П рез последните години все повече туристически агенции наред с традиционните и добре познати маршрути до държави и градове с културно-исторически забележителности са да експериментират и се ориентират и към нови, екзотични и недотам популярни дестинации.
Един от тези атрактивни маршрути е свързан с екскурзия и разходка в пустинята Сахара.
За любителите на комфорта и шопинг туризма това едва ли ще е най-подходящото и най-примамливо предложение. За тези, които си падат по екзотиката и екшъна обаче, пътуването си струва и определено ще им остави трайни впечатления за цял живот. Не на последно място е цената на това удоволствие.
Соленото езеро Шот ел Джерид
Цена
Тридневна туристическа операция „Пустинна буря“ сега се предлага промоционално на цени между 150 и 300 лв. Като се прибавят и самолетните билети, целият масраф едва ли ще надвиши 1000 лв. За същите пари на Черноморието ни човек едва ли би могъл да си плати само нощувките за 10 дни, че дори и за седмица.
Традиционно пътуването през Сахара започва от мароканския град Маракеш, до който се стига със самолет чрез прекачване и това продължава около 9 часа. И това всъщност май е единственото неудобство на този воаяж. Но пък неудобството от дългото летене ще бъде компенсирано веднага след кацането на африканския континент.
Главната порта, през която се влиза в Медината
Преди да се отправят през пясъците, туристите имат възможност да разгледат самия град.
Маракеш е имперски град и една от древните столици на Мароко. Известен е още и като „града от 1001 нощи“ и „розовия град“ заради преобладаващия керемиденочервен цвят на стените на сградите. Маракеш се намира в подножие на планината Атлас и често е определян и като последния град на цивилизацията и началото на пустинята Сахара. По официални данни населението му е около 1 млн. души, но се твърди, че с покрайнините и предградията надхвърля 2 милиона. Маракеш е разделен на Стар и Нов град, като и двата са особено привлекателни и посещавани от милиони туристи от цял свят ежегодно. В Медината (Стария град) е запазен автентичният вид на старинната берберска архитектура.
Площадът Ел Фна в старата част на Маракеш
Това е исторически център на Маракеш, където са запазени в почти непроменен вид старите занаятчийски работилници, дюкянчета, както и пазарите на открито – сукове, в които човек може да открие практически всичко.
Доста интересно е, че в Медината работят над 40 хиляди занаятчии, разпределени в различни чаршии. Тук се намират още голямата джамия Кутубия и Кралският дворец, който и днес е действаща резиденция на мароканския монарх. Поради това туристическите посещения в него са забранени. И не само това. Забранено е заснемането и на самата сграда и стражата пред нея. Крепостните стени, обграждащи двореца, са с дължина 19 км и с височина 8-10 м. За съжаление днес все повече от старите сгради в Медината са купени от богаташи от цял свят, които са ги реставрирали и преустроили във вид, далече от традиционната старинна местна архитектура, с басейни в двора и соларни панели по покривите. А има и такива, които са превърнати в модерни хотели и къщи за гости.
Новите квартали на Маракеш
Сред другите забележителности в Стария град са още: медресето „Бен Юсеф“, „гробницата на владетелите от династията на Саадитите, Ботаническата градина, известна като Градината на Мажорел по името на своя създател, както и фонтанът „Джама ел Фна“. В градината се отглеждат стотици видове екзотични растения от цял свят. А фонтанът е обявен за обект на ЮНЕСКО. В миналото на площада са се извършвали екзекуциите на най-големите престъпници. Днес е любимо място за туристите от цял свят. На 28 април 2011 г. на площада терористите от „Ал Кайда“ извършват атентат, при които загиват 17 и са ранени 26 души, повечето от които – чужди туристи.
Не по-малко атрактивен е и Новият град на Маракеш, който изобилства от нови сгради с причудливи и разкрепостени от архитектурна гледна точка форми. Тук се намират офисите на банки, държавни учреждения и частни компании, а също и образователни институции, театри, библиотеки и стадионът на местния футболен отбор.
Запазеното в автентичния си вид селище крепост Аит Бен Хаду
Континент
След разглеждането на културно-историческите забележителности на Маракеш е време да се премине към същинската цел на екскурзията – тридневната разходка из пустинята. Сахара е третата по площ пустиня в света след Арктика и Антарктика, но е на първо място в класацията за най-голяма гореща пустиня в света. Обхваща умопомрачителните 9,2 млн. кв. км, което представлява повече от една четвърт от територията на Африка и се намира на територията на цели 11 държави: Алжир, Мавритания, Мароко, Египет, Чад, Либия, Тунис, Судан, Нигер, Мали и Западна Сахара. Името „ал сахра“ на арабски означава точно това – „пустиня“. И въпреки разпространеното схващане, че в пустинята не живеят хора, оказва се, че това изобщо не е така.
Взривеното през 2011 г. от ислямските терористи кафене Аргана в Стария град
В района на Сахара живеят 1,5 млн. души. Най-големият град, разположен в сърцето на пустинята, е столицата на Мавритания Нуакшот с около 1,2 млн. души население. За останалите обитаеми места в пустинята остават около 300 хил. души. Сахара е едно от най-негостоприемните и дори опасни места за живеене заради резките температурни амплитуди. През деня температурите могат да достигнат до 56 градуса, а през нощта да паднат до и дори под нулата. Температурата на самия пясък достига до 81 градуса. Най-високата температура, измерена в Сахара, е била 58 градуса – в оазиса Ал Азизи в Либия през 1922 г. Това е и най-високата температура, измервана на планетата ни. Тревожното е, че всяка година пустинята Сахара продължава да отвоюва нови територии от останалата част, като се увеличава с между 5 и 10 км. Друг развенчан мит е, че в Сахара не живеят животни и не виреят никакви растения. Това не е вярно. В Сахара се срещат около 300 вида растения и дървета и живеят между 50 и 100 вида животни, главно бозайници, насекоми и влечуги. В южните и северните райони на пустинята дори има пасища. А над северните части в последните години дори вали сняг.
Според науката до около 3400 г. преди новата ера Сахара е била обитавана земя, но се е превърнала в пустиня заради отсъствието на валежи, причинено от промяна на земната ос. Така през следващите хилядолетия животът се развива основно по долината на Нил. Основните племенни и народностни групи, които живеят тук, са бербери, копти, туареги и бедуини. Според последните световни научни изследвания под повърхността на пустинята се намират изключително големи водни запаси на подпочвени води и именно те захранват с живителната течност оазисите. През последните години все повече се търсят варианти за озеленяването на пустинята и за превръщането й в плодородна земя. А един от най-новите проекти, около който се обединяват голяма част от африканските държави, на чиято територия се намира тя, е върху цялата територия на Сахара да бъдат монтирани соларни панели. Според учените така Сахара ще произвежда около 80 на сто от електрическата енергия за целия свят.
Кайруан, четвъртото по святост място в ислямския свят
Транспорт
Както вече стана ясно, екскурзията в пустинята Сахара е тридневна, като се тръгва най-често от Маракеш. Основната част от придвижването през пустинята е с високопроходим транспорт, но туристите ще могат сутрин и вечер при изгрев и залез да попътуват и с „корабите на пустинята“ – камилите. Същинското влизане в пустинята започва през оазиса Дуз, известен и като Вратата на пустинята. В миналото оазисът е бил една от спирките на транссахарските търговски кервани, тъй като е разположен сред много финикови палми и зеленина. „Минеш ли през Вратата на пустинята, връщане назад няма. Трябва да минеш и през цялата пустиня. И ако оживееш, то значи боговете са били на твоя страна и те обичат“, твърдят местните жители.
Веднъж влезли през Вратата на пустинята, туристите се отправят към вече пресъхналото солено езеро Шот ел Джерид, известно с уникалните си миражи, предизвикващи шок у голяма част от туристите. Любопитното е, че езерото може да бъде преминато пеш и дори с автомобил, въпреки че последното предизвикателство си е доста опасно, тъй като кората на солта не е еднакво дебела навсякъде и съществува опасност да се пропука и да потопи намиращите се върху нея. Езерото е използвано при заснемането на някои от епизодите на космическата епопея „Междузвездни войни“ на Стивън Спилбърг и Джордж Лукас. След Шот ел Джерид следващият оазис, предвиден за посещение, е Тозьор, където растат над 300 хиляди финикови палми. А след него вечерта туристите ще могат да се установят и да се насладят на забележителностите на Кайруан – четвъртия по святост град за мюсюлманите.
От 1988 г. градът е включен в Списъка за културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.
Тук се намира една от най-старите ислямски джамии, Съборната, с 35-метровото минаре, изградена през 670 г. и обградена с високи крепостни стени.
Останки от археологически разкопки в древния град Картаген
Посещение
Разходката в Сахара продължава с посещение на казбата Айт Бен Хаду, където са снимани сцени от филми като „Гладиатор“ и „Игра на тронове“. Туристите ще имат възможност да се разходят из високите стени на пролома Тодга. А оттам да тръгнат по Пътя на 101 казби. За незапознатите – казбата е град, тип крепост, цитадела, разпространена в Северна Африка.
Вторият ден започва с пътуване към пустинята Мерзуга. Тук туристите имат възможност да се насладят на пътуване върху двугърба камила. То завършва с нощувка в автентично номадско бедуинско селище и вечеря с автентична берберска храна близо до дюните Ерг Шеби. За любителите на лукса и удоволствията може да бъде осигурена самостоятелна луксозна палатка със собствен санитарен възел, душ кабина и 5-звездни удобства, разбира се, срещу допълнително заплащане. А преди нощувката туристите могат да се насладят на автентичен берберски ритуал с викане на духове. Другата атракция срещу допълнително заплащане е екстремно каране на четириколки в пустинята. Това удоволствие струва по 50 евро на човек.
Картаген
След вдигането на адреналина в Сахара туристите могат да продължават да се отдават на разходки из Северна Африка. Една от забележителните спирки е древният град Картаген.
Той е един от най-малките като население, но в същото време е и най-посещаваният град в Северна и Централна Африка. Обект на организирани туристически посещения най-често са руините в старата му част, които са от времето на Римската империя. Според легендата Картаген е създаден още през IX век преди новата ера от финикийски заселници от Тир.
Визитата в Картаген обикновено завършва с посещение на Сиди Бу Саид, което е едно наистина романтично място, разположено в гората, откъдето се открива великолепна живописна панорама на околността.
Следващият обект за посещение е зоопаркът „Фригия“, най-големия животински парк в Северна Африка. Срещу 22 евро за възрастен и 12 евро за дете туристите ще могат да се озоват очи в очи и да си направят селфи с едни от най-екзотичните и най-свирепите животни не само на Черния континент, но и в целия свят.
Бедуини
Своеобразна кулминация на екскурзията в пустинята Сахара и региона е посещението на автентична национална тунизийска вечер Мадинат ал Захра. Тя включва шоу програма и традиционна бедуинска вечеря с храни и питиета, характерни за региона от векове. Според самите туроператори това е една от най-грандиозните атракции в цяла Африка. А това не е никак малко. Самият спектакъл включва различни прояви, представящи бита, начина на живот и традициите на местото население, които са били основно конен народ, занимаващ се със скотовъдство. Затова и ездата и майсторската джигитовка със и без оръжие преобладава в атракцията. Освен конната езда в шоуто има включени още и много впечатляващи огнени, светлинни и звукови ефекти.
Повечето от разходите, свързани с посещението в самата пустиня, са включени в цената на екскурзията. Има обаче и такива, за които туристите трябва да си платят допълнително на място. Една от тях е общинската такса за нощувка в Тунис – по 1 долар на човек на ден. Освен това допълнително се заплащат и екскурзията до Картаген, Кайруан, Сиди Бу Саид между 20 и 60 евро за възрастен. А националната вечеря и шоу програмата в последния ден ще струва на мераклиите 38 евро както за възрастен турист, така и за дете.
Иван Първанов
