- Доц. Калпачки, има ли лечение от Алцхаймер?
- Няма лечение, това е краткият отговор на въпроса. Всъщност лечение се предписва, но когато промените са в много начална фаза, ако е възможно даже да се намерят маркери, че такова състояние ще се развие след няколко години. Тогава вземането на лекарства може да отложи идването на този период, но не може да го премахне. Другото лечение, което изписват лекарите на болните с Алцхаймер, е с цел да облекчат симптоми, които могат да бъдат повлиявани. Самите промени в мозъка няма да се излекуват. Ако пациентът има безсъние, ще му се предпише лекарство за сън, ако е тревожен, ще му се предпише лекарство дае по-малко тревожен, ако пък е в депресия, ще му се даде лекарство, за да излезе от нея.
- Нека кажем какво е Алцхаймер?
- Според медицината болестта на Алцхаймер е най-честият тип деменция. Деменция е състояние, в което мозъкът остарява по-бързо от тялото. Той би трябвало да остарява синхронно с тялото ни. Ако обаче неговите функции остаряват по-бързо и личността започва да се разпада на пластове се получава този феномен, който наричаме деменция или липса на адекватно мислене. В началото отпадат сложните функции – вземането на решения, научаването на нови знания, а впоследствие започваме да губим спомените, ориентацията и тази част от нас, която прави връзка между това което виждаме и това което има в съзнанието ни – не разпознаваме близките си, не разпознаваме дома си, как да се държим в дадена ситуация. Цялата мозъчна дейност се разстройва. Най-честият тип деменция се причинява от болестта на Алцхаймер, но паркинсонът и инсултът също могат да причинят заболяването. Деменция е по-общото понятие, а най-честият й вид е Алцхаймер. Това е болест на стария ум, среща се при хората хората над 50 годишна възраст. Този който е много възрастен има възрастово оглупяване, но на него и тялото му е старо. Ние говорим за запазено физическо тяло, но със загубени възможности да бъде адекватен.
Как помага транскраниалната пулсова стимулация върху състоянието на болните? Това може да се приложи, когато е много рано, когато промените не са изразени. Смята се, че такова лечение може да забави настъпването на тежките промени. Всяко едно ново лечение изисква времето да го одобри. Транскраниалната пулсова стимулация е лечение, което се прилага от сравнително кратък период от време и е трудно медицината със сигурност да каже, че то ще бъде стандартно лечение. На този етап то не е показало вредни последици и затова започва да се използва с идеята да видим дали след години при тези хора ще се отложи настъпването на тежките промени. Няма категорични доказателства, че това помага, защото няма време да се направи този извод. Сравнете с първоначалните опити за лечение на ковид колко неща излязоха като идея, че може би помагат, но времето избистри кое реално помага и кое не. Какво представлява тази стимулация? Това е опит да се повлияе на работата на мозъка с безвредна електрическа стимулация. Мозъкът работи с електрически импулси, той съдържа нервна тъкан, която е част от електровъзбудимите тъкани в човешкото тяло – такива са и мускулите, и сърцето, и нервните центрове работят като си предават електрически сигнали, и отделните клетки. Когато отвън с електрическо поле може да се премине към синхронизация или съответтно десинхронизация на определени електрически полета, това повлиява функцията на тези мозъчни центрове. Това може да помага при главоболие, може да помага при други състояния.
- Това е като ЕЕГ-то ли е?
- Прилича на обръч, който се поставя върху главата. Пак са кабели и електрическа импулсация. При ЕЕГ-то всичкия ток, който върви е от човека към машината докато тук е обратно.
- Има ли предразположение към Алцхаймер?
- Наследсвено много рядко. По-често този проблем е спорадичен, т.е. всеки човек носи своя собствен риск.
- Хората, които работят с мозъка си изложени ли са на риск от деменция?
- По-скоро са защитени от всички видове деменции. Ща дам пример - ако използвате мускулите си регулярно вие ще имате по-добро атлетично тяло по-дълго време, ако зарежете мускулите си, те ще атрофират доста бързо и тялото ви ще стане доста по-безформено. Аналогично е и с мозъка. Колкото повече го използвате и тренирате, толкова повече го предпазвате от развитие на деменция. Това обаче не означава, че никога няма да се разболеят, но е сигурно, че по-малка част от тях ще заболеят и това ще се случи в по-късна възраст. И все пак, за да забавим срещата със заболяването не трябва да оставяме мозъкът ни да е ленив, защото първата крачка към деменцията е да установите някакви ежедневни мозъчни усилия – да минавате по един и същи път до работата, да готвите едно и също, да пазарувате от един и същи път, да гледате едно и също предаване, това чертае или дълбае коловозите на деменцията. Учете нови неща, задължително се хранете здравословно, което за нашата популация означава средиземноморска диета – маслини, зехтин, млечни продукти и риба. Имайте умерена физическа активност и положителни емоции.
- В такъв смисъл има ли необходимост да сменяме работата си през определено време, за да не се превръща в навик, на който не обръщаме внимание?
- Това е сериозен протективен фактор, трябва да научите нови неща. Това практически не може да се случи с всеки човек и не е нужно. Дори архиварят може да подрежда папките по различен начин през определен период от време, ако го вземем за пример. Да се променя ежедневието с идеята около теб да не е едно и също. Забележете разликата между младия и стария ум. Възрастните хора започват да правят нещата стереотипно, по-трудно приемат нови неща, по-трудно ще си променят ежедневието и навиците. Това е остаряването на мозъка. Оправданието, че те имат свой начин и са мъдри е само оправдание на това, че те са намерили начин, който не ги уморява. В природата всеки иска да свърши нещата по икономичен начин. Докато едно дете всеки път тръгва по различен път, всеки път иска нова играчка, ново занимание, това е пример за млад и активен мозък, далеч от деменцията.
- Стресът също може да ни отдалечи от деменцията?
- Това е някакъв стрес със сигурност, но това е позитивният стрес, който ни държи на повърхността. Приемаме, че емоционалната част я няма, а просто търсим решение на даден проблем. Това е антидементното поведение. Въпросът е, че с течение на времето повечето хора не си правят труда да стигнат до работното си място по различен път, защото всеки гледа да стане в последния момент и по най-бързия начин да се придвижи. Елементът на икономичност те вкарва в едно русло, което при повторения кара мозъкът да не се замисля. Направете разлика между това как може да стигнете до работата си например по „Симеоновско шосе“ полузадрямал и само да слушате радиото и колко трябва изведнъж да се напрегнете, за да стигнете по заобиколен път до работа.
- Паркинсонът може ли да предизвика Алцхаймер?
- Може по време на паркинсонова болест да се развие деменция. Има пациенти, които страдат и от двете заболявания. Паркинсонът причинява на хората това че те нямат плавни и адекватни движения, това е влошен контрол върху фините движения. Най-драматичната и видима част е треперенето, но тя не е единствената. Много често хората се бъркат, че той започва с треперене, не винаги е така. Треперенето може да се добави в по-късен етап, когато вече е късно за лечение.
- Зачестяват ли страдащите от епилепсия?
- Епилепсия винаги е имало. Напоследък по-добре е диагностицираме и някак си излиза от сянката на стигматизираните болести. Епилепсията е много фрапиращ пример за болест, която човек не иска да си признае или не иска да се знае за нея, защото върху нея има стигма. Тя е много неочаквано протичащо заболяване, затова много не се говори за нея. Тя е едно от най-честите неврологични заболявания. Епилепсията е 20 пъти по-често срещана при децата отколкото при възрастните. В много случаи тя е състояние, а не толкова болест. Хората имат припадъци по различни причини, те си приличат външно, но причината за припадъка е различна.
- Тя е лечима?
- По-скоро да, Тя е от добре лекуваните болести. При тежките случаи епилепсията съпътства други мозъчни увреждания и тогава лечението не е много успешно. Когато става дума за припадък особено за първи, ако се спазва лечението, процентът на пълно излекуваните е огромен. По-често може да срещнете човек излекуван от епилепсия отколкото от хипертония. Може ли епилепсията да се обърка с паник атака? Това е трудна болест. Има вероятност да бъде объркана с много неща, включително и с паник атака.
- Защо се увеличават хората с аутизъм?
- Аутизмът не е толкова заболяване колкото е състояние при хората, при които има съчетание между не много сериозен неврологичен проблем и такъв на средата, в която расте, както и това което носи у себе си като повишена чувствителност. Това е медико-социален проблем. Тези хора развиват патологично поведение, те екранират нещо, което в повечето случаи е неправилно като отношение към тях. Нерядко това са свръхобгрижвани деца или със сериозни изисквания към тях. Аутизмът се развива в ранима възраст и има причини, които винаги могат да се повлияят. Винаги може да помогнете. Много е важно тези случаи да бъдат правилно диагностицирани, да се даде поведенческа, по-рядко лекарствена терапия и на тези деца да се помогне да изживеят живота си пълноценно. Огромна грешка е опитът на родителите да направят тези деца като масовите. Повечето хора с аутизъм са различни от общата популация, но те носят толкова точно огън и заряд колкото е нужен на света и на обществото колкото и всички останали. Даже си позволявам да кажа, че в някой от случаите от тези хора израстват гении, но не са открити. Целта е те да намерят своето място в живота, да се впишат в обществото и да могат да се реализират такива каквито са.
- Само че виждаме точно обратното – неистовите усилия на родителите да направят тези деца като другите?
- Това е драмата, защото всеки родител и лечител осъзнава, че този човек ще е по-щастлив ако може да се впише в обеществото. Много трудно ще намерите клас, след това университет, след това професия, след това семейство, което да е толкова широко скроено, че да може да приеме един различен човек. Една майка най-добре знае, че иска нейното дете да е “нормално”, за да може като всички други да тича, да обича футбола, ако е момиче да обича художествената гимнастика. Целта е да направи детето един ден този човек да се вгради в обществото и да стане обичаен човек. Всеки иска да ги направи нормални, а всъщност не бива, но от друга страна те трябва да живеят в общество от „нормални“ хора. Аутистът трябва да пътува с градския транспорт като всички други, защото ако не се държи нормално, ще бъде изхвърлен, а той не заслужава да бъде изхвърлен.
- Има ли опасност децата, които прекарват много време пред телефоните, да станат аутисти?
- Това засилва вероятността да се развие такова разстройство. Не случайно в последните години са по-чести. Гледайки телевизия също може да развиете такова нещо. Цялостното поведение на прехвърлянето в един друг виртуален, нереален свят. И ако някой чете прекомерно книги, той може да стане неадекватен като поведение и като вграждане в обществото. Всичко прекомерно е лошо. Дигиталното обаче може да пречи на нашето поколение, но на бъдещите ще им помага. Дигиталното потъване, т.е липсата на човешкото общуване, това вреди. Отделно мигащите екрани, телефони, таблети, телевизори могат да предизвикат и епилепсия, и да натоварят мозъка. Неврологичните проблеми, които отделно могат да се развият са промененото зрение, напрежението във врата и гърба, болки, развиване на главоболие. Ако държите дълго телефона до ухото си повишавате локалната температура на мозъка и той може да стане даже възприемчив към инфекции. Не бива да се работи непрекъснато с електронни и дигитални устройства, защото това има своите негативни последствия. Препоръката ми е на всеки 45 минути да се почива.
Това е той:
Доц. д-р Росен Калпачки е роден през 1970 г.
Завършва със златен медал средното си образование, а след това и Медицински университет – София, випуск 1996 г.
Член е на Българското дружество по неврология, на Европейската организация по инсулт, Европейската академия по неврология, Българската асоциация по обществено здраве и други български и международни научни организации, секретар е на Българското дружество по епилепсия, съосновател и пръв председател на Българското дружество по инсулт.
Началник е на Клиниката по нервни болести в болница “Света Анна” в София Създател и ръководител на най-големия специализиран център за лечение на инсулти в България
През 2022 година е първият българин, носител на наградата “Вдъхновител на годината” на Европейския Конгрес по инсулт.
Владимир Христовски
