока Девин, съвсем скоро от дясната страна на пътя ще видите къщата, в която е живял капитан Петко войвода от 1878 до 1879 г. Срещу къщата се намира и бюст-паметник на великия българин.
Около пътя ще се наслаждавате на характерната за широколъшките къщи архитектура.
А за да разгледате емблематичното за селото музикално училище, тръгнете по пътя за селата Гела, Солища и Стикъл.
Феномен
Може да продължите разходката си към долния край на Широка лъка до разклона за Върбово, а оттам след още няколкостотин метра ще достигнете до скалния феномен Момата. Той е образуван в резултат на ерозията и дейността на природните сили. Името, което местните хора са дали на скалата, идва от причудливата форма, която природата е изваяла - стройна женска фигура с хурка в ръка.
За скалния феномен народът е създал и легенда, която гласи, че това е красавицата Каня, която се е превърнала в камък, за да не предаде своите вяра и чест на похитителите османци. Ако обичате по-дългите пешеходни разходки, може да продължите до село Върбово, което се намира на около 2,5 км.
По пътя се откриват много красиви гледки, а църквата „Св. Георги“ във Върбово е обявена за паметник на културата. Ако продължите разходката си нагоре по главния път покрай реката, след 500 м на левия склон ще видите и скалното образувание Главата, което със своите 5 м ширина и 7 м височина удивително прилича на огромна човешка глава.
Елена Иванова
