Д ошли сме от Марс или от друга планета, но не сме създадени на Земята. Това твърдят привържениците на теорията за извънземни от Древността. Според нея именно извънземните са донесли хората (или гени, които са добавени към местен вид) на нашата Синя планета. Освен липсващото или по-скоро липсващите звена в еволюцията на човека, които археолози и антрополози така и не могат да намерят, изследователите привеждат и доста други данни, които, макар и косвени, ни карат поне да се замислим.
Анатомия
Много от тези данни са свързани с анатомията на човека и болестите, които го съпровождат. Естественият подбор не може да обясни защо при такова голямо количество хора има гръбначни проблеми. Дископатиите и дисковите хернии почти не са познати на животните, но при човека около половината население е засегнато от тях.
Друг подобен довод е, че хората на практика са непригодни да живеят дълго на открито без защитни средства. Дори на най-калените слънчевите лъчи нанасят тежки вреди не само върху кожата. А човекът хич не е нощно животно и за това говори зрението му. За 12 000 години еволюция (когато започват да се правят първите човешки селища като Карахан тепе и Гьобекли тепе) нито едно от двете горни условия няма как да се промени.
Друго любопитно изследване е за мазнините, които произвежда нашият организъм. Те са два вида – добри и лоши. Оказва се, че идеалната температура за производството на добрите е 19 градуса или под нея. И днес хората, живеещи на по-топло от 19-20 градуса в продължение на дълги периоди, имат проблеми именно с лошите мазнини, дори и да консумират храни, които не ги предполагат. В същото време, колкото и странно да изглежда, на Марс температурата на екваториалните области е около 19 градуса. Предполага се, че във времената, когато Червената планета е имала своя атмосфера и климат, много по-обширни области са поддържали тази температура.
Време
Но сред най-любопитните твърдения е за биологичния часовник на човека. Без изключение, когато космонавтите и астронавтите излязат в орбита около Земята, техните биологични часовници се променят и удължават времето си, като денонощието става от 24 часа, както са живели цял живот, на 24,9 часа – колкото е денонощието на Марс. Но се оказва, че при животните, които ползваме често за лабораторни изследвания – кучета, плъхове, шимпанзета и т.н., няма такова нещо. Засега няма и логично обяснение защо се получава това, освен че в Космоса човек си връща истинския биологичен часовник. А Земята никога не е имала денонощие от 24,9 часа, твърдят привържениците на теорията за древните извънземни. Затова пък в много отдалечени епохи планетата ни е имала доста по-кратко денонощие в сравнение с днешното, когато въртенето около оста й се е позабавило постепенно.
Извънземни
Любопитно е, че за пръв път не астрономи, а историци заговарят как между Марс и Юпитер е била разположена още една планета – дали е въпросната Х, Нибиру или някоя друга, е въпрос на название. Изследователят Захари Сичин, който разчита древни шумерски текстове, през 70-те години открива, че на древните плочки пише за война на боговете и за планета между Марс и Юпитер, която е унищожена от тази война. На тази планета според прочита на Сичин на шумерските надписи е била разположена древна цивилизация. Тя е обитавана от богове (или поне шумерите са ги смятали за такива), които загубват от други богове, обитаващи планетата Марс. А планетата Х или там, както се казва, е унищожена и се превръща на камъни – астероиди.
Обитаема
След подробни проучвания в днешно време астрономите твърдят, че наистина между Юпитер и Марс е била разположена малка планета, която напълно възможно да е била и годна за живот – поне е в т.нар. обитаема зона около Слънцето. Има различни варианти защо е загинала планетата, но резултатът е един – астероидите, които често падат и на нашата планета. А т.нар. обитаема зона, в която е възможно да съществува вода в течно състояние и слънчевата светлина да е достатъчна за живот, се простира отвъд Марс до астероидния пояс (въпреки че на някои от спътниците на Юпитер също може да има течна вода, това е заради триенето на подземните им пластове, предизвикано от гравитацията на най-голямата планета в системата). И ако имаше планета вместо астероидния пояс, то и тя щеше да е в нея.
Привържениците на древните извънземни казват, че ние може да сме наследници и на двете враждуващи раси – едните да са дошли, след като няма къде да се върнат на планетата си, а другите, след като е изчезнала атмосферата на Марс. Колкото и странни да изглеждат тези теории, изследователите смятат, че си заслужава да се замислим върху тях. Поне не претендират, че нещата точно така са станали, а само задават възможни въпроси и понякога отговори.
Георги П. Димитров
